Коментар на водещия на 120 минути Светослав ИвановВ Ню Йорк

Коментар на водещия на " 120 минути " Светослав Иванов

В Ню Йорк ври и кипи. В залата въздуха натежава от думите, които ще проехтят след минути, а делегатите на XI сесия на Конференцията по осъществяване на Конвенцията по отбрана на правата на хората с увреждания са затаили мирис в с напрежение очакване.

„ Дами и господа ”, стартира авторитетно заместник-министър Димитрова на чист български език. До нея представителите на Тунис, Шри Ланка, Еквадор и Германия вадят писалките си, с цел да запишат българските триумфи, само че се затрудняват, тъй като българският не е измежду шестте формалните езика на организацията и би трябвало да изчакват преводачката. 

От неспокойствие Бан ки-Мун, който е не запомнил, че към този момент не е генерален-секретар на Организация на обединените нации се пробва да пробие защитата с крясъци: „ Пуснете ме, би трябвало да чуя това! ”.



На 7586 километра и 8300 лв. на изток, група майки по този начин и не допускат, че български заместник-министър се хвали с това, против което те стачкуват. И в действителност това е казусът. Нито времето е уместно за сходно пътешестване, нито думите са подобаващи в подтекста на положението на хората с увреждания у нас. Цената на билета – тя е просто черешката на тортата.

Всички знаем, че да си неработоспособен в България, значи да си половин човек. И то освен физически. Ти си от икономичната класа – от най-икономичната, от последните редове, при опашката.

Всички знаем, че митинга на тези хора е обективен, тъй като по отношението към най-уязвимите групи от обществото, можем да съдим за цивилизационното развиване на цялото общество. Всички знаем, че животът на тези хора от време на време прилича пъкъл, от който няма излизане.

Те са майки и имат потребност от поддръжка. Да, ще се опитат да ги разединят, само че в последна сметка на никого не би трябвало да пожелаваме сходна орис.

Гражданското общество се буди от жителите, които обществото трансформира в новобранци. Но когато другите мълчат, нищо не може да се случи. Затова, подкрепяйте тези хора и приемете тяхната идея като обща на всички. Защото тя е тъкмо такава.