коментар на водещия на 120 минути по БТВ

Светослав Иванов: Аз, който излизам като...

коментар на водещия на " 120 минути " по БТВ - Светослав Иванов

В дни като днешния си мисля по какъв начин съвременниците мислим за своето време като за изключително трагичен интервал. Ние хората имаме качеството да драматизираме, даже свръхдраматизираме своята ера, късайки нишката с времето, в което са живели тези преди нас.

Каквото и да си мислим за днешния ден, България е прекосявала през доста по-драматични и значими интервали от днешния. Моменти на исторически избор. Моменти на храбра полуда. Години на войни, в които майки са погребвали децата си, дами съпрузите си и деца бащите си.

Тогава, в тези времена, " аз " се е превръщало в " ние ". Защото изправени пред съдбоносни събития, ние сме се обединявали с мисъл за другия.

Историята ни учи, че това " ние " е най-ценното, което може да има един народ. Няма ли го, няма и народ. Има единици – гневни, изтощени и мърморещи песимисти, които даже и боклука през терасата са подготвени да си хвърлят, тъй като отвън прага на панелката е другостта.

Там е улицата, непознатото. Няма " ние ", има " аз " и целия свят, е против мен. Направете си опит - какъв брой постоянно чувате " аз " и какъв брой по-рядко " ние ". Това е мерилото за същинската драматичност на едно време.

Аз, който все очаквам някой да ме оправи.

Аз, който приказвам за българските герои, само че измервам патриотизма си с привързаността си към непознати страни.

Аз, който излизам като самоубиец по пътищата.

Аз, който на улицата си трайкам, само че у фейса мачкам.

Аз, който си мятам фаса на тротоара, само че се отвращавам, че чужденец с жаба в ръка беснее над бащино ми огнище.

Аз, който знам всеки ход на Тръмп и Путин навън.

Психическо разстройство някакво. Егоизъм ли е? Не единствено. Мързел ли е? Не единствено. Оправдание ли е? Не единствено. Така е комфортно. Няма " ние ". Има аз. Знам го аз тоя – по кое време аз съм бръмчел по центъра, тоя ходеше с едно яке... И татко му знам. И сестра му. Аз съм хитрец, къде ще се сплотявам с балъците.

Като се замислиш върху тези неща, и си даваш сметка какъв брой време губим в нелепости и по какъв начин си минава живота. И в него няма нито подвиг, нито някаква идея, нито блян да дадем някакъв персонален образец. Има безсмислено живуркане и " аз, аз, аз ", без фантазии. Защото единствено в това " ние " могат да живеят фантазиите.

Имало моменти, когато България е била страна на самотните герои.

Единици, подготвени с шут в ребрата да разсънят смирените. Като думите на Бенковски във Вазовата епопея – " Ставайте, робове! АЗ не ща хомот ". Произнесени откакто " Левски бе загаснал преди три години ". Тогава и смисъла на " аз " е било друго.

Но има и моменти, в които това " аз " се е превръщало в " ние " като отбраната на Съединението. Балканските войни и международните войни. Това " ние " е водило в борба българската войска даже и надалеч от родината. Това " ние " е вдигало страната, когато тя е била най-разрушена и разграбена. Това " ние " е убивало отчаянието. И това " ние " е най-ценното, което в миналото сме имали и ще имаме.

Но дали въобще мислим върху това?

Честит празник. На всички НАС.

ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!

ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html