Реаниматор: Не искам ”Моя страна, моя България”, а нормално отношение в нормална държава
Коментар на реаниматора Дани Маркова във " Facebook "
Седя в колата и чувам, ” Моя страна, моя България”... Журналисти приканват хората да поддържат медиците.
Работният ми ден е завършил в 19ч., а аз седнал съм в колата към този момент 2ч. и половина на контролно-пропусквателен пункт изхода на София... Едва пъплим...първа, газ, спирачка...
Дванадесет часа в реанимация. Работа с тежко заболели... маски, шапки, очила, шлемове... не ти доближава въздух от толкоз защитни средства. А в този момент 3ч. вдишвам изгорелите газове на колите до мен.
3ч. след края на работно ми време( в 22ч.)вече съм си у дома. Правят " кулоар " да влезе " бацила " и се пъхам в банята...за стерилизация. Почти врялата вода отмива " бацилите ", а аз не мога да дефинира прочувственото си положение... яд, отмалялост, изтощение. Пускам и няколко сълзи, не знам за какво.
Седя в колата и чувам, ” Моя страна, моя България”... Журналисти приканват хората да поддържат медиците.
Работният ми ден е завършил в 19ч., а аз седнал съм в колата към този момент 2ч. и половина на контролно-пропусквателен пункт изхода на София... Едва пъплим...първа, газ, спирачка...
Дванадесет часа в реанимация. Работа с тежко заболели... маски, шапки, очила, шлемове... не ти доближава въздух от толкоз защитни средства. А в този момент 3ч. вдишвам изгорелите газове на колите до мен.
3ч. след края на работно ми време( в 22ч.)вече съм си у дома. Правят " кулоар " да влезе " бацила " и се пъхам в банята...за стерилизация. Почти врялата вода отмива " бацилите ", а аз не мога да дефинира прочувственото си положение... яд, отмалялост, изтощение. Пускам и няколко сълзи, не знам за какво.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ