Тракийски конник пазел светия остров край Созопол
Колосът на Аполон Лечител се виждал от километри Връщат блясъка на Св. св. Кирик и Юлита
Има едно парче земя у нас, което пази следи от 6 хиляди години преди Христа - още преди Черно море да се извърши с водата, с която е пристигнал потопът през Босфора. На този пай земя се ражда една от най-старите международни цивилизации, по-древна от шумерите даже. Остров Св. св. Кирик и Юлита е бил и дом на траките, и храм на християнството. А през днешния ден тъне в съсипия.
Единственият остров у нас, обвързван със сушата с вълнолом, е не просто две длани земя, а минало и настояще, вплетени в ориста на народа ни. История, която ни връща в древността, само че и ни припомня за сегашното и бъдещето, които би трябвало да подсигурим.
Музей на черноморската просвета
Остров Св. св. Кирик и Юлита може да се трансформира в международен център за просвета, който ще притегля туристи целогодишно, разгласи служебният министър на културата проф. Велислав Минеков, който преди дни инспектира положението на постройките на острова. Министърът от най-малко две години е труженик за възраждането на острова и превръщането му в славно място. Отдавна той се бори за особено отношение към мястото, изразявайки възмущението си от опитите през годините островът да бъде трансфорат в автобусна гара, авто паркинг или хазартен център.
Руините на острова в действителност са потресаващи, изключително в случай че човек носи най-малко малко романтика в душата си и хармония в мозъка си. Островът е хубав и цялостен с история. Отношението ни към това свято място би трябвало да бъде в действителност особено, безапелационен е Минеков.
Сега културният министър е ангажиран още веднъж да търси финансиране, с цел да трансформира мястото в перлата на артистичността, която си показва. Минеков е водил диалози с посланици и шефове от ЮНЕСКО. И е получил заричане за помощ освен от културната организации към Организация на обединените нации, само че и от разнообразни фондации, които подкрепят сходен тип културно завещание и неговото консервиране и възстановяване.
Основният план за остров Св. св. Кирик и Юлита е отпреди 11 години, само че през днешния ден е съживен и по него се работи още веднъж. В основата му е Рибарското учебно заведение, станало по-късно военноморска школа. Идеята е то да се трансформира в Музей на черноморската просвета.
Парче земя и неговото минало
Св. Св. Кирик и Юлита е с територия 82,5 декара и е в акваторията на Созополското пристанище. Името му е обвързвано със съществуването на това място на феодален манастир от XI-XIV век, упоменат във византийски императорски грамоти от времето на династията на Палеолозите. Християнският комплекс евентуално поражда през втората половина на IV век, когато в най-високата част на острова е построена огромна базилика, обвързвана със статута на Созопол като епископски център.
Руините на църквата са открити през 1927 година при строителството на Рибарското учебно заведение. Около нея са проучени десетки гробове от V-VII век. Намерени са и голям брой антични артефакти, които удостоверяват данните от първите разкопки на френския консул Александър Дегран (1904 г.) за съществуване на езически храмов комплекс от времето когато Созопол е бил древногръцкия град Аполония, т.е. от края на VII пр.н.е. до III век от новата епоха.
През 2009 година археологическите изследвания на острова са възобновени под управлението на доцент доктор Кръстина Панайотова от Българска академия на науките. Резултатите от разкопките дават съображение да се твърди, че на това място е зародил локален град-държава. Открити са основи на три храма, колосален олтар, цистерна, фрагменти от архитектурна теракота, антични мраморни корнизи, паметни ями и огромно количество източногръцка и атическа керамика (VII-II век пр.н.е.).
Находките значително удостоверяват сведенията на античните летописци за ранната история на Аполония. Античния географ Страбон загатва храма на Аполон Лечител и събитието, че по-голямата част от полиса е ситуирана на дребен остров. Сведенията за храма се удостоверяват от Апиан, Плиний Стари и други създатели, впечатлени от грамадната бронзова скулптура на Аполон, дело на атинския ваятел Каламид. Тя е била висока 13 метра и се е виждала отдалеко.
От локални източници, като музейния център в Созопол, научаваме, че измежду историците тече полемика за местоположението на храма. Епиграфски източници - посветителски надпис на Аполон Лечител върху каменен блок, открит при строителството на Рибарското учебно заведение, купа с вотивен надпис и голям брой фрагменти с графити IH (съкращение на Йетрос Лечител) от паметни ями, дават съображение по-голямата част от откривателите да одобряват, че храмът на Аполон е повдигнат на днешния остров Св. св. Кирик и Юлита. Научните доводи в интерес на тази теза се базират и на указ от края III век пр.н.е., публикуван от националното заседание на Аполония, открит в Истрия (дн. Румъния).
В надписа се загатва за война сред Месамбрия и Аполония, която зародила във връзка владението на Анхиало (дн. Поморие) и употребата на известните в античността солници. В декрета се загатва, че месамбрийците осквернили светилището на Аполон, само че не съумели да завладяват града. Интерпретацията на епиграфския монумент допуска, че местонахождението на храма е отвън крепостните стени. Предвид местонахождението на вотивния надпис, се позволява, че храмът на Аполон е ситуиран в най-високата част на острова, където е разкрита раннохристиянската базилика, като е дефинирана тезата за вероятен континюитет сред двете паметни места.
Систематизираните сведения от последните разкопки демонстрират, че на това място още от VII век пр.н.е. съществува жилищен квартал и първият заветен сектор (теменос) в който действат най-важните светилища на полиса, измежду които господства храмът на бога - епоним.
След завладяването и разграбването на Аполония от римляните, през 72 година прочие Хр., признакът на града - колосът на Аполон Лечител, като най-ценен боен трофей е отвеян в Рим. Лишен от предходния си искра и величие, паметният център скоро е възобновен и продължава да действа. Тук навлизат и нови култове, присъщи за римския мавзолей. На особена респект измежду тях е Тракийският конник, свидетелстващ за осезаемото тракийско наличие в града.
Въпреки превратностите на времето островът резервира ролята си свещено място до края на XIX век, когато върху руините на античните езически светилища и християнски храмове продължава да съществува дребната черква " Св. Троица ", която пази стародавн ите обичаи.
Двама значими светии дават името на острова
Остров Св. Св. Кирик и Юлита носи имената на двама християнски светци с изключително трагична орис.
Историята споделя, че Юлита произлизала от остарял жанр на римски царе. Овдовяла прекомерно млада, като останала единствено с тригодишния си наследник Кирик. Юлита живеела в гр. Икония в Мала Азия и напълно била отдадена на Христовата религия. Тя кръстила своя наследник незабавно след раждането му и когато той станал на три години, го научила на религия и молитва, доколкото може да схване дете на тази възраст.
При ръководството на император Диоклециан (284-305) настанало огромно гонение против християните. Юлита взела тригодишния си наследник и с двете си правилни слугини избягала в Селевкия. Когато и там почнали да преследват християните, тя отишла в Килийския град Таро. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена дружно с тригодишния си наследник на съд.
Управителят я запитал за нейното име, жанр и родно място. Тя нарекла себе си единствено християнка. Тогава шефът й лишил сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и желало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, само че Кирик с висок глас извикал: " Аз съм християнин, пусни ме при мама! ". И взел с ръчичките си да драска шефа, като отвръщал лицето си от него. Озлобеният шеф го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и почтена душа.
След доста страдания и Юлита била посечена с меч.
Има едно парче земя у нас, което пази следи от 6 хиляди години преди Христа - още преди Черно море да се извърши с водата, с която е пристигнал потопът през Босфора. На този пай земя се ражда една от най-старите международни цивилизации, по-древна от шумерите даже. Остров Св. св. Кирик и Юлита е бил и дом на траките, и храм на християнството. А през днешния ден тъне в съсипия.
Единственият остров у нас, обвързван със сушата с вълнолом, е не просто две длани земя, а минало и настояще, вплетени в ориста на народа ни. История, която ни връща в древността, само че и ни припомня за сегашното и бъдещето, които би трябвало да подсигурим. Музей на черноморската просвета
Остров Св. св. Кирик и Юлита може да се трансформира в международен център за просвета, който ще притегля туристи целогодишно, разгласи служебният министър на културата проф. Велислав Минеков, който преди дни инспектира положението на постройките на острова. Министърът от най-малко две години е труженик за възраждането на острова и превръщането му в славно място. Отдавна той се бори за особено отношение към мястото, изразявайки възмущението си от опитите през годините островът да бъде трансфорат в автобусна гара, авто паркинг или хазартен център. Руините на острова в действителност са потресаващи, изключително в случай че човек носи най-малко малко романтика в душата си и хармония в мозъка си. Островът е хубав и цялостен с история. Отношението ни към това свято място би трябвало да бъде в действителност особено, безапелационен е Минеков. Сега културният министър е ангажиран още веднъж да търси финансиране, с цел да трансформира мястото в перлата на артистичността, която си показва. Минеков е водил диалози с посланици и шефове от ЮНЕСКО. И е получил заричане за помощ освен от културната организации към Организация на обединените нации, само че и от разнообразни фондации, които подкрепят сходен тип културно завещание и неговото консервиране и възстановяване.
Основният план за остров Св. св. Кирик и Юлита е отпреди 11 години, само че през днешния ден е съживен и по него се работи още веднъж. В основата му е Рибарското учебно заведение, станало по-късно военноморска школа. Идеята е то да се трансформира в Музей на черноморската просвета.
Парче земя и неговото минало
Св. Св. Кирик и Юлита е с територия 82,5 декара и е в акваторията на Созополското пристанище. Името му е обвързвано със съществуването на това място на феодален манастир от XI-XIV век, упоменат във византийски императорски грамоти от времето на династията на Палеолозите. Християнският комплекс евентуално поражда през втората половина на IV век, когато в най-високата част на острова е построена огромна базилика, обвързвана със статута на Созопол като епископски център.
Руините на църквата са открити през 1927 година при строителството на Рибарското учебно заведение. Около нея са проучени десетки гробове от V-VII век. Намерени са и голям брой антични артефакти, които удостоверяват данните от първите разкопки на френския консул Александър Дегран (1904 г.) за съществуване на езически храмов комплекс от времето когато Созопол е бил древногръцкия град Аполония, т.е. от края на VII пр.н.е. до III век от новата епоха. През 2009 година археологическите изследвания на острова са възобновени под управлението на доцент доктор Кръстина Панайотова от Българска академия на науките. Резултатите от разкопките дават съображение да се твърди, че на това място е зародил локален град-държава. Открити са основи на три храма, колосален олтар, цистерна, фрагменти от архитектурна теракота, антични мраморни корнизи, паметни ями и огромно количество източногръцка и атическа керамика (VII-II век пр.н.е.).
Находките значително удостоверяват сведенията на античните летописци за ранната история на Аполония. Античния географ Страбон загатва храма на Аполон Лечител и събитието, че по-голямата част от полиса е ситуирана на дребен остров. Сведенията за храма се удостоверяват от Апиан, Плиний Стари и други създатели, впечатлени от грамадната бронзова скулптура на Аполон, дело на атинския ваятел Каламид. Тя е била висока 13 метра и се е виждала отдалеко.
От локални източници, като музейния център в Созопол, научаваме, че измежду историците тече полемика за местоположението на храма. Епиграфски източници - посветителски надпис на Аполон Лечител върху каменен блок, открит при строителството на Рибарското учебно заведение, купа с вотивен надпис и голям брой фрагменти с графити IH (съкращение на Йетрос Лечител) от паметни ями, дават съображение по-голямата част от откривателите да одобряват, че храмът на Аполон е повдигнат на днешния остров Св. св. Кирик и Юлита. Научните доводи в интерес на тази теза се базират и на указ от края III век пр.н.е., публикуван от националното заседание на Аполония, открит в Истрия (дн. Румъния).
В надписа се загатва за война сред Месамбрия и Аполония, която зародила във връзка владението на Анхиало (дн. Поморие) и употребата на известните в античността солници. В декрета се загатва, че месамбрийците осквернили светилището на Аполон, само че не съумели да завладяват града. Интерпретацията на епиграфския монумент допуска, че местонахождението на храма е отвън крепостните стени. Предвид местонахождението на вотивния надпис, се позволява, че храмът на Аполон е ситуиран в най-високата част на острова, където е разкрита раннохристиянската базилика, като е дефинирана тезата за вероятен континюитет сред двете паметни места.
Систематизираните сведения от последните разкопки демонстрират, че на това място още от VII век пр.н.е. съществува жилищен квартал и първият заветен сектор (теменос) в който действат най-важните светилища на полиса, измежду които господства храмът на бога - епоним.
След завладяването и разграбването на Аполония от римляните, през 72 година прочие Хр., признакът на града - колосът на Аполон Лечител, като най-ценен боен трофей е отвеян в Рим. Лишен от предходния си искра и величие, паметният център скоро е възобновен и продължава да действа. Тук навлизат и нови култове, присъщи за римския мавзолей. На особена респект измежду тях е Тракийският конник, свидетелстващ за осезаемото тракийско наличие в града.
Въпреки превратностите на времето островът резервира ролята си свещено място до края на XIX век, когато върху руините на античните езически светилища и християнски храмове продължава да съществува дребната черква " Св. Троица ", която пази стародавн ите обичаи.
Двама значими светии дават името на острова
Остров Св. Св. Кирик и Юлита носи имената на двама християнски светци с изключително трагична орис.
Историята споделя, че Юлита произлизала от остарял жанр на римски царе. Овдовяла прекомерно млада, като останала единствено с тригодишния си наследник Кирик. Юлита живеела в гр. Икония в Мала Азия и напълно била отдадена на Христовата религия. Тя кръстила своя наследник незабавно след раждането му и когато той станал на три години, го научила на религия и молитва, доколкото може да схване дете на тази възраст.
При ръководството на император Диоклециан (284-305) настанало огромно гонение против християните. Юлита взела тригодишния си наследник и с двете си правилни слугини избягала в Селевкия. Когато и там почнали да преследват християните, тя отишла в Килийския град Таро. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена дружно с тригодишния си наследник на съд.
Управителят я запитал за нейното име, жанр и родно място. Тя нарекла себе си единствено християнка. Тогава шефът й лишил сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и желало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, само че Кирик с висок глас извикал: " Аз съм християнин, пусни ме при мама! ". И взел с ръчичките си да драска шефа, като отвръщал лицето си от него. Озлобеният шеф го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и почтена душа.
След доста страдания и Юлита била посечена с меч.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ