За тигана на Иван и Андрей и комисиите за аборт на Пенчо Кубадински
Колкото и да уговаряш младежи да раждат деца, те ще го създадат или когато зачеването към този момент е реалност и връзката е задоволително мощна, с цел да се развие в семейство, или когато към този момент основано семейство си дава съзнателно сметка дали при изискванията, в които живее, може да си разреши да отгледа едно или повече деца и да им обезпечи бъдеще.
И в двата случая става дума за хора с прочут учебен ценз, обществено приспособени и способни да вземат решение. Факт е, че доста по-лесно се раждат деца в малцинства, които въобще не се замислят върху тези въпроси. Проблемът не е от през днешния ден, страната ни от десетилетия се люшка в демографската рецесия, а емиграцията на милиони младежи въобще не оказа помощ в това отношение.
Ако през днешния ден бодряшкият апел да подарим на майка си внуче, вместо тиган, звучи меко казано идиотски, то преди 35 години концепциите на Пенчо Кубадински не бяха доста по-уместни. С тази забележка, че рупорът на Отечествен фронт организацията бе подсилен и със обществени ограничения, на някои от които днешните млади могат да завидят. В последна сметка резултатът беше същият. Никакъв.
70-те и 80-те бяха белязани от жестока жилищна рецесия. Когато в един огромен град като Пловдив започнеше да се строи блок, всички млади фамилии наостряха уши. Разрешението пристигна от горната страна и се изрази в всеобщо строителство на маломерни жилища - боксониери, гарсониери и едностайни, в които се настаняваха млади фамилии под 30 години с дете. Оказа се, че при второ дете това към този момент не стига и рецесията, както сякаш беше затихнала, отново се подвигна.
Да, обаче апелът на ловджия номер 1 на републиката беше - трето дете. Митичното трето дете в фамилията се считаше за решение на демографската рецесия. При две броят се възпроизвеждаше същият, това беше и общоприетият модел, който, обаче не помръдваше и на йота скалата на прираста. Така че - трето дете.
Обаче по какъв начин да стане това, като множеството от младите фамилии така и така се тъпчеха с родителите си в едно жилище, а двете им деца се прескачаха с бабите.
Да създадем абортите непостижими! Това беше великата концепция на Кубадински, а статистиката от 1980 година поддържа концепцията му. Тогава у нас са осъществени 156 056 аборта, а са родени 129 176 деца. Много огромна част от абортите са осъществени при трета бременност.
Кубадински реши да направи това прекомерно мъчно. Създаде Отечествен фронт комисии по региони, в които бременните с трето дете дами трябваше да се явяват, с цел да потвърдят неизбежността на решението си да махнат детето. В тези комисии участваха съседи, наложително локалната клюкарка, хора, на които въобще не им е работа да вземат решение сходни ориси.
Повечето от дамите, явили се пред тези комисии, към този момент бяха майки и при други условия щяха да родят третото си дете, без да се чудят. Но ги натискаха външни условия, от които персоналната им драма, разголена пред непознати хора, ставаше още по-тежка. Не ги блазнеше ордена " Майка-героиня ", който се даваше на дами с три и повече деца, нито добавките. Огромната част от тях просто нямаше къде да отгледат трето дете.
Ако комисията им откажеше и ги задължеше да родят трето дете, а те в действителност не желаеха, прибягваха до престъпни аборти. Колко от тях си отидоха поради тези комисии, не е ясно, в никакъв случай не е правена сметка. Но за Румъния, която в това време подхваща сходни ограничения, а и режимът на абортите е доста по-строг, цифрата е ясна - 10 000 смъртни случаи на дами при престъпни аборти.
Не са от през днешния ден опитите да се преодолее демографската рецесия. Във времето на социализма имаше и положителни неща, които си отидоха със промяната на режима, а може би бяха от дребното, които в действителност облекчиха ситуацията.
През 1979 година у нас стартират да усилват месечните добавки за деца. Тогава цените на съществени потребителски артикули се подвигат и като отплата заплатите се усилват с 25-30%, а месечните добавки за деца порастват: от 5 лева на първо дете- на 15 лева, за второ от 15 на 25, за трето от 35 на 45, за четвърто и всяко последващо - по 15. Средната месечна заплата тогава е към 120-130 лева На учениците над 16 години, които не получават стипендия, им се дават по 10 лева месечно. Тогава това въпреки всичко бяха някакви пари за дребни персонални разноски.
Пенчо Кубадински влиза с голямата се сила и персонални схващания по въпроса през 1983 година Отначало разгласява книгата си " Дългът на фамилията и обществото ", след това се заема с по-практични неща. Към Държавния съвет се основава Съвет по възпроизводство на човешките запаси, към Министерския съвет с тези проблеми се занимава Социалният съвет, а към Централен комитет на ДКМС- на процедура организацията на детеродната възраст- се основава Координационен съвет по проблемите на младото семейство.
Темата за демографската политика става отново номер едно при започване на 80-те години, когато партийното и държавното управление стартират нова пропагандна акция.
В последна сметка през 1985 година бяха признати ограничения, които имаха някакъв резултат. На новобрачните фамилии се отпускаше заем за строителство или покупка на жилище в размер до 15 000 лева със период от погасяване 30 години. Вноските не бяха проблем, в случай че и двамата работеха, въпреки и при ниски заплати. При раждане на второ дете до четири години след първото, от заема се опрощаваха 3000 лева, а при раждане на трето- още 4000. Младите фамилии имаха преимущество и при разпределяне на потребителски заем до 5000 лева със период за погасяване от 10 години. И тук действаше схемата на опрощаването - в случай че до 4 години след първото, се роди второ дете, се опрощаваше половината от непогасената сума по заема, а при трето - целият излишък. Младите фамилии се състезаваха да купуват жилища, само че не беше толкоз просто. Точно тогава породиха огромните панелни комплекси под дърво и камък. Бонус точки носеше работата по градежа. Просто всевъзможни експерти си зарязваха работата и отиваха да боядисват или да лепят тапети. Когато получаваха заветните жилища, се оказваше, че до тях се стига единствено с гумени ботуши, би трябвало да се прескачат изкопаните за парното изкопи, най- близката детска градина ти е на пет километра, а рейс минава през час на километър отдалечена спирка. Всеки, сдобил се с мечтаното жилище в " Младост ", " Тракия " и сходни комплекси из цялата страна, може да опише история, обвързвана с тиня, прахуляк и липса на всевъзможни улеснения. Особено пък за развъждане на дребни деца.
В този интервал - малко на първо място това да отиде в историята, през 1985-та, бяха увеличени още веднъж детските добавки. За първо дете, в случай че има и второ, тя ставаше от 15 на 30 лева, при второ- от 25 на 30, при трето- от 45 на 55 лева Само с добавките за три деца човек можеше да си докара една минимална заплата. Майките на деца с физически увреждания и самотните майки получаваха всички добавки в двоен размер. Точно това е интервалът, в който Столипиново, да вземем за пример, се разрасна съществено, а никой не сключваше брак.
Пак през 1985-та година майчинството скочи от 8 месеца на две години, като компенсацията беше минималната работна заплата. Малко преди тези решения, през 1984-та, усилиха правото на майката да употребява болнични за болно дете със 100% обезщетение от 7 на 9 годишна възраст на детето, медикаментите и лекуването на децата станаха безвъзмездни към този момент до 6 годишната им възраст, а на деца с две, три и повече деца им предлагаха с понижение стаи в почивните станции.
Всъщност някои от тези ограничения, видяно от призмата на времето, си бяха чудесни - допустимо е при друго развиване на събитията, те и да бяха дали някакъв резултат. Истината е, че за едно младо семейство не беше чак толкоз заробващо да си купи жилище, както е в този момент. Но историята се върти, сменя играчите, сменя фона и в този момент можем единствено да гадаем какво може да помогне на демографския ни проблем.
Със сигурност, обаче, не е тиганът...
И в двата случая става дума за хора с прочут учебен ценз, обществено приспособени и способни да вземат решение. Факт е, че доста по-лесно се раждат деца в малцинства, които въобще не се замислят върху тези въпроси. Проблемът не е от през днешния ден, страната ни от десетилетия се люшка в демографската рецесия, а емиграцията на милиони младежи въобще не оказа помощ в това отношение.
Ако през днешния ден бодряшкият апел да подарим на майка си внуче, вместо тиган, звучи меко казано идиотски, то преди 35 години концепциите на Пенчо Кубадински не бяха доста по-уместни. С тази забележка, че рупорът на Отечествен фронт организацията бе подсилен и със обществени ограничения, на някои от които днешните млади могат да завидят. В последна сметка резултатът беше същият. Никакъв.
70-те и 80-те бяха белязани от жестока жилищна рецесия. Когато в един огромен град като Пловдив започнеше да се строи блок, всички млади фамилии наостряха уши. Разрешението пристигна от горната страна и се изрази в всеобщо строителство на маломерни жилища - боксониери, гарсониери и едностайни, в които се настаняваха млади фамилии под 30 години с дете. Оказа се, че при второ дете това към този момент не стига и рецесията, както сякаш беше затихнала, отново се подвигна.
Да, обаче апелът на ловджия номер 1 на републиката беше - трето дете. Митичното трето дете в фамилията се считаше за решение на демографската рецесия. При две броят се възпроизвеждаше същият, това беше и общоприетият модел, който, обаче не помръдваше и на йота скалата на прираста. Така че - трето дете.
Обаче по какъв начин да стане това, като множеството от младите фамилии така и така се тъпчеха с родителите си в едно жилище, а двете им деца се прескачаха с бабите.
Да създадем абортите непостижими! Това беше великата концепция на Кубадински, а статистиката от 1980 година поддържа концепцията му. Тогава у нас са осъществени 156 056 аборта, а са родени 129 176 деца. Много огромна част от абортите са осъществени при трета бременност.
Кубадински реши да направи това прекомерно мъчно. Създаде Отечествен фронт комисии по региони, в които бременните с трето дете дами трябваше да се явяват, с цел да потвърдят неизбежността на решението си да махнат детето. В тези комисии участваха съседи, наложително локалната клюкарка, хора, на които въобще не им е работа да вземат решение сходни ориси.
Повечето от дамите, явили се пред тези комисии, към този момент бяха майки и при други условия щяха да родят третото си дете, без да се чудят. Но ги натискаха външни условия, от които персоналната им драма, разголена пред непознати хора, ставаше още по-тежка. Не ги блазнеше ордена " Майка-героиня ", който се даваше на дами с три и повече деца, нито добавките. Огромната част от тях просто нямаше къде да отгледат трето дете.
Ако комисията им откажеше и ги задължеше да родят трето дете, а те в действителност не желаеха, прибягваха до престъпни аборти. Колко от тях си отидоха поради тези комисии, не е ясно, в никакъв случай не е правена сметка. Но за Румъния, която в това време подхваща сходни ограничения, а и режимът на абортите е доста по-строг, цифрата е ясна - 10 000 смъртни случаи на дами при престъпни аборти.
Не са от през днешния ден опитите да се преодолее демографската рецесия. Във времето на социализма имаше и положителни неща, които си отидоха със промяната на режима, а може би бяха от дребното, които в действителност облекчиха ситуацията.
През 1979 година у нас стартират да усилват месечните добавки за деца. Тогава цените на съществени потребителски артикули се подвигат и като отплата заплатите се усилват с 25-30%, а месечните добавки за деца порастват: от 5 лева на първо дете- на 15 лева, за второ от 15 на 25, за трето от 35 на 45, за четвърто и всяко последващо - по 15. Средната месечна заплата тогава е към 120-130 лева На учениците над 16 години, които не получават стипендия, им се дават по 10 лева месечно. Тогава това въпреки всичко бяха някакви пари за дребни персонални разноски.
Пенчо Кубадински влиза с голямата се сила и персонални схващания по въпроса през 1983 година Отначало разгласява книгата си " Дългът на фамилията и обществото ", след това се заема с по-практични неща. Към Държавния съвет се основава Съвет по възпроизводство на човешките запаси, към Министерския съвет с тези проблеми се занимава Социалният съвет, а към Централен комитет на ДКМС- на процедура организацията на детеродната възраст- се основава Координационен съвет по проблемите на младото семейство.
Темата за демографската политика става отново номер едно при започване на 80-те години, когато партийното и държавното управление стартират нова пропагандна акция.
В последна сметка през 1985 година бяха признати ограничения, които имаха някакъв резултат. На новобрачните фамилии се отпускаше заем за строителство или покупка на жилище в размер до 15 000 лева със период от погасяване 30 години. Вноските не бяха проблем, в случай че и двамата работеха, въпреки и при ниски заплати. При раждане на второ дете до четири години след първото, от заема се опрощаваха 3000 лева, а при раждане на трето- още 4000. Младите фамилии имаха преимущество и при разпределяне на потребителски заем до 5000 лева със период за погасяване от 10 години. И тук действаше схемата на опрощаването - в случай че до 4 години след първото, се роди второ дете, се опрощаваше половината от непогасената сума по заема, а при трето - целият излишък. Младите фамилии се състезаваха да купуват жилища, само че не беше толкоз просто. Точно тогава породиха огромните панелни комплекси под дърво и камък. Бонус точки носеше работата по градежа. Просто всевъзможни експерти си зарязваха работата и отиваха да боядисват или да лепят тапети. Когато получаваха заветните жилища, се оказваше, че до тях се стига единствено с гумени ботуши, би трябвало да се прескачат изкопаните за парното изкопи, най- близката детска градина ти е на пет километра, а рейс минава през час на километър отдалечена спирка. Всеки, сдобил се с мечтаното жилище в " Младост ", " Тракия " и сходни комплекси из цялата страна, може да опише история, обвързвана с тиня, прахуляк и липса на всевъзможни улеснения. Особено пък за развъждане на дребни деца.
В този интервал - малко на първо място това да отиде в историята, през 1985-та, бяха увеличени още веднъж детските добавки. За първо дете, в случай че има и второ, тя ставаше от 15 на 30 лева, при второ- от 25 на 30, при трето- от 45 на 55 лева Само с добавките за три деца човек можеше да си докара една минимална заплата. Майките на деца с физически увреждания и самотните майки получаваха всички добавки в двоен размер. Точно това е интервалът, в който Столипиново, да вземем за пример, се разрасна съществено, а никой не сключваше брак.
Пак през 1985-та година майчинството скочи от 8 месеца на две години, като компенсацията беше минималната работна заплата. Малко преди тези решения, през 1984-та, усилиха правото на майката да употребява болнични за болно дете със 100% обезщетение от 7 на 9 годишна възраст на детето, медикаментите и лекуването на децата станаха безвъзмездни към този момент до 6 годишната им възраст, а на деца с две, три и повече деца им предлагаха с понижение стаи в почивните станции.
Всъщност някои от тези ограничения, видяно от призмата на времето, си бяха чудесни - допустимо е при друго развиване на събитията, те и да бяха дали някакъв резултат. Истината е, че за едно младо семейство не беше чак толкоз заробващо да си купи жилище, както е в този момент. Но историята се върти, сменя играчите, сменя фона и в този момент можем единствено да гадаем какво може да помогне на демографския ни проблем.
Със сигурност, обаче, не е тиганът...
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ