Колко впечатляващи са били древните инженерни решения?
Колко впечатляващи са били античните инженерни решения? Най-впечатляващите подвизи на актуалното инженерство нормално се случват на субатомно равнище. Но античните архитекти и строители са работили в ера преди теориите за квантовата механика и специфичната доктрина на относителността да станат известни.
Древното инженерство разполагало с толкоз малко от днешните технологии. Но пък за сметка на това основало извънредно впечатляващи резултати, изключително в архитектурата. Ето някои от най-впечатляващите образци за антично инженерство:
Конструкция от железни скоби, които държат великански каменни блокове дружно. Има структури, които са сплотени от хиляди години и към момента стоят.
Древни железни скоби, открити върху мегалити, храмове и други праисторически монументи по света, са една от най-големите неразгадани антични мистерии на всички времена. Защо строителите биха употребявали дребна железна скоба, с цел да задържат огромни каменни блокове на място?
Възникват доста забавни въпроси по отношение на тази технология. Как тази технология се е популяризирала в античен Египет, предколумбово Перу и Камбоджа преди хиляди години? Тези страни са разграничени от хиляди километри. Кой е научил нашите предшественици по какъв начин да употребяват тази технология?
Използването на железни скоби в Т-образни канали е намерено в Тиуанако , Олантайтамбо , Кориканча и Вилкабамба. Тези скоби са употребявани и на Партенона , на здания в Месопотамия, Египет и Камбоджа. Някои учени допускат, че скобите са били за церемониална приложимост. Други откриватели показват, че античните железни скоби са служили за поддържането на блоковете дружно, тъй че те да се втвърдят в вярната позиция.
За страдание, доста малко от скобите са оживели. Испанците премахнали доста скоби, мислейки, че може да са златни. Някои може в действителност да са били украсени със сребро и злато, тъй като е добре документирано, че армиите са се заели да разрушат тези структури единствено за скобите. Изследваните скоби от предколумбова Южна Америка демонстрират, че са направени от доста необикновена сплав – 2,05% арсен, 95,15% мед, 0,26% желязо, 0,84% силиций и 1,70% никел.
Начинът на отопление в публични бани и здания на античен Рим – какъв брой впечатляващи са били античните инженерни решения
Методът на отопление е бил употребен в баните и публичните здания на античен Рим, употребявайки хипокауст (в римската архитектура е подподово отопление). Хипокаустът е всъщност централизирана отоплителна система, която създава парещ въздух под пода на помещението, който също може да се предава към стените благодарение на серия от тръби. Смята се за първото централно отопление в света.
Мост 77 на канала Macclesfield (Lambert’s Lane)
Змийският мост над канала Макълсфийлд разрешавал пътеката за изтегляне да пресича канала, без конят да бъде откачван от тясната лодка, която теглел. Това постоянно включвало разкачване на въжето за изтегляне, само че на някои канали те били конструирани по този начин, че нямало потребност да се прави това посредством слагане на двете рампи от една и съща страна на моста, което обръщало коня на 360 градуса.
На канала Макълсфийлд това било реализирано посредством създаване на спирални рампи. На различен канал – Stratford-upon-Avon, били изграждани преносими мостове от желязо в две конзолни половини, оставяйки процеп в средата за въжето за изтегляне. Това също се наричало разграничен мост. От съображения за разноските доста елементарни мостове в Стратфорд също били издигнати по този метод, защото нямали пътека за изтегляне.
Каменен мост на инките в археологическия комплекс Huarautambo в Перу. Комплексът е издигнат по време на Пачакути Инка Юпанки
Пачакути Инка Юпанки , прочут под името „ Преобразувател на света ”, роден като Куси Юпанки е деветият Капак Инка или Сапа Инка – е държател на Куско през XV век, от 1438 до 1471 година Най-грандиозното строителство, под управлението и по план на Пачакути е цялостното преустрояване на град Куско. Като център на Тауантинсую, столицата трябвало да дава отговор с образа си на величието на инките и Пачакути като проектант на „ новото време “ се заема с тази задача.
За задачата, в началото, той унищожава изцяло историческия център на града, който бил от времето на Манко Капак и съвсем целият град. Освен това, отклонява и канализира реките Уатанай и Тулумайо с което освобождава нужното пространство за грандиозния си план. А този хубав каменен мост на фотографията е останал незасегнат от епохи, издържал теста на времето. Водата минава през специфичните отвори, които са оставени в моста.
Римски пешеходни пътеки в Помпей – каменни блокове, подредени през улицата. Това са прототипите на днешната „ зебра “.
Предназначението тук обаче е било напълно друго от актуалните пешеходни пътеки. Улиците са служели освен като информационен път, само че и като система за отклоняване на непотребната вода. Блоковете разрешавали да се пресече улицата, без да се навлиза в мръсотията. Нещо повече, каменните блокове давали опция за прекосяване на каруци, теглени от коне. И до през днешния ден могат да се видят следите от колелата на каруците, изсечени в камъка на пътя.
В римско време по този начин наречените „ тигрови очи ” – дребни бели камъчета – са били поставяни измежду камъните по пътя, с цел да могат да се виждат през нощта.
Тези дребни бели камъчета били сходни на актуалните пътни рефлектори. Те се виждали доста отчетливо през нощта, като по този метод пътуващите не загубвали пътя. Има обаче и друга част от историята….. Помпей бил пристанищен град, тъй че имало доста моряци. Имало избрани „ развлекателни “ къщи, предопределени за обслужване на моряците и другите гости на града. И по този начин, от доковете до тези къщи, инкрустирани в калдъръма, били издълбани светещи изправени камъни, които да насочват моряците в тъмното към “развлекателния бизнес ”.
Основните пластове на римският път – какъв брой впечатляващи са били античните инженерни решения
Римските инженери построили 29 основни автомагистрали, които излизали от Рим. Те се захранвали от по-малки локализирани пътища. Римските автомагистрали са били павирани с камъни, с централна висока точка за улеснение на отводняването и с водостоци и пешеходни пътеки, минаващи около тях.
До 2-ри век от н.е. над 400 000 км павирани пътища се простирали из цялата Римска империя. Това е голямо и необикновено инженерно достижение. Хиляди км пътища през днешния ден следват маршрутите, издигнати от римляните, постоянно построени непосредствено над техните антични сътрудници. В доста случаи настилката, сложена от римляните, към момента се употребява от пътешествениците на 21-ви век.
Древни римски оловни тръби в Бат, Англия. Някои от тях към момента се употребяват от към 2000 години.
Едно от най-впечатляващите достижения на Римската империя – с нейните мощни армии, амбициозни архитектурни подвизи и впечатляващ обсег – е нейната водопроводна система. Способността да се доставя прясна вода на хората в градовете от стотици километри е помогнала на хиляди антични римляни.
Все още обаче остава противоречив моментът дали оловото в тръбите е повода за гибелта им. Но с помощта на ново изследване, в този момент знаем, че римляните са почнали да употребяват оловото доста по-рано, в сравнение с в началото си мислехме.
Керамични водопроводни тръби, открити покрай двореца Епанг, Китай, 5-3 век пр.н.е
Дворецът Епанг е китайски дворцов комплекс, издигнат по време на ръководството на Цин Шъхуан, първият император на Китай и създател на краткотрайната династия Цин. Намира се в западната част на Сиан, провинция Шанси. Археолозите считат, че единствено предната зала е била приключена преди столицата да бъде разграбена през 206 година прочие н. е.
Смята се обаче, че най-ранната социална тръбопроводна система е открита в руините Пинглиангтай в Хенан, Хуаянг, преди 4600 години. Има основателни аргументи да се твърди, че и античният град Петра в Йордания употребявал сходна система. Днешните инженери удостоверяват, че техните антични сътрудници са били доста положителни хидроинженери.
Византийски машинален календар – какъв брой впечатляващи са били античните инженерни решения
Този изумителен византийски машинален календар е вторият най-стар прочут по рода си след механизма от Антикитера . Устройството можело да дефинира часа на 16 места, а също по този начин и да предскаже позициите на Слънцето и Луната. Историците дефинират, че артефактът е направен към 400-600 година сл. Хр.
