Колко хубаво е твърде много? През тази година еврото поскъпна

Колко хубаво е прекалено много? През тази година еврото нарастна с 5% по отношение на $ – заслужено отражение на по-доброто справяне с ковид от страна на Европейския съюз, само че не на последно място и на историческото му решение за основаване на пандемичен избавителен фонд, който ще включва фискални прехвърляния от богатия европейски Север към най-силно засегнатите страни от Юга.

Доходността на американските държавни облигации пък падна по-близо до нулата, като се приближи до негативните ставки по ДЦК в еврозоната, а и прогнозите за растежа на Съединени американски щати стартират да наподобяват на европейските. На този декор има все по-малко съображение вложителите да държат толкоз доста яйца в доларовата кошницата. Проблемът за Европейската централна банка е, че прекомерно мощната обща валута може съществено да попречи на нежното възобновяване на континента след COVID-19, написа Bloomberg.

Федералният запас се бореше с прекомерно мощен $ в разгара на рецесията, само че съумя да го овладее и в този момент наподобява извънредно удовлетворен от слабостта на зелената валута. Ръководителите на Фед упорстват за повече фискални тласъци, като се ангажират с повече парични ограничения, в случай че е належащо. Това е терзание за ЕЦБ, която желае да осуети прекомерно огромно или прекомерно бързо повишаване на еврото.


Икономическите признаци на пандемията все по-силно се усещат...

Европейски Съюз от дълго време се радва на остатък по настоящата сметка, подхранван от динамичния му експортен бранш и подпомаган от относително слабата валута. Но такива удобни условия не траят постоянно. Има световна борба за рестартирането на стопанските системи, като потреблението на по-слаба валута е един от очевидните принадлежности.

Въпреки възраженията на ЕЦБ, огромните неконвенционални парични дейности в действителност се свеждат до възпиране на валутата – отсам и постоянните обвинявания от американския президент Доналд Тръмп за валутни операции, отправени против всички страни, ангажирани с количествено облекчение. (Той в този момент мълчи по въпроса, откакто Съединени американски щати вършат същото.) Чрез изкуственото намаление на доходността посредством големи стратегии за изкупуване на облигации, ЕЦБ подтикна вложителите да търсят възвращаемост другаде, като по този метод задържа цената на еврото. Но това работи единствено в случай че никой различен не прави същото.

Федералният запас и Английската централна банка (АЦБ) шумно скапаха количественото празненство на ЕЦБ, като понижиха още лихвите по време на коронавирусната рецесия и започнаха все по-големи тласъци. Това оставя ЕЦБ без явни лостове за попречване повишаването на еврото. Дори преди рецесията Европейската централна банка поддържаше негативни ставки и масирана стратегия за количествено облекчение. На Фед и АЦБ, които към момента имат незначителни позитивни лихвени проценти, им останаха повече боеприпаси.



По подигравка на ориста една от главните аргументи за отбягване на еврото – страхът от единството на блока – бе отстранена от новаторското съглашение за фонда за възобновяване от пандемията в размер на 750 милиарда евро. След като Европейската комисия е напът да емитира дълг за 200 милиарда евро през идната година, при прилична награда над доходността по немските ДЦК, ще има разполагаем ликвидни облигации за задграничните вложители, които няма да бъдат с наказателна негативна рентабилност.

Стойността на валутите в последна сметка се дефинира от относителните упования за икономическия напредък, като и затова Европа притегля интереса. Обичайната наклонност за по-висок напредък в Съединени американски щати бе смекчена по време на рецесията, а може даже да се обърне.

Едва ли някой може да се оплаче от относително положителното справяне на Европа с пандемията, само че този триумф ще коства по-малко, в случай че експортният стопански модел на Стария континент пострада. ЕЦБ може да се окаже безсилна, в случай че доларът се обезцени още повече.