Някога бяхме деца и животът беше песен… Помниш ли?
Колко прекрасен щеше да е животът, в случай че в моментите, когато ни доскучае чувахме звънец, който ни разрешава да си вземем отмора, с цел да си поемем въздух. Ей по този начин, от време в точния момент да излизаме в междучасие от рутината, проблемите, ежедневните гонения и всички останали неща, съпътстващи битието на огромните.
Тези дни си мисля какъв брой ми липсва това начало, което носи със себе си първият образователен ден. Нетърпението по пазаруването на нови тетрадки и по какъв начин обичах да ги разтварям, с цел да чувствам мириса им. Разпределянето им, надписването… Желанието по случването на този ден, в който щях да се видя още веднъж със съучениците си, с цел да мога да им опиша всичките си летни случки и да чуя техните. Да им покажа какъв брой съм пораснала от последния път, в който сме се видели.
Колко хубаво ще е, в случай че и в този момент мога да усетя още веднъж това равнодушие. Задружното тичане от часовете. Джобните, които спестявах, с цел да си купя обичания диск. Милионите безумни неистини, които измислях, с цел да оправдая закъснението си или тоталната си липса в клас. Листчетата, които подмятахме, тъй като имахме голяма потребност да си кажем всичко в този момент и незабавно, тъй като не обичахме да слушаме. Правехме това, което желаеме. Когато ни беше скучно си личеше, само че ние нямахме нищо срещу. Не се правехме на заинтригувани, в случай че нещо не грабваше вниманието ни. Бяхме себе си. Понякога това ми липсва. Липсва ми да не мисля. Големите мислим много и неведнъж прекаляваме.
Липсва ми елементарност на диалог и тази на живот. Два лв. джобни бяха задоволителни, за се усещаме добре, а с цели пет владеехме света. Липсва ми времето на първата обич, на първата глътка алкохол, на първия скандал.
Първият образователен ден поставя началото на всички първи неща. Така е било и по този начин ще бъде.
И в този момент, когато много деца са на прага на своя първи образователен ден, единственото нещо, по което изпитвам най-голяма носталгия, са тези огромни сърца, които оставихме зад учебната ограда. Това е нещото, което ще ми липсва постоянно. Онази непорочност и лекост. Липсата на съдене, на доказване, неналичието на окови. Останалото е един комфортен и топъл спомен, към който постоянно ще се връщам с усмивка!
Инфо: https://dama.bg
