Колекционерки, меценатки и щедри дарителки - дамите от династията Ротшилд

Колекционерки, меценатки и великодушни дарителки - дамите от династията Ротшилд са правили доста за изкуството. Те са дарили или завещали над 130 000 художествени творби на разнообразни френски музеи.

През 1960-а година Рейнолд Арно увековечава с тази картина колекционерката Аликс дьо Ротшилд

Още от 19-и век династията Ротшилд е синоним освен за финансов триумф, само че и за интелектуално и художествено благосъстояние. Докато мъжете от това семейство, тръгнало от франкфуртското еврейско гето, блестят с финансовите си достижения, зад кулисите дамите също не бездействат.

" Много от дамите Ротшилд са имали гений, дух и убеждения, били са основни фигури в културния живот, както и дарителки на десетки музеи ", показва генералната директорка на Лувъра Лоранс де Кар. Те са дарили или завещали над 130 000 творби на разнообразни френски музеи. Около 350 от тях са показани в изложбата " Колекционерките от семейство Ротшилд " в белгийския град Лиеж, отдадена на делото на девет представителки на династията от нейния френски клон.
Редакцията предлага
Сред експонатите има картини от Сезан, Реноар и Делакроа, статуи, бижута и порцелан, африканско и близкоизточно изкуство, лули и кибритени кутии. Лулите и кибритените кутии са били колекционирани от Алис дьо Ротшилд (1847 – 1922). Тук трябва да напомним, че кибритът по това време е бил необичайност - промишленото му произвеждане стартира чак през 1832-а година, а от 1871-а година във Франция кибритът даже е бил облаган с налог за попълване на изтънелите публични финанси поради Германско-френската война. На кутиите на Ротшилд са изобразени както морални, по този начин и доста фриволни подиуми.

Колекционерството като равноправност

Кибритените кутии са измежду експонатите, които преди 150 години са били относително лесни за колекциониране. По-трудно е било с предметите на изкуството. През 19-и век дамите, съгласно закона, са били директно подчинени на бащата или на брачна половинка. Жената не е имала право на персонална благосъстоятелност, а у дома се е грижела за подредбата на дома.

Колекционирането на предмети е помогнало на дамите от семейство Ротшилд за тяхната равноправност и в същото време е легитимирало обществената им позиция, с цел да могат да се занимават с меценатство. Но дамите Ротшилд са били споменавани предимно като участнички в дарителски акции или по отношение на достиженията на техните съпрузи. А когато ползата е бил съответно към тях, се подчертавали чувствителността и великодушието им - като контраст на мъжете от семейството, техните познания, специфични знания и специалност.

Съкровищницата на Кап Фера

Племенницата на Алис - Беатрис дьо Ротшилд (1864 - 1934) - е напълно друг вид жена. Само година след раздялата със своя брачен партньор Морис Ефруси, милиардер от съветски генезис, Беатрис наследява част от благосъстоянието на татко си. С него тя построява на полуостров Кап Фера в Южна Франция вила в ренесансов жанр, която засенчва всичко предходно.

Вила " Ефруси " на Лазурния бряг

Беатрис персонално възнамерява фасадите, градините и обзавеждането. Освен това - в сходство с традициите на династията Ротшилд - е буйна колекционерка. Сдобива се картини на френски импресионисти, както и такива от 15-и и 16-и век, а новият ѝ дом е цялостен със скъпоценни килими, мебели и порцелан. Тя обаче не остава дълго в него - през 1933-а година подарява вилата дружно с всичките си сбирки на Френската академия на изящното изкуство, като желанието ѝ е постройката да бъде превърната в музей.

Аликс - настойничката на Авигдор Ариха

Още по-различна е Аликс дьо Ротшилд (1911 - 1982), която освен колекционира, само че и интензивно подкрепя актуалното изкуство. Тя е представителка на немския клон на династията от Франкфурт. През 1929-а гоздина се омъжва за банкера от Дрезден Курт Крамер, който седем години по-късно умира. Аликс напуща нацистка и се омъжва наново в Париж - за своя братовчед Гай дьо Ротшилд. През 1941-а година двамата бягат от нацистите и се откриват в Ню Йорк.

След войната Аликс дьо Ротшилд се връща в Париж, през 1956-а година се развежда и става спонсор на известния израелски художник Авигдор Ариха. Освен това тя подкрепя и други художници, като купува техни творби или провежда изложения. След гибелта си оставя голяма сбирка от над 2000 експоната, огромна част от които са владеене на разнообразни музеи.

Най-голямата дарителка

Лилиан Фоулд-Шпрингер (1916 - 2003) е щерка на банкер. През 1942-а година тя се омъжва за приятеля си от детските години Ели дьо Ротшилд задочно - тъй като по това време той е в немски плен. През годините тя колекционира творби на изкуството и мебели, които са били владеене на френската кралица Мария-Антоанета.

Аликс дьо Ротшилд е подпомагала испанския художник Хавиер Вилато. Тази негова творба е подарена на Музея на изящните изкуства в Кан

От 1960-те години Лилиан дьо Ротшилд стартира постоянно да подарява творби на изкуството на парижкия музей Карнавалé, на двореца Версай, на Националния музей на керамиката и на още няколко в провинцията. 

Общо представители на клана Ротшилд са създали дарения на повече от 300 музея във  - десетки хиляди творби на изкуството.