Тази кола е с размерите на маса за хранене и е удобна, колкото средната седалка в самолет - историята на култовия трабант
Колата е направена от пресована смола и памук и беше най-бюджетният автомобил в соц блока
Когато бях дребна, някой ме излъга, че Trabant е изработен от картон. Не съм единствената, която е вярвала в този мит. Автомобилът фактически е рекордно лек - сред 600 и 700 кг, само че не е от картон, а от дуропласт, пресована смола, подсилена с памучни влакна.
Идеята зад Trabant е същата, каквато се крие зад доста от останалите коли, създадени през 50-те и 60-те в Източния блок - да е евтина, да е лесна за произвеждане и въпреки всичко да съумява да придвижва пасажерите си от точка А до точка Б.
Съвсем разумно, при сходно начинание неща като комфорт и нововъведения остават на назад във времето.
" Тази кола е с размерите на маса за хранене, има багажник, колкото на спортна кола, печели златен орден по замърсяване на околната среда и е комфортна, колкото междинна седалка в аероплан ", майтапят се жителите на Германска демократична република. Именно там се прави Trabant - в Цвикау, Саксония.
Първият модел от Trabant, което на немски значи " спътник/компаньон ", слиза от поточните линии през 1957 година Вдъхновен е от компактните модели на Renault, единствено че те са с четиритактови мотори, до момента в който на немската компания средствата стигат единствено за двутактов мотор.
По това време направата от дуропласт също се брои за съобразителна концепция, както и предното задвижване.
Максималната скорост, която Trabant обаче съумява да реализира, е към 100 км/час. Дан Нийл от Time Magazine разказва, че през това време автомобилът дими " като запалена петролна рафинерия ".
По бургаските улици от време на време може да бъде видяно по едно трабанче. Това обаче отиде на боклука, тъй като катастрофира преди няколко години край ж.к. " Меден рудник "
Trabant няма обикновени екстри като тахометър, защитни колани, мигачи и знак за изгореното гориво. До последния пример от колата това остава непроменено.
Друг проблем се оказва, че макар размерите си и евтината направа, за източногерманците автомобилът по никакъв начин не е на ниска цена. Той коства към 7500 тогавашни немски марки, до момента в който междинният приход в Германска демократична република на месец е към 560 марки. Освен това се изисква и предплащане.
Заради недостига на коли Trabant в действителност става още по-скъп, когато се продава втора употреба, и някои екземпляри се търгуват за два пъти повече пари, в сравнение с чисто нови.
Защо се получава този феномен? Защото потребителите нямат избор. Другата източнонемска легенда - Wartburg - може и да е по-мощен, по-красив и по-удобен, само че е непостижимо безценен за елементарните купувачи и цената му умерено стига 23 хиляди марки. Затова последният е предопределен най-вече за партийните величия.
И още нещо - в Източния блок човек не може просто да отиде до магазина и да си тръгне с нова кола.
Средният интервал, за който се чака за нов Trabant, е 10 години. В някои случаи - даже повече според от модификацията на автомобила.
Въпреки че рухването на Берлинската стена поставя завършек на производството на колата, тя значително става и знак на измененията от края на 80-те. Именно върволяк Trabant-и минава през сринатата стена от Източен към Западен Берлин, с цел да символизира края на една епоха.
От автомобила са създадени малко под 3 млн. бройки, които в първите години от 90-те се продават за " жълти стотинки ". Потребителите са жадни за западни коли и с лека ръка изоставят дуропластовите си трабантчета, като някои даже ги зарязват на корозията.
Както обаче доста други мостри на Източния блок, по този начин и този последователно се трансформира в колекционерска находка.
Във Велико Търново всяка година се организира " Трабант фест ", като тази година там бяха показани над 100 модела Trabant. Ентусиасти демонстрират впечатляващи мостри от марката, като някои от тях са с истинския си мотор и интериор.
Други са изтърбушени и е непокътнат единствено емблематичният им външен тип, а под капака е настанен мощен мотор.
В българските уеб сайтове за използвани коли пък има Trabant-и, които доближават до 15 хиляди лв. поради реставрациите си и непокътнатото си положение.
Източник:
Когато бях дребна, някой ме излъга, че Trabant е изработен от картон. Не съм единствената, която е вярвала в този мит. Автомобилът фактически е рекордно лек - сред 600 и 700 кг, само че не е от картон, а от дуропласт, пресована смола, подсилена с памучни влакна.
Идеята зад Trabant е същата, каквато се крие зад доста от останалите коли, създадени през 50-те и 60-те в Източния блок - да е евтина, да е лесна за произвеждане и въпреки всичко да съумява да придвижва пасажерите си от точка А до точка Б.
Съвсем разумно, при сходно начинание неща като комфорт и нововъведения остават на назад във времето.
" Тази кола е с размерите на маса за хранене, има багажник, колкото на спортна кола, печели златен орден по замърсяване на околната среда и е комфортна, колкото междинна седалка в аероплан ", майтапят се жителите на Германска демократична република. Именно там се прави Trabant - в Цвикау, Саксония.
Първият модел от Trabant, което на немски значи " спътник/компаньон ", слиза от поточните линии през 1957 година Вдъхновен е от компактните модели на Renault, единствено че те са с четиритактови мотори, до момента в който на немската компания средствата стигат единствено за двутактов мотор.
По това време направата от дуропласт също се брои за съобразителна концепция, както и предното задвижване.
Максималната скорост, която Trabant обаче съумява да реализира, е към 100 км/час. Дан Нийл от Time Magazine разказва, че през това време автомобилът дими " като запалена петролна рафинерия ".
По бургаските улици от време на време може да бъде видяно по едно трабанче. Това обаче отиде на боклука, тъй като катастрофира преди няколко години край ж.к. " Меден рудник " Trabant няма обикновени екстри като тахометър, защитни колани, мигачи и знак за изгореното гориво. До последния пример от колата това остава непроменено.
Друг проблем се оказва, че макар размерите си и евтината направа, за източногерманците автомобилът по никакъв начин не е на ниска цена. Той коства към 7500 тогавашни немски марки, до момента в който междинният приход в Германска демократична република на месец е към 560 марки. Освен това се изисква и предплащане.
Заради недостига на коли Trabant в действителност става още по-скъп, когато се продава втора употреба, и някои екземпляри се търгуват за два пъти повече пари, в сравнение с чисто нови.
Защо се получава този феномен? Защото потребителите нямат избор. Другата източнонемска легенда - Wartburg - може и да е по-мощен, по-красив и по-удобен, само че е непостижимо безценен за елементарните купувачи и цената му умерено стига 23 хиляди марки. Затова последният е предопределен най-вече за партийните величия.
И още нещо - в Източния блок човек не може просто да отиде до магазина и да си тръгне с нова кола.
Средният интервал, за който се чака за нов Trabant, е 10 години. В някои случаи - даже повече според от модификацията на автомобила.
Въпреки че рухването на Берлинската стена поставя завършек на производството на колата, тя значително става и знак на измененията от края на 80-те. Именно върволяк Trabant-и минава през сринатата стена от Източен към Западен Берлин, с цел да символизира края на една епоха.
От автомобила са създадени малко под 3 млн. бройки, които в първите години от 90-те се продават за " жълти стотинки ". Потребителите са жадни за западни коли и с лека ръка изоставят дуропластовите си трабантчета, като някои даже ги зарязват на корозията.
Както обаче доста други мостри на Източния блок, по този начин и този последователно се трансформира в колекционерска находка.
Във Велико Търново всяка година се организира " Трабант фест ", като тази година там бяха показани над 100 модела Trabant. Ентусиасти демонстрират впечатляващи мостри от марката, като някои от тях са с истинския си мотор и интериор.
Други са изтърбушени и е непокътнат единствено емблематичният им външен тип, а под капака е настанен мощен мотор.
В българските уеб сайтове за използвани коли пък има Trabant-и, които доближават до 15 хиляди лв. поради реставрациите си и непокътнатото си положение.
Източник:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ