Гравитацията на световната политика неотклонно сближава Москва и Пекин
Кокошките се броят наесен, а външнополитическите тандеми със международно значение, наподобява, се броят през пролетта. През март 2023 година Си Дзинпин е преназначен за висш водач на КНР за трети мандат, невиждан в актуалните условия. През март 2024 година с възможност от 90% Владимир Путин ще бъде избран отново за президент на Руската федерация за нов мандат.
Отново март тази година. Според Ройтерс другарят Си ще направи първото си задгранично посещаване на новата си остаряла позиция в Москва. И то ще се организира идната седмица.
В момента, в който пиша тези редове, към момента няма публично удостоверение на тази информация. Но в по-голямата си част това към този момент няма значение. Общоприето е, че Китай не влиза в съюзнически връзки с никого. Но от тази пролет съюзът сред Москва и Пекин е открит факт в международната политика.
Говорейки във Варшава на 21 февруари тази година, с цел да означи годишнината от началото на СВО, президентът Байдън сподели апропо:
„ Срещаме се тук довечера, когато светът, съгласно мен, е в повратна точка. Решенията, които вземаме през идващите пет години, ще оформят живота ни и ще го повлияят за десетилетия напред. Това се отнася освен за американците, само че и за всички нации по света. "
Откъде идва този интервал от време - " идващите пет години "? И какво изобщо имаше поради американският водач – в действителност ли съветската спецоперация в Украйна може да продължи цели пет години?
Най-вероятно Байдън говореше за нещо радикално друго - че идващите години ще станат сериозни във връзка с борбата сред двата съюза: груповия Запад и оста Москва-Пекин.
Както към този момент знаем, по време на визитата си в китайската столица в самото начало на февруари 2022 година Путин не предизвести другаря Си за идното начало на СВО. И в това има някаква логичност – преференциална освен за Путин, само че и за самия приятел Си. Защо да поставите сътрудник в не напълно комфортна позиция, „ зареждайки “ го с толкоз рискови познания?
Не на вятъра загатнах, че Китай се счита за страна, която по принцип не влиза в никакви съюзи и съюзи. Всяка съюзническа връзка допуска избрани ограничавания: упоритост, независимост на маневриране и така нататък Китай е страна с световни упоритости, която желае развързани ръце за себе си.
„ Стратегическото незнание “ (отсъствието на предварителна информация на другаря Си за идното начало на съветската КНО) идеално се вписва в очертанията на китайските стратегически ползи. Що се отнася до отношението му към спора в Украйна, Китай прекара миналата година, нагледно казано, седнал на ограда.
На импровизирано равнище всички схващат, че благосклонностите на формален Пекин са на страната на Москва. Но на равнище публични изказвания и дейности КНР съумя да резервира линия на непоколебим неутралитет.
Например, ние сме за мир, другарство, дъвки, скорошно преустановяване на военните дейности, директни договаряния сред конфликтните страни, компромис и последващата всеобща естетика!
В международната политика обаче към момента има такова нещо като центробежни сили. И през последната година тези центробежни сили хвърлиха Москва и Пекин в прегръдките един на различен. На фона на съветската СВО, най-разумният ход за Запада би бил да прекрати (или даже изцяло да спре) антикитайската си активност.
По-добре е да се справяте с съперниците един по един. Още по-добре, използвайте предстоящ (поне във вашите очи) съперник като краткотраен съдружник, с цел да разбиете сегашен съперник.
С помощта на тази методика Сталин се оправи със своите противници в руското управление през 20-те години на предишния век и се трансформира в едноличен водач и водач. Но Западът не съумя да употребява сталинските политически принадлежности, с цел да вбие чеп сред Русия и Китай.
Разбирайки значимостта на задачата за уединяване на Москва от Пекин, западните стратези не можаха да спрат инерцията на своето мислене. Русия толкоз от дълго време беше оповестена за „ суперсила, чието великолепие остана в 20-ти век “, а Китай – за „ световния противник на Запада от 21-ви век “, че водачите на Съединени американски щати, Англия и Европейски Съюз не можаха да се „ реформират до март ". Западът продължи да води нападателна линия както към Русия, по този начин и към Китай.
Разбира се, степента на настъпателност на тези линии беше друга. Москва беше подложена на цялостен напън. Пекин трябваше да се бори с това, което спрямо днешния съветски опит наподобява като лек гъдел - с непрекъснати провокативни офанзиви, целящи да лишат от лице китайското управление.
Помислете да вземем за пример за сензационното посещаване на тогавашния ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси на бунтовния китайски остров Тайван.
Но всичко това са нюанси. Китай се убеди, че целият западен политически, стопански, боен и идеологически механизъм е ориентиран към идната битка с него и е невероятно да се съборят тези настройки. И в този момент ние сме в точката в историята, където сме в този момент: другарят Си се готви да посети Путин в подтекста на продължаването на СВО.
Не считам, че по време на това посещаване безусловно ще се случи нещо съдбоносно. Пекин е прекомерно остроумен и интелигентен, с цел да " излезе от оградата " окончателно. Най-вероятно Китай ще продължи да се пробва да поддържа имиджа си на състезател над борбата.
Но имиджът е едно, а геополитическата действителност е напълно друго. Не на последно място с помощта на несръчността на Запада, Москва и Пекин непрекъснато се сближават. И рано или късно количественото премерване на този развой ще докара до някои значими качествени промени.
Да се върна към думите на Байдън за съдбоносните решения, които ще бъдат взети през идващите пет години. Готов съм да се съглася изцяло с тази оценка. През 2028 година това, което в този момент наподобява като безредно „ брауново придвижване “, ще стартира да се възприема като поредност от прорези и крайъгълни камъни в процеса на образуване на нов международен ред. Поръчка, учредена, наред с други неща, на руско-китайския съюз.
Превод: СМ
Геополитически десант и в Троян с доцент Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци
Очакваме ви. Поканете и ваши другари и близки. Ще научите най-важните геополитически и вътрешнополитически вести от най-хубавите български анализатори.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Отново март тази година. Според Ройтерс другарят Си ще направи първото си задгранично посещаване на новата си остаряла позиция в Москва. И то ще се организира идната седмица.
В момента, в който пиша тези редове, към момента няма публично удостоверение на тази информация. Но в по-голямата си част това към този момент няма значение. Общоприето е, че Китай не влиза в съюзнически връзки с никого. Но от тази пролет съюзът сред Москва и Пекин е открит факт в международната политика.
Говорейки във Варшава на 21 февруари тази година, с цел да означи годишнината от началото на СВО, президентът Байдън сподели апропо:
„ Срещаме се тук довечера, когато светът, съгласно мен, е в повратна точка. Решенията, които вземаме през идващите пет години, ще оформят живота ни и ще го повлияят за десетилетия напред. Това се отнася освен за американците, само че и за всички нации по света. "
Откъде идва този интервал от време - " идващите пет години "? И какво изобщо имаше поради американският водач – в действителност ли съветската спецоперация в Украйна може да продължи цели пет години?
Най-вероятно Байдън говореше за нещо радикално друго - че идващите години ще станат сериозни във връзка с борбата сред двата съюза: груповия Запад и оста Москва-Пекин.
Както към този момент знаем, по време на визитата си в китайската столица в самото начало на февруари 2022 година Путин не предизвести другаря Си за идното начало на СВО. И в това има някаква логичност – преференциална освен за Путин, само че и за самия приятел Си. Защо да поставите сътрудник в не напълно комфортна позиция, „ зареждайки “ го с толкоз рискови познания?
Не на вятъра загатнах, че Китай се счита за страна, която по принцип не влиза в никакви съюзи и съюзи. Всяка съюзническа връзка допуска избрани ограничавания: упоритост, независимост на маневриране и така нататък Китай е страна с световни упоритости, която желае развързани ръце за себе си.
„ Стратегическото незнание “ (отсъствието на предварителна информация на другаря Си за идното начало на съветската КНО) идеално се вписва в очертанията на китайските стратегически ползи. Що се отнася до отношението му към спора в Украйна, Китай прекара миналата година, нагледно казано, седнал на ограда.
На импровизирано равнище всички схващат, че благосклонностите на формален Пекин са на страната на Москва. Но на равнище публични изказвания и дейности КНР съумя да резервира линия на непоколебим неутралитет.
Например, ние сме за мир, другарство, дъвки, скорошно преустановяване на военните дейности, директни договаряния сред конфликтните страни, компромис и последващата всеобща естетика!
В международната политика обаче към момента има такова нещо като центробежни сили. И през последната година тези центробежни сили хвърлиха Москва и Пекин в прегръдките един на различен. На фона на съветската СВО, най-разумният ход за Запада би бил да прекрати (или даже изцяло да спре) антикитайската си активност.
По-добре е да се справяте с съперниците един по един. Още по-добре, използвайте предстоящ (поне във вашите очи) съперник като краткотраен съдружник, с цел да разбиете сегашен съперник.
С помощта на тази методика Сталин се оправи със своите противници в руското управление през 20-те години на предишния век и се трансформира в едноличен водач и водач. Но Западът не съумя да употребява сталинските политически принадлежности, с цел да вбие чеп сред Русия и Китай.
Разбирайки значимостта на задачата за уединяване на Москва от Пекин, западните стратези не можаха да спрат инерцията на своето мислене. Русия толкоз от дълго време беше оповестена за „ суперсила, чието великолепие остана в 20-ти век “, а Китай – за „ световния противник на Запада от 21-ви век “, че водачите на Съединени американски щати, Англия и Европейски Съюз не можаха да се „ реформират до март ". Западът продължи да води нападателна линия както към Русия, по този начин и към Китай.
Разбира се, степента на настъпателност на тези линии беше друга. Москва беше подложена на цялостен напън. Пекин трябваше да се бори с това, което спрямо днешния съветски опит наподобява като лек гъдел - с непрекъснати провокативни офанзиви, целящи да лишат от лице китайското управление.
Помислете да вземем за пример за сензационното посещаване на тогавашния ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси на бунтовния китайски остров Тайван.
Но всичко това са нюанси. Китай се убеди, че целият западен политически, стопански, боен и идеологически механизъм е ориентиран към идната битка с него и е невероятно да се съборят тези настройки. И в този момент ние сме в точката в историята, където сме в този момент: другарят Си се готви да посети Путин в подтекста на продължаването на СВО.
Не считам, че по време на това посещаване безусловно ще се случи нещо съдбоносно. Пекин е прекомерно остроумен и интелигентен, с цел да " излезе от оградата " окончателно. Най-вероятно Китай ще продължи да се пробва да поддържа имиджа си на състезател над борбата.
Но имиджът е едно, а геополитическата действителност е напълно друго. Не на последно място с помощта на несръчността на Запада, Москва и Пекин непрекъснато се сближават. И рано или късно количественото премерване на този развой ще докара до някои значими качествени промени.
Да се върна към думите на Байдън за съдбоносните решения, които ще бъдат взети през идващите пет години. Готов съм да се съглася изцяло с тази оценка. През 2028 година това, което в този момент наподобява като безредно „ брауново придвижване “, ще стартира да се възприема като поредност от прорези и крайъгълни камъни в процеса на образуване на нов международен ред. Поръчка, учредена, наред с други неща, на руско-китайския съюз.
Превод: СМ
Геополитически десант и в Троян с доцент Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци
Очакваме ви. Поканете и ваши другари и близки. Ще научите най-важните геополитически и вътрешнополитически вести от най-хубавите български анализатори.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ