- Кои игри обичаше в детството си? - Тези, на

- Кои игри обичаше в детството си?
- Тези, на които играят децата, които сетне стават простаци и поети.

АНКЕТА
- През коя година си роден?
- 1898, 5 юни.

- Къде?
- Във Фуенте Вакерос /Пастирски кладенец/, покрай Гранада.

- Как се споделят твоите родители?
- Федерико Гарсиа Родригес и Висента Лорка.

- Какво си наследил от татко си?
- Страстта.

- А от майка си?
- Ума.

- Кажи още нещо за твоите корени.
- Аз не съм ром.

- А какъв?
- Андалусец, не е същото, въпреки във всеки андалусец да има по нещо циганско. Циганското е за мен литературна тематика и една моя книга ( " Романсеро хитано " – " Цигански романс " ).

- Още някакви сведения?
- Моят татко е земевладелец – човек със размах, задоволително богат, отличен ездач, ценител на конете. Майка ми е от интелигентно семейство. Нашият жанр бил загаснал през 19 век, в този момент се възражда.

- В твое лице?
- Благодаря. И в мое.

- Разкажи ми за детството си.
- Баща ми овдовял, преди да се ожени за моята майка. И в детството си страдах от натрапчивата мисъл за тази, която би могла да бъде моя майка – Матилде де Паласиос. Нейните портрети, сребърните й принадлежности. Детството ми беше писмеността и заниманията по музика с майка ми. Детството на едно селско господарче.

- А след това?
- Колеж в Алмерия. Но там се разболях и родителите ми ме прибраха.

- Кои игри обичаше в детството си?
- Тези, на които играят децата, които сетне стават простаци и поети. Играех на черква – подреждах олтар, обслужвах маси, давах театрални представления.

- А по-късно върви ли на учебно заведение?
- Да, доста се учих. В Гранада, в учебното заведение " Светото Исусово сърце ". И доста, доста знаех. Но на изпитите постоянно се провалях с тропот! Накрая постъпих в университет. И там цялостен неуспех по литература и историческа граматика. Но въпреки това имах голям триумф – всички повтаряха измислените от мен думи, имена, прозвища.

- Имаш ли братя и сестри?
- Да, един брат и две сестри.

- А другари?
- Да, имам доста другари.

- Как попадна в студентската " резиденция " в Мадрид?
- Изучавах право и лингвистика в Гранада. Преди това се занимавах с музика. Моят учител беше създател на грандиозната и освиркана опера " Дъщерите на Йехова ". Посветих му своята първа книга " Впечатления и пейзажи ". Пътешествахме по Испания с проф. Домингес Беруета, мой огромен другар – доста съм му длъжен. Той искаше да ме изпрати да се изучавам в Болоня. Но като се посъветва с Фернандо де лос Риос, ме изпратиха в " Резиденцията " – и ето ме в Мадрид, където в този момент изучавам лингвистика.

- С кого дружиш там?
- Салвадор Дали, Луис Бунюел, Санчес Вентура, Пепин Бельо, Венсенс Прадос. Не мога да ги изброя всички.

- Казват, че можело да се напише цяла книга за твоите лудории в Резиденцията. Коя от тях беше най-интересната?
- " Колиба измежду пустинята ". Случи се по този начин, че ние с Дали останахме без пари. Всъщност случваше ни се много постоянно. В стаята в " резиденцията " си направихме пустиня и барака. Намерихме фотографски триножник и поставихме върху него ангелска глава и криле. После се затворихме двамата в стаята – не се бръснахме и молихме за помощ да бъдем избавени от тази " пустиня ". Половин Мадрид се отзова на молбата ни...

- Към какви теоретически положения се придържаш в този момент?
- Към работата в чистия й тип. И към вдъхновението. То е чистият инстинкт, единственият повод за поета. Достатъчно е да изучиш Гонгора.

- А в случай че в този момент те назова, да вземем за пример по този начин: неконвертируем безценен камък, кипарис в хороскоп, наш съвременник от Вечността, мотор с мантиля, сегидиля със сол, асо купа, снежен Херкулес – по какъв начин ще го приемеш?
- Ти биеш моя връх по прозвищата и това доста ме тормози.
15 декември 1928, Мадрид

СЕРЕНАДА
Нощта от влага натежава
край крайбрежията на реката,
а на гърдите на Лолита
умират от обич цветята.

Умират от обич цветята.

Нощта над мартенски мостове
запява гола в тишината.
Лолита къпе свойто тяло
в уханията на водата.

Умират от обич цветята.

Сребро и анасон разпръсва
нощта и грее над стрехата.
Искри среброто на вълните.
И анасонът на бедрата...

Умират от обич цветята.
(Превод: Петър Велчев)

Изкуството на танца е битка на тялото с незримата мъгла, в която то потъва и би трябвало незабавно, непрекъснато да осветява своите очертания, да поддържа линията на равновесие, нужна за музикалното преобразяване. Борба – жестока и безкрайна като всяко изкуство. Но в случай че поетът води война с табуните на своите мисли, танцьорът би трябвало да се бори с пространството, което го гълтам, постоянно готово да размие неговата пластика, неговите ритми.
От " БОРБА НА ТЯЛОТО С НЕЗРИМАТА МЪГЛА "

Музиката е нещо в действителност буйно и обезпокоително. Думите показват човешкото, а музиката – незнайното и неразбираемото. Стихийно изкуство е музиката. За нея може да се каже, че е изворът на мисълта... За да приказваш за музиката, би трябвало да си духовно квалифициран, най-главното: да знаеш нейните велики секрети. Нито една дума не би могла да изрази самоубийствената пристрастеност на Бетовеновата " Апасионата ", нежността на ноктюрните на Шопен, мелодиите на Верди и Росини...
За да проникнеш в музиката, би трябвало да имаш мощно въображение, да преодолееш компликациите на нейната техника, да стигнеш до фантазията и пристрастеността у нея.
От " МУЗИКАТА Е ВАМПИР... "

И дано сърцето ми стане
щурче измежду Божи полета.
И дано в гибелта пее постепенно,
ранено от синьо небе.
Издъхва ли, то дано някоя
жена и богиня разлее
и него в праха.
От " ЩУРЧЕ! На Мария Луиса "

По материали на literaturensviat.com
Снимки: museoreinasofia.es, elpuertoactualidad.es