Когато всичко това свърши, а то ще свърши – затворените

Когато всичко това свърши, а то ще свърши – затворените кина, блокираните продукции, хората, които по цели дни седят с отдалеченото пред „ Нетфликс “ - най-дългоочакваният филм ще е „ Дюн “. Екранизацията по класическия приказен разказ на Франк Хърбърт (лауреат на първата премия „ Небюла “ през 1966-а) към този момент върви по проект и не е изменена премиерната й дата – 18 декември. Преди дни бяха публикувани и първите фрагменти от кино лентата на Дени Вилньов. Той бе сполучливо сниман през 2019 г. сред сюрреалистични пустинни пейзажи в Йордания и ОАЕ и в момента е на стадий постпродукция.

В основната роля на Пол Атреидски е Тимъти Шаламе ( “Призови ме с твоето име “, „ Един дъждовен ден в Ню Йорк), а в новата екранизация му партнират Оскар Айзък, Ребека Фъргюсън, Зендая, Джейсън Момоа, Хавиер Бардем, Стелан Скарсгард, Шарлот Рамплинг и така нататък Изобщо – приказваме за продукция от първа звездна големина.

Самият Вилньов не е инцидентен: откакто режисира „ Затворници “, „ Враг “, „ Сикарио “ и „ Първи контакт “, той съумя да направи невъзможното – да не овапца продължението на „ Блейд Рънър “ - неговият „ Блейд Рънър 2049 “ е заслужен спаринг на sci-fi светинята на Ридли Скот. Канадецът към този момент има подписан контракт и за сериал с героите и историите от „ Дюн “, който Legendary Television приготвя за идния стрийминг канал на Warner. Филмът за огромен екран също няма да е единствено един: „ Светът (на „ Дюн “ - б.р.) е прекомерно сложен. Това е свят, чиято мощ е в детайлите “, аргументира режисьорът решението си да приспособява романа в два пълнометражни кино лентата.

Ето какво споделя още Вилньов, който написа сюжета дружно с Ерик Рот и Джон Спейдс: „ Дюн “, написан в средата на ХХ век, е портрет на днешната действителност – тоталната взаимозависимост от естествените запаси, капитализма, свръхексплоатацията на всичко, което към момента ни дава нашата планета. Настоящето е все по-страховито... Това е книга, в която са преплетени политика, вяра, екология, вярвания – извънредно комплициран пъзел. Казвам напълно почтено – това е най-трудното нещо, което съм правил в живота си! ”

Канадският режисьор не е първият храбрец, който дръзва да преобрази в движещи се картини фантазията на Хърбърт. Още през 70-те това е планът фантазия на чилиеца Алехандро Ходоровски, който в никакъв случай не вижда бял свят, само че самичък става сюжет на документални ленти и се снабдява с произвището „ най-великият филм, който в никакъв случай не е бил сниман “.

Подкрепян от френски продуцент, Ходоровски прекарва няколко години в избистряне на концепциите и строи бордовете за кино лентата (заедно с незнайния тогава художник Ханс Руди Гигер, по-късно основател на „ Пришълеца “). “Пинк Флойд “, преди малко издали Dark Side of the Moon, се съгласяват да напишат музиката, а в актьорския състав чилиецът мечтае да види Орсън Уелс, Салвадор Дали, Мик Джагър и Аманда Лиър дружно с артисти като Дейвид Карадайн и Удо Кир.

Но фантазията се сблъсква с действителността на Холивуд и ето, че минава още десетилетие, преди да се появи първата - и единствена към този момент – пълнометражна екранизация на „ Дюн “ (1984 г.). С нея се заема Дейвид Линч между „ Човекът слон “ и „ Синьо кадифе “. В функциите са още младият Кайл Маклоклан, Шон Йънг, Стинг и Силвана Мангано. В касово отношение филмът е безспорен провал. Една група фенове и до през днешния ден го счита за паметен, другите са на полярното мнение – че той е освен финансов, само че и естетически неуспех. Самият Линч избира да не си спомня за него. 

Във всеки случай Дени Вилньов има работа с тежко завещание.