Когато видите свещеник, епископ или друго духовно лице по време

Когато видите духовник, свещеник или друго духовно лице по време на свещенодействие, несъмнено се чудите на забавното им облекло, което носят. Може би ви наподобява необичайно, архаично или неловко? Истината е, че като духовници, те би трябвало да се обличат по непоколебим канон, който не позволява волности в стила или неспазване на облеклото.

Защо е наподобява по този метод църковното облекло, за какво е толкоз значимо и по какъв начин стартира да се употребява? За да отговорим на тези въпроси, би трябвало да се върнем при започване на IV век и по тъкмо 313 година, когато император Константин, посредством Медиоланският едикт християнството става равнопоставена вяра на останалите религии в Римската империя. По този метод завършва интервала на гонене на християните от римските управляващи.

Християнството още преди 313 има огромен брой вярващи в рамките на империята, които макар, възбраните и преследванията се усилват. Църквата встъпва в съюз с римската власт, което е причина за основаването на добре познатият цезаропапизъм (властта стои над църквата). Но в този момент след 313 се появяват други провокации – огромният брой вярващи би трябвало да бъдат направлявани, т.е. имат потребност от духовни татковци или с други думи това става законно обвързване на християнските духовници.

Духовниците в първите вековете на християнство се разделят на няколко сана, които дават отговор за друго населено място, град или даже митрополия (не се изненадвайте, има доста модерни термини, църковната институция е извънредно консервативна и доста детайли се трансформират доста постепенно или въобще не търпят смяна, терминологията разумно е на гръцки или латински като единствени богослужебни езици през Късна древност.

Духовниците имат характерна си работа, която допуска, че би трябвало да са облечени съгласно ранга/статуса им. В първите епохи (II-III век) духовниците като презвитери или епископи не се разграничават в облеклото от паството си. Те носят същото всекидневно облекло като хората на, които предават божията берекет. С времето църквата като институция става перспективна и ускорява своите позиции. По тази причина духовниците стартират лека по-лека да се обличат по метод подхождат на сана им.

          Литургичното облекло произлиза от обичайното римско мъжко облекло – което се слави със своята деловитост. Въпреки приликите с римското облекло, има и такива с еврейските свещенослужители. Всеки детайл от църковните одежди има алегорично значение обвързвано с  Библията и Христос. Най-долната дреха изработвана от ленен или вълнен плат в натурален цвят през Късна древност се назовава „ стихар “ от гръцки.

Името произлиза от късноантичната туника с отвесни линии. Тя съставлява туника до глезените с дълги ръкави, които са с тесни ръкави. По нея се позволяват някакви орнаменти. Всички санове носят тази дреха от дякона до епископа. Стихарът символизира пречистената дреха, осветена и праведна, която облича всеки новопокръстен християнин. Върху стихара нормално се носи одежда направена от вълна, лен или коприна, която е с голямa дължина, само че малко по-къса от стихара. Тя е с доста дълги и необятни ръкави,  одеждата е позната като далматика.

Името и произлиза от провинция Далмация на Балканите и стартира да се носи всеобщо от III век. Далматиката е най-горната дреха на дяконите, през днешния ден това е стихара, който е богато декориран, само че през Късна древност облеклото на духовниците първоначално не е толкоз охолно. От мозайки като тези в базиликите Сан Витале и Сант Аполинаре ин Класе, Равена и Милано, Сан Амброджио, потвърждават, че далматиките могат да бъдат семпли с тъмни клави (вертикални линии). Останалата част от ленените далматики с тъмни на цвят клави са натурален цвят, както се вижда от мозайките. Епископите и папите носят далматики напълно направени от коприна със комплицирани украси.

Тези украси изобразяват християнски претекстове митологични персийски като симурга.  Има индикации, че по-високите санове могат да носят и далматики с червени клави. От VI век следим един нов любопитен детайл в ромейското облекло (по персийски образец), което се появява и при духовниците – необятните ръкави не са комфортни и практични при работа. Затова се пристягат с платени „ ръкавели “, носещи името „ персикоманикион “ – персийски ръкави. Днес този детайл към момента се носи от духовници и се назовават наръкавници. Те символизират божиите ръце.

Освен стихар, далматика, всички санове носят вълнен/ленен панталон вид Торсберг (по името на най-известната археологическа находка на късноантичен панталон), завършваща с чорапи. Не е доста ясна концепцията на сливане на чорапи с крачолите като една от теориите и икономисване на тъкани (римляните не изхвърлят никаква тъкани, доста употребяват, втори,трети, само че цялостно късане). Панталона се пристяга с тъничък изтъкан колан.

Стъпалата са обути с особени тип обувки, които наподобяват пантофи, назовават се кампаги. Обувките са кожени с черен цвят като огромна част от стъпалото е намерено. Този вид обувки се носи освен от духовници, само че и от цивилни и военни високопоставени чиновници. Те са част от формалното дворцово облекло наложено от император Диоклециан.

Римската традиция при обличане изисква при носене на туники да се пристягат с колан, тъничък текстилен или пълен (кожен). Но за духовниците няма директни доказателства, че са пристягали далматиките си с някакъв вид горен колан. През Късното средновековие духовниците носят пояс, за Късна древност не е ясно, тъй като иконографските изображения в никакъв случай не изобразяват колани.

Най-горната църковна дреха носена от презвитери, епископи и патриарси  (патриарсите на Константинополската патриаршия носят фелон до X век, по-късно е заменят с първокласна копринена дреха, сакос) са облечени с одежда наречена фелон. Това е дълга одежда изработвана от вълнен плат с процеп за главата, наподобява доста на модерно пончо. Фелона прочут от мозайките навлиза в приложимост от VI век. Тази одежда произлиза от цивилна и военна одежда, която има качулка и се носи съществени при неприятно време, пенула. IV-V пенулата замества фелона като връхна духовна дреха.

Тя нормално се изобразява с тъмни цветове, а от единствената археологическа находка от Египет не става явен цвета. Фелоните могат да бъда едноцветни или с преливащи цветове, когато се създават от коприна. В последващи епохи предната част на фелона се съкратява с цел да не пречи на клериците при литургични действия. Това остава една от запазените марки на днешното православие.Тази пелерина се носи от епископи най-малко до XII век. След това епископите, архиепископи и патриарси стартират да носят специфичен фелон с изобразени кръстове наименуван полиставрион – многокръстове.

Духовниците носят един доста значим детайл от облеклото без, който не могат да извършват никакви богослужения – това е дългата и тясна линия плат с натурален цвят с кръстове по него, омофор. Той може да бъде огромен или дребен, само че в този интервал имаме единствено един. Омофорът се носи завит към шията като единия край пада върху гърдите, а другия върху гърба.  Тази бяла лента е едно от най-емблематичните детайли на висшият клир. Презвитерите или свещеници носят сходен, само че дяконите носят единствено на лявото рамо, тяхната лента се назовава орар. Омофорът символизира изгубената овца, която Христос слага на раменете си с цел да я избави.

По-късен детайл от облеклото на епископите е набедреникът, който съставлява ромбовиден плат, закачен за пояса на духовника. Произлиза от плата, който носят късноантичните императори, сложени върху техните крайници, до момента в който на са трона. Подобен набедреник се вижда върху сребърно ястие от Пиренейският полуостров представящо, император Теодосий Велики и синовете му. Как се създава облеклото на духовниците в тази ранна ера? Платовете се изтъкат на станове – една доста антична технология. През интервала, които преглежда публикацията, Късна древност IV-VI век, римляните употребяват главно водоравен стан, екипиран с педали. Чрез такива станове се изтъкават красиви ленени, вълнени или копринени платове, които виждаме изобразени върху мозайки, фрески или оживели археологически находки.

Тези детайли са част от най-ранното литургично облекло след официализирането на християнството. Разбира се то търпи развиване, само че този развой е доста муден и най-малко до VIII няма основна смяна. В идващите епохи на средновековието облеклото на духовниците става все по-сложно, охолно и се прибавя по нов детайл с цел да добие приключеният си тип, който през днешния ден познаваме към XV век.

Любопитна детайлност е, че до упоменатият VIII век няма разлика сред облеклото на латинската и православната черква. Доказателството  откриваме в иконографските източници, тъй като писмените не дават доста точни сведения за всички елементи от облеклото. Църковното облекло се слави със своята консервативност, само че тъкмо тя резервира, даже след рухването на Източната Римска империя римското облекло, въпреки и мощно променено.Благодарение на това през днешния ден към момента духовниците носят мощно променено римско облекло, само че носещо в себе си епохи история и обичаи.