Когато търсим форми на живот във Вселената, ние се оглеждаме

Когато търсим форми на живот във Вселената, ние се оглеждаме за извънредно съответни неща (на базата на това, което знаем) – планета, сходна на Земята, която да се намира в орбита към звезда, освен това на такова разстояние, че да е допустимо съществуването на вода в течна форма. Не е изключено обаче да съществуват и други форми на живот – такива, каквито даже не сме подозирали.

На Земята да вземем за пример имаме екстремофили – организми, които са способни да оцелеят и в най-неблагоприятните условия, които планетата ни може да им предложи. Т.е. изцяло допустимо е да има екстремофили и в останалите кътчета на Вселената. Например типове, които могат да се образуват, еволюират и да процъфтяват в интериора на звездите. Според ново проучване, извършено от физиците Луи Анхордоку и Юджийн Чудновски от Градския университет в Ню Йорк, сходно нещо (поне на теория) е изцяло допустимо.

Всичко зависи от метода, по който дефинираме живота. Ако основните критерии са способността му да кодира информация, както способността тези осведомителни носители да се самовъзпроизвеждат по-бързо, в сравнение с се разпадат, то следователно хипотетичните монополни частици, ситуирани по галактическите струни (своеобразна галактическа огърлица) биха могли да образуват основата на живот навътре в звездите (досущ както ДНК-то и РНК-то образуват основата на живота на Земята).

„ Информацията, съхранявана в РНК-то (или ДНК-то) кодира механизмите за самовъзпроизвеждане – изяснява Чудновски пред Science Alert. – Появата на тази дарба най-вероятно се предхожда от солидна групировка на случайни РНК секвенции – най-малко досега, в който се е появила секвенция, способна да се възпроизвежда. Ние имаме вяра, че сходен развой би могъл да се случи и по огърлиците на звездите, което от своя страна да докара до стационарни процеси на самовъзпроизвеждане. “

Смята се, че струните и монополите са се появили в ранната Вселена – до момента в който се е охлаждала след Големия гърмеж. Кварковата „ чорба “ (кварк-глуонна плазма) пък, която я е запълнила, е минала през фаза на преход (т.нар. непринудено нарушаване на симетрията) и се е кондензирала в материя – сходно на метода, по който парата се кондензира в течност.

Въпреки че към момента не сме разкрили галактически струни (едномерни линейни обекти) или монополи (елементарни частици единствено с едни магнитен полюс), учените подозират по какъв начин биха се държали те.

През 1988-а Чудновски и неговият сътрудник – теоретичният физик Александър Виленкин от университета Тъфтс – предсказват, че галактическите струни биха могли да бъдат уловени от звездите. Тамошната турбуленция би опънала струните, до момента в който не образуват мрежа от струни.

Според новото проучване галактическата огърлица би могла да се образува в поредност от процеси на спонтанното нарушаване на симетрията. По време на първия се появяват монополите, а в границите на втория – струните.

Това би могло да докара до появяването на постоянна настройка от едно зрънце монопол и две струни. Те пък могат да се свържат по подобен метод, че да доведат до появяването на едно-, две- и даже триизмерни структури (досущ по метода, по който атомите се свързват в химически връзки).

Ако огърлицата е едномерна, е малко евентуално да носи каквато и да е информация. По-сложите структури обаче – да. А те пък биха могли да оцелеят задоволително дълго, с цел да се самовъзпроизведат, хранейки се от нуклеарните процеси в звездата.

„ В съпоставяне с живота на звездата, животът на сходна конструкция може да се опише като временен проблясък в тъмното. Важното в тази ситуация обаче е, че този проблясък би могъл да създаде още проблясъци, преди да избледнее и по този метод да даде по-дълъг живот на типа – изясняват откривателите. – Сложността на еволюция, настъпваща посредством разновидности и натурален тим, се усилва с броя на отминалите генерации. Съответно – в случай че животът на самовъзпроизвеждащите се нуклеарни типове е толкоз къс, колкото и този на множеството нестабилни съставни нуклеарни обекти, то те биха могли бързо да се развият в нещо извънредно комплицирано. “

От хипотетична позиция сходна форма на живот би могла да развие и разсъдък, освен това много сериозен, добавя Чудновски. А по какъв начин би изглеждала? Нямаме безусловно никаква визия.

Изследването е оповестено в Letters in High Energy Physics .