В Грузия може да се появи Мингрелска република?
Когато се появи информация, че създателят на партията „ Грузинска фантазия “ Бидзина Иванишвили разгласи завръщането си на политическата сцена в страната, незабавно стана ясно, че Грузия я чакат промени. Защото всяка негова маневра „ идване – тръгване – идване “ беше съпроводена с промени в политическото пространство на страната.
Основана през 2012 година, „ Грузинска фантазия “ взе участие в парламентарните избори през същата година като партия в съпротива на тогавашния президент Михаил Саакашвили и завоюва изборите. Иванишвили оглави държавното управление, само че напусна поста година по-късно, заявявайки, че е „ извършил задачата си “ и че
Но през 2018 година, когато страната организираше президентски избори, той още веднъж трябваше да се върне в политиката. Срещу Саломе Зурабишвили беше опозиционният претендент Григол Вашадзе, който беше подсилен от партията на някогашния президент на Грузия Михаил Саакашвили. Зурабишвили съумя да завоюва едвам във втория кръг.
Ала тя завоюва съвсем 60% от гласовете единствено с помощта на ресурсите на партията на Иванишвили „ Грузинска фантазия “, която тогава реши да не номинира собствен претендент. Тогава опозицията я назова „ изменник “ и „ протеже на Кремъл “, тъй като тя сподели:
И този път, в навечерието на парламентарните и президентските избори, породи спор сред държавното управление и Зурабишвили. „ Грузинска фантазия “ стартира процедура по импийчмънт против президента. Поводът беше пътуването на президента до Европа за срещи с сътрудници от Германия и Франция, както и с ръководителя на Европейския съвет, което държавното управление отхвърли, заявявайки, че президентът може да упражнява представителни функционалности във външната политика единствено със единодушието на кабинета на министрите.
В същото време Грузия получи статут на кандидатка за участие в Европейски Съюз. В тази обстановка Иванишвили още веднъж нахлува в грузинската политика. В уравнението " правителство-президент " ударът падна върху държавното управление.
Беше оповестено, че министър председателят на Грузия Иракли Гарибашвили подава оставка и минава към поста ръководител на ръководещата партия " Грузинска фантазия ", а нейният ръководител Иракли Кобахидзе ще оглави държавното управление. Припомняме, че Гарибашвили е бил министър председател два пъти: от 2021 до 2024 година и от 2013 до 2015 година Той беше дясната ръка на Иванишвили при основаването на ръководещата партия.
Грузинският политолог Васо Капанадзе назова тази рокада странна, защото обяснителните причини, изтъкнати в този момент от Грузинската фантазия, не наподобяват безапелационни и пораждат доста въпроси. Твърди се, че
Но според данните на социолозите, " Грузинска фантазия " може и в този момент, сега да завоюва изборите, а вътрешнопартийните проблеми могат да бъдат решени с други способи.
Освен това външно няма признаци за някаква сериозна вътрешна борба в границите на Грузинската фантазия. Там в този момент са се събрали безспорни бойни приятели. Следователно същинските аргументи за актуалната грузинска политическа промяна остават незнайни.
Има единствено версии. Имаше късмет Зурабишвили да остане президент, обещавайки й поддръжка на изборите, само че при изискване, че тя се откаже от ролята на водач на опозиционната партия „ Обединено национално придвижване “. Ето за какво в речта си на партийния конгрес Иванишвили се изрече тактично за Зурабишвили, наблягайки уважението към институцията на президентството.
В същото време Обединеното национално придвижване ще бъде изцяло деморализирано, което ще го лиши от лостове за въздействие върху публичното мнение. Такъв дискурс може да бъде публично или непряко подсилен от Съединените щати и Европейския съюз.
В същото време Западът анулира глобите, наложени против Иванишвили. Изглежда, че обстановката е противоположната: Иванишвили готви за себе си поста президент на Грузия, тъй че глобите против него към този момент ще се смятат за „ наказания против Грузия “. Но с цел да се реализира сходна композиция не е належащо да се сменя цялото държавно управление.
Има версия, обвързвана с поляризацията на грузинското политическо пространство, както написа основният редактор на ГрузИнформ, политологът Арно Хидербегишвили. Говорим за по този начин наречения „ мингрелски фракционизъм ”. Според политолога в този момент се основава „ нов мингрелски политически и финансов отбор “ и казусът с следващия фракционизъм в Грузия става осезаемо изострен.
Грузинските специалисти не крият обстоятелството, че „ мингрелският съставен елемент на грузинското общество става основен “. Именно това имаше поради Иванишвили, когато приказва за провокациите и геополитическата обстановка към Грузия.
Може би кадровите промени в Грузия ще изравнят салдото на политическите сили. Но нещата също могат да тръгнат надолу заради липса на публичен консенсус по отношение на курса във външната политика. Ако различията в Грузия в тази посока продължат със същата динамичност, тогава може да се случи след Абхазия и Южна Осетия да се появи и мегрелска република.
Превод: Европейски Съюз
Основана през 2012 година, „ Грузинска фантазия “ взе участие в парламентарните избори през същата година като партия в съпротива на тогавашния президент Михаил Саакашвили и завоюва изборите. Иванишвили оглави държавното управление, само че напусна поста година по-късно, заявявайки, че е „ извършил задачата си “ и че
Но през 2018 година, когато страната организираше президентски избори, той още веднъж трябваше да се върне в политиката. Срещу Саломе Зурабишвили беше опозиционният претендент Григол Вашадзе, който беше подсилен от партията на някогашния президент на Грузия Михаил Саакашвили. Зурабишвили съумя да завоюва едвам във втория кръг.
Ала тя завоюва съвсем 60% от гласовете единствено с помощта на ресурсите на партията на Иванишвили „ Грузинска фантазия “, която тогава реши да не номинира собствен претендент. Тогава опозицията я назова „ изменник “ и „ протеже на Кремъл “, тъй като тя сподели:
И този път, в навечерието на парламентарните и президентските избори, породи спор сред държавното управление и Зурабишвили. „ Грузинска фантазия “ стартира процедура по импийчмънт против президента. Поводът беше пътуването на президента до Европа за срещи с сътрудници от Германия и Франция, както и с ръководителя на Европейския съвет, което държавното управление отхвърли, заявявайки, че президентът може да упражнява представителни функционалности във външната политика единствено със единодушието на кабинета на министрите.
В същото време Грузия получи статут на кандидатка за участие в Европейски Съюз. В тази обстановка Иванишвили още веднъж нахлува в грузинската политика. В уравнението " правителство-президент " ударът падна върху държавното управление.
Беше оповестено, че министър председателят на Грузия Иракли Гарибашвили подава оставка и минава към поста ръководител на ръководещата партия " Грузинска фантазия ", а нейният ръководител Иракли Кобахидзе ще оглави държавното управление. Припомняме, че Гарибашвили е бил министър председател два пъти: от 2021 до 2024 година и от 2013 до 2015 година Той беше дясната ръка на Иванишвили при основаването на ръководещата партия.
Грузинският политолог Васо Капанадзе назова тази рокада странна, защото обяснителните причини, изтъкнати в този момент от Грузинската фантазия, не наподобяват безапелационни и пораждат доста въпроси. Твърди се, че
Но според данните на социолозите, " Грузинска фантазия " може и в този момент, сега да завоюва изборите, а вътрешнопартийните проблеми могат да бъдат решени с други способи.
Освен това външно няма признаци за някаква сериозна вътрешна борба в границите на Грузинската фантазия. Там в този момент са се събрали безспорни бойни приятели. Следователно същинските аргументи за актуалната грузинска политическа промяна остават незнайни.
Има единствено версии. Имаше късмет Зурабишвили да остане президент, обещавайки й поддръжка на изборите, само че при изискване, че тя се откаже от ролята на водач на опозиционната партия „ Обединено национално придвижване “. Ето за какво в речта си на партийния конгрес Иванишвили се изрече тактично за Зурабишвили, наблягайки уважението към институцията на президентството.
В същото време Обединеното национално придвижване ще бъде изцяло деморализирано, което ще го лиши от лостове за въздействие върху публичното мнение. Такъв дискурс може да бъде публично или непряко подсилен от Съединените щати и Европейския съюз.
В същото време Западът анулира глобите, наложени против Иванишвили. Изглежда, че обстановката е противоположната: Иванишвили готви за себе си поста президент на Грузия, тъй че глобите против него към този момент ще се смятат за „ наказания против Грузия “. Но с цел да се реализира сходна композиция не е належащо да се сменя цялото държавно управление.
Има версия, обвързвана с поляризацията на грузинското политическо пространство, както написа основният редактор на ГрузИнформ, политологът Арно Хидербегишвили. Говорим за по този начин наречения „ мингрелски фракционизъм ”. Според политолога в този момент се основава „ нов мингрелски политически и финансов отбор “ и казусът с следващия фракционизъм в Грузия става осезаемо изострен.
Грузинските специалисти не крият обстоятелството, че „ мингрелският съставен елемент на грузинското общество става основен “. Именно това имаше поради Иванишвили, когато приказва за провокациите и геополитическата обстановка към Грузия.
Може би кадровите промени в Грузия ще изравнят салдото на политическите сили. Но нещата също могат да тръгнат надолу заради липса на публичен консенсус по отношение на курса във външната политика. Ако различията в Грузия в тази посока продължат със същата динамичност, тогава може да се случи след Абхазия и Южна Осетия да се появи и мегрелска република.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ