Докато бях в командировка, жена ми забременя „мистериозно“
Когато се ожених за Симона, имах вяра, че ще бъдем дружно вечно. Обичах я толкоз доста, че не можех да си показва живота си без тя да е до мен. Мислех, че по този начин ще бъде вечно и ще остареем дружно – щастливи и честити. Седем години живяхме в съгласие, макар че всичките ни опити да имаме деца удряха на камък. Не се получаваше и това е. Разбира се, не ни остана нищо друго с изключение на да тръгнем по лекари. След купи проучвания най-после се оказа, че съм безплоден. След тази диагноза отношението на жена ми се промени към мен. Стана студена, а в погледа й се четеше укор, че поради мен не може да стане майка. От ден дневно ненавистта й ставаше все по-силна и с цел да избегна свадите, отпътувах за дълга командировка отвън страната. Надявах се, че когато се върна, гневът й ми ще бъде обуздан.
Отшелничеството ми измина бързо, но прибирайки се вкъщи, там ме чакаше огромна изненада. Неизвестно по какъв начин Симона беше забременяла. Според нея това знамение се дължало на мощната й религия. Само че аз не съм глупак и нямам доверие в чудеса, а от околните си разбрах, че до момента в който съм бил отвън страната, жена ми е поддържала интимни връзки с сътрудника си.
Разрових се в телефона й и открих любовни известия, които двамата са си разменяли. Какво по-голямо доказателство от това, че „ чудото “ е дело на любовника й? Още на идващия ден й събрах багажа и я изхвърлих като замърсен парцал.
Изпратих я при родителите й и подадох молба за бракоразвод. Симона е съгласна да се разделим, само че съдът ни даде период за размисъл. Никога не бих приел някогашната си жена назад. Мразя я! Мразя нея и копелето, което носи в утробата си. Откакто разбрах за изневярата й, като че ли се намирам в пъкъла. Животът ми се състои от алкохол, работа, меланхолия и мощна ненавист. Не мога да хапвам, не мога да дремя, ставам и лягам с люта злоба, полудял от болежка и отчаяние. Имам единствено една фантазия: Ако Бог е обективен, тя няма да роди това дете!
Инфо: Лична драма
