Когато се изправим пред избора - каква работа да започна?.

Когато се надигнем пред избора - " каква работа да стартира? ". Пред решението - " да напусна тази работа и да диря по-добра. ". Пред потребността от доходи - " Как да осигуря фамилията, метода си на живот? " Ние в действителност се изправяме пред кръстопът - " Как да комбинирам доходи, задоволство, свободно време и да се развъртвам ".

Търсенето на идеалната работа е идея, опорочена в самия си зародиш - няма идеална работа. Все нещо се жертва, все с нещо се прави компромис и нищо не е такова, каквото го мислим първоначално. И въпреки всичко - работата е единственото нещо, което ни дефинира, което ни показва като персони и което оказва въздействие върху всяка сфера на живота ни - от любовните връзки и другарства, през финанси и личностно развиване. Всъщност то, развиването, търсенето на задоволеност от работата, се явява най-важният фактор.

Ако сме нещастни на работа, пренасяме тегавото въодушевление у дома. Ако усещаме, че зацикляме в еднообразна активност, без аспект за смяна, имаме възприятието, че пропиляваме живота си. Колебанията, дали сме създали обратно във времето верния избор на обучение и дали вярно сме стъпвали в кариерата си, ни прави тревожни.

Работата, в която следваме своите пристрастености. Дълго потисканата характерност и стремежи, прекомерно многото взаимни отстъпки, потребността от благополучие в работата кара хората да зарязват даже добре разрастващи се кариери и те стартират да " следват своите пристрастености ". Топ мениджъри стават майстори на керамика, юристи отварят пекарни...Страстта обаче е променлива големина, даже и за момента да наподобява като че ли тя е нашето предопределение, което свише ни се е разкрило и наложително би трябвало да го последваме. Страстта подвежда в бързия си огън и ни пречи да забележим има ли пазар за нея, по какъв начин във времето тя ще се развие, имаме ли потребност от съучастник, който би трябвало да гори в същата пристрастеност, малко или доста. Често тези хора се разочароват, само че ги топли възприятието, че въпреки всичко са пробвали, вместо да се помиряват с работа, която ги прави нещастни. Такова решение би трябвало добре да се обмисли.

Друг вид е работата, за която не ни пука. Нископлатени, непрестижни длъжности, в които липсва напън и упования. После се оказва, че има напън, че има правила, даже да сме най-малката частица в машината. Но леко илюзорното възприятие за самостоятелност, че можем да си тръгнем когато и да е, че сме заменими, ни стимулира да прелитаме от работа на работа, незабавно щом натискът не ни понася на свободолюбивото възприятие. Дори да стартираме като шивачка или склададжия, почтени специалности, в които се желаят познания и умения, даже парите да са прилични, отново се желае отдаденост, отново някой разчита на теб и отводът да ги окажем в действителност не приказва за обгърната в сантиментален ореол свободолюбивост, а за компликации в поемането на отговорност, за асоциалност. Дългосрочно работата, за която не ни пука, не ни носи задоволство, а засилващо се възприятие за изолираност и самотност.

Работата, в която сме единствено поради парите, също дълготрайно не се отплаща. Такива хора, които се концентрират единствено в приходите, като се изключи че потъпкват огромна част от себе си, склонни са да взимат двусмислени морално решения, те нямат насита. Парите в никакъв случай няма да им стигат, те ще желаят още и още, съпоставят се с другите, жадуват материални придобивки, обществен статус. Това е безкрайна игра, в която фамилията страда, в която си подвластен и уязвим.



Работата, ориентирана към хората, е тази, която ни прави най-щастливи, само че и най-изтощени. Там приходите може да са малко, само че възприятието, че помагаш, променяш нечий живот за по-добро е толкоз вдъхновяващо и окриляващо, че постоянно парите даже изгубват значимостта си. Такава работа е способна да промени целите ни на 180 градуса, да пренастрои погледа ни към света. Ако ние намерим такава работа, сферата на услугите, образованието, благотворителността, в която предаваме опит, хората се допитват до нашето мнение и дават противоположната връзка, че нашата поява в живота им го е трансформирал, в случай че ние самите виждаме тази смяна - това е надълбоко удовлетворителна работа. Колкото повече работата ни е обвързана с хора, с другарство, толкоз по-изтощени се усещаме.

Работа, в която съчетаваме няколко " работи ". Много хора имат работа, в която отиват за пари, и някоя странична, която дава отговор на пристрастеностите им, отдадена е на другите. Не е невероятно, стига добре да управляваме времето си и да бъде предостатъчно фамилията ни от това или то самото да взе участие. Силите за " работата за пари " се зареждат от пристрастеността на страничната, от насладата, че си потребен на различен човек и виждаш неговата благодарност. Всъщност много хора са тъкмо по този начин. Заедно със стресираща си работа имат занимания, на които се отдават с цялата си същина, разтоварват се.

Търсенето на смислена работа е търсенето на житейски смисъл, на реализация на цялата ни същина. Това е неспокойно придвижване, стихии и спокойни плавания, в които ние самите се променяме, порастваме, намираме себе си в даден миг. Някак се надяваме, че в един миг ще си кажем: " Да, това желая да работя! Това е моето нещо! " Търсенето на такава работа е една от главните ни движещи сили и всяка крачка по този път си коства, без значение къде ще ни изведе.