Никога не съм имал задължения, докато растях, но ето защо децата ми се нуждаят от тях
Когато растях, не трябваше да правя семейства.
Правих елементарни неща като поддържане на стаята ми (неясно) подредена, почистване на масата след хранене и опитване да не не помни да прибера играчките и учебните си отговорности.
Ако направих сандвич, най-много щях да изчистя трохите от плота.
Нито едно от тях не беше предопределено за домакинска работа — те просто бяха част от нашето домакинство и уважаваха дома ни.
Понякога майка ми ме молеше да донеса прането или да го извадя.
Нямах таблица със задания или лист със задания, които да означавам всеки ден.
Беше доста ad hoc и умерено — усещах се по-скоро като да направя услуга на майка си, в сравнение с като скучна работа.
Моите по-големи братя и аз получавахме джобни пари всяка седмица (необвързани с „ правене “ на нещо конкретно).
Ако желаех да спечелвам повече, можех непринудено да правя работа като косене на трева или разчистване на банята, само че това в никакъв случай не се очакваше.
Док...
Прочетете целия текст »
