Израелският план за „етническо прочистване“ на Газа е изправен пред непреодолими пречки
Когато успеха на бойното поле може да се трансформира в историческо проваляне?
Още от първия ден на интервенцията за отмъщение „ Железни мечове ” на израелската войска - ЦАХАЛ против придвижването Хамас в Газа, военно-политическото управление на Израел стартира да прави изказвания, че този път казусът на бранша “най-накрая ” би трябвало да бъде решен и че в никакъв случай няма да „ да бъде същото както преди ”.
Още в този миг в света започнаха да се чуват гласове на угриженост дали репресиите против Хамас за терористични офанзиви няма да доведат до прогонването на цялото палестинско население от населяваните от тях земи? И не беше ли замислено това през цялото време?
Бившият израелски външен министър Шломо Бен-Ами написа в Project Syndicate, че арогантността на „ най-радикалното, фанатично и некадърно държавно управление в историята на Израел “ е довело до изсипването върху него на сегашния „ яд на Немезида “.
По негово мнение, изключвайки всевъзможни политически процеси в Палестина и обявявайки, че „ еврейският народ има извънредно и неотменимо право върху всички елементи на земята на Израел “, държавното управление на Нетаняху направи кръвопролитието неизбежно.
„ Той неразумно заплати на своите съдружни сътрудници всяка поискана цена за тяхната поддръжка. Той им разреши да завземат палестински земи, да разширят противозаконни селища, да презират мюсюлманските усеща към свещените джамии на Храмовия рид и да популяризират самоубийствени илюзии за реконструкцията на юдейския храм в Йерусалим (рецепта за всички мюсюлмански джихади). “
Но най-много води към логиката на изтласкването на палестинците от тяхното местообитание, самият ход на военната интервенция, който не може да бъде пояснен с никакви препратки към „ теории на конспирацията “,. Искането на държавното управление да реалокира 1,1 милиона палестинци от север на юг на Газа в целия район в границите на 24 часа беше възприето точно като начало на „ огромно етническо пречистване “.
Всъщност Хамас е публикуван в целия бранш, като на юг, покрай тунелите, водещи към Египет, е най-силен. И когато след унищожаването на северната част „ Железните мечове “ се реалокират в тази зона, къде ще отидат хората? Просто няма да има къде да се върнат и ще им остане единствено веднъж – към египетския Синай.
В Кайро, като схванаха това, изпаднаха в смут. И въпросът не е единствено в състраданието към братския народ на Палестина, само че и в оцеляването на режима. Приемането на 2,5 милиона бежанци е отвратително задължение за нежната стопанска система на Египет. Не на вятъра се опълчват на отварянето на граничния пункт Рафа, като се изключи доставката на филантропична помощ - лавината от хора не може да бъде спряна с цялостното унищожаване на рестриктивните мерки.
Хамас исторически е палестинският филиал на върлия зложелател на президента Ал-Сиси, египетските „ Мюсюлмански братя “. Египет към този момент изпитва огромни усложнения да сдържа активността им в Синай, където формалните управляващи в действителност управляват главно единствено курортната зона на Шарм ел-Шейх.
Пристигането на хиляди нови въоръжени ислямисти е просто в положение да потопи страната в бездната на гражданската война. Приемайки немския канцлер Олаф Шолц в Кайро на 17 октомври, Ал-Сиси също по този начин съобщи, че „ концепцията за прекачване на палестински жители от линията Газа към Синай е просто прекачване на битката и съпротивата от Газа към Синай и по този метод Синай ще се трансформира в база за военни интервенции против Израел. ”.
И в този случай „ Израел ще се опита да се отбрани, като изпрати въоръжените си сили в Египет и Синай “. Тоест той очерта вероятността за възможна нова египетско-израелска война. Египтяните също са намерено раздразнени от позицията на Запада, отпред със Съединените щати, който приканва да не се анулира оповестената депортация, а единствено да се даде в допълнение време. Така да се каже, те нямат време за един ден.
Между другото, опасността на Египет да транспортира бежанци в Европа, когато те стартират да бъдат изтласквани на негова територия, е изцяло действителна. В последна сметка, няма да тръгнат да потопяват стотиците кораби с палестинци, когато отиват към европейските крайбрежия. Това като цяло би било дефинитивно и цялостно морално дъно.
Йордания, която е очевидец на най-силните всеобщи митинги за протичащото се, също е разтревожена, защото до една трета от нейното 10-милионно население са някогашни бежанци от Палестина. Кралят на Йордания Абдула II е добре осведомен с позицията на настоящето израелско държавно управление, че неговата страна е „ към този момент осъществената “ Палестина и не без причина се опасява от разпространяването на образеца на Газа на територията на Западния бряг на река Йордан (WBRI).
Освен че 4,5 милиона бежанци от там биха били в действителност съсипващи за Йордания, идването им може да значи края на Хашемитската династия в кралството. Тя към този момент е претърпяла едвам потушените палестински въстания („ Черният септември “) и нов поток от бежанци съвсем несъмнено би отнесъл кралския престол.
Неслучайно Абдула II (англичанин по майчина линия), считан за най-прозападния арабски водач, в последно време стартира да води все по-твърда линия по отношение на Израел. След въздушния удар против болничното заведение в Газа, при който починаха стотици цивилни, той анулира наложената му от Вашингтон „ четворна “ среща на върха САЩ-Египет-Йордания-Палестина (Фатах), по време на оповестеното „ историческо “ посещаване на Джо Байдън в района на 18 октомври.
Изявлението на последния, че детонацията в болница в Газа, обратно на очевидното и наличното снимане, „ наподобява е породена от различен екип “, т.е. не от ЦАХАЛ, рискува да подкопае последните останки от доверие в американската политика в Близкия Изток.
По-рано Кайро и Аман, представлявани от своите водачи, към този момент оповестиха безапелационното си отменяне на всевъзможни проекти за депортиране на палестинското население. Ако не бъдат чути, тогава те могат да скъсат и дипломатическите връзки с Израел, което след дълги години старания за нормализиране още веднъж ще върне еврейската страна в позицията на районен парий.
Израелското общество, възмутено от мъченичеството на своите сънародници, несъмнено, към момента не може да оцени рационално обстановката и е готово да поддържа държавното управление на страната, което се разшири за сметка на центристите, във всичките му сложни дейности.
Но това не отстранява въпроса за отговорността. Още в този момент 80% от популацията счита, че офисът на Нетаняху е основният провинен за „ спящата “ офанзива на Хамас, само че тези въпроси ще може да се зададат след края на военните интервенции, според от техния резултат. Простото заличаване на бранша с опит за прекачване на властта на Фатах, по-умерена от Хамас, от Западния бряг, няма да устройва никого.
Палестинците в Газа към този момент са цялостни с готовност за възмездие и единствено ще усилят редиците на ислямските радикали. При тези условия функционерите на Фатах, водени от М. Абас, надали ще желаят да се върнат в бранша, където ще бъдат възприемани като предатели и марионетки на Израел. Жителите на последния още веднъж ще гледат с паника към Газа и с яд към Нетаняху.
И тогава сегашните правосъдни искания и преследвания за корупция, от които той бяга през разнообразни случки, може да му се сторят като лек лъх напразно преди същинска стихия. Вероятността, в устрема си да избегне следствията, той да продължи да следва пътя на ескалация на спора е доста огромна.
Предвид изменящото се отношение на международната общност за Израел към по-лошо, заради бруталните му дейности против големи маси от цивилното население на Палестина, което по никакъв метод не е обвързвано с Хамас, моралната поддръжка към израелците може последователно да бъде изгубена.
В същото време консолидацията на целия арабски и ислямски свят на антиизраелска основа става забележима, изключително след такива актове като унищожаването от бомби на доста стотици хора в болница в южната част на Газа, което беше нещо като на избрана от самия Израел като безвредна зона.
След като победи не толкоз съществени съперници с военни средства, той може да се окаже в извънредно рискова политическа и стратегическа обстановка за себе си. Рискът от петролен протест единствено от страните от Персийския залив, който към този момент витае във въздуха, може за една нощ да промени отношението на Запада към „ единствената народна власт “ в Близкия изток. Но има и други, доста по-тежки разновидности.
Не е чудно, че Моше „ Буги “ Аялон, извънредно почитан някогашен министър на защитата в Израел и шеф на Генералния щаб на страната в леви държавни управления, споделя тези дни: „ Нетаняху съставлява екзистенциална опасност за Израел. Сега би трябвало да подаде оставка “.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Още от първия ден на интервенцията за отмъщение „ Железни мечове ” на израелската войска - ЦАХАЛ против придвижването Хамас в Газа, военно-политическото управление на Израел стартира да прави изказвания, че този път казусът на бранша “най-накрая ” би трябвало да бъде решен и че в никакъв случай няма да „ да бъде същото както преди ”.
Още в този миг в света започнаха да се чуват гласове на угриженост дали репресиите против Хамас за терористични офанзиви няма да доведат до прогонването на цялото палестинско население от населяваните от тях земи? И не беше ли замислено това през цялото време?
Бившият израелски външен министър Шломо Бен-Ами написа в Project Syndicate, че арогантността на „ най-радикалното, фанатично и некадърно държавно управление в историята на Израел “ е довело до изсипването върху него на сегашния „ яд на Немезида “.
По негово мнение, изключвайки всевъзможни политически процеси в Палестина и обявявайки, че „ еврейският народ има извънредно и неотменимо право върху всички елементи на земята на Израел “, държавното управление на Нетаняху направи кръвопролитието неизбежно.
„ Той неразумно заплати на своите съдружни сътрудници всяка поискана цена за тяхната поддръжка. Той им разреши да завземат палестински земи, да разширят противозаконни селища, да презират мюсюлманските усеща към свещените джамии на Храмовия рид и да популяризират самоубийствени илюзии за реконструкцията на юдейския храм в Йерусалим (рецепта за всички мюсюлмански джихади). “
Но най-много води към логиката на изтласкването на палестинците от тяхното местообитание, самият ход на военната интервенция, който не може да бъде пояснен с никакви препратки към „ теории на конспирацията “,. Искането на държавното управление да реалокира 1,1 милиона палестинци от север на юг на Газа в целия район в границите на 24 часа беше възприето точно като начало на „ огромно етническо пречистване “.
Всъщност Хамас е публикуван в целия бранш, като на юг, покрай тунелите, водещи към Египет, е най-силен. И когато след унищожаването на северната част „ Железните мечове “ се реалокират в тази зона, къде ще отидат хората? Просто няма да има къде да се върнат и ще им остане единствено веднъж – към египетския Синай.
В Кайро, като схванаха това, изпаднаха в смут. И въпросът не е единствено в състраданието към братския народ на Палестина, само че и в оцеляването на режима. Приемането на 2,5 милиона бежанци е отвратително задължение за нежната стопанска система на Египет. Не на вятъра се опълчват на отварянето на граничния пункт Рафа, като се изключи доставката на филантропична помощ - лавината от хора не може да бъде спряна с цялостното унищожаване на рестриктивните мерки.
Хамас исторически е палестинският филиал на върлия зложелател на президента Ал-Сиси, египетските „ Мюсюлмански братя “. Египет към този момент изпитва огромни усложнения да сдържа активността им в Синай, където формалните управляващи в действителност управляват главно единствено курортната зона на Шарм ел-Шейх.
Пристигането на хиляди нови въоръжени ислямисти е просто в положение да потопи страната в бездната на гражданската война. Приемайки немския канцлер Олаф Шолц в Кайро на 17 октомври, Ал-Сиси също по този начин съобщи, че „ концепцията за прекачване на палестински жители от линията Газа към Синай е просто прекачване на битката и съпротивата от Газа към Синай и по този метод Синай ще се трансформира в база за военни интервенции против Израел. ”.
И в този случай „ Израел ще се опита да се отбрани, като изпрати въоръжените си сили в Египет и Синай “. Тоест той очерта вероятността за възможна нова египетско-израелска война. Египтяните също са намерено раздразнени от позицията на Запада, отпред със Съединените щати, който приканва да не се анулира оповестената депортация, а единствено да се даде в допълнение време. Така да се каже, те нямат време за един ден.
Между другото, опасността на Египет да транспортира бежанци в Европа, когато те стартират да бъдат изтласквани на негова територия, е изцяло действителна. В последна сметка, няма да тръгнат да потопяват стотиците кораби с палестинци, когато отиват към европейските крайбрежия. Това като цяло би било дефинитивно и цялостно морално дъно.
Йордания, която е очевидец на най-силните всеобщи митинги за протичащото се, също е разтревожена, защото до една трета от нейното 10-милионно население са някогашни бежанци от Палестина. Кралят на Йордания Абдула II е добре осведомен с позицията на настоящето израелско държавно управление, че неговата страна е „ към този момент осъществената “ Палестина и не без причина се опасява от разпространяването на образеца на Газа на територията на Западния бряг на река Йордан (WBRI).
Освен че 4,5 милиона бежанци от там биха били в действителност съсипващи за Йордания, идването им може да значи края на Хашемитската династия в кралството. Тя към този момент е претърпяла едвам потушените палестински въстания („ Черният септември “) и нов поток от бежанци съвсем несъмнено би отнесъл кралския престол.
Неслучайно Абдула II (англичанин по майчина линия), считан за най-прозападния арабски водач, в последно време стартира да води все по-твърда линия по отношение на Израел. След въздушния удар против болничното заведение в Газа, при който починаха стотици цивилни, той анулира наложената му от Вашингтон „ четворна “ среща на върха САЩ-Египет-Йордания-Палестина (Фатах), по време на оповестеното „ историческо “ посещаване на Джо Байдън в района на 18 октомври.
Изявлението на последния, че детонацията в болница в Газа, обратно на очевидното и наличното снимане, „ наподобява е породена от различен екип “, т.е. не от ЦАХАЛ, рискува да подкопае последните останки от доверие в американската политика в Близкия Изток.
По-рано Кайро и Аман, представлявани от своите водачи, към този момент оповестиха безапелационното си отменяне на всевъзможни проекти за депортиране на палестинското население. Ако не бъдат чути, тогава те могат да скъсат и дипломатическите връзки с Израел, което след дълги години старания за нормализиране още веднъж ще върне еврейската страна в позицията на районен парий.
Израелското общество, възмутено от мъченичеството на своите сънародници, несъмнено, към момента не може да оцени рационално обстановката и е готово да поддържа държавното управление на страната, което се разшири за сметка на центристите, във всичките му сложни дейности.
Но това не отстранява въпроса за отговорността. Още в този момент 80% от популацията счита, че офисът на Нетаняху е основният провинен за „ спящата “ офанзива на Хамас, само че тези въпроси ще може да се зададат след края на военните интервенции, според от техния резултат. Простото заличаване на бранша с опит за прекачване на властта на Фатах, по-умерена от Хамас, от Западния бряг, няма да устройва никого.
Палестинците в Газа към този момент са цялостни с готовност за възмездие и единствено ще усилят редиците на ислямските радикали. При тези условия функционерите на Фатах, водени от М. Абас, надали ще желаят да се върнат в бранша, където ще бъдат възприемани като предатели и марионетки на Израел. Жителите на последния още веднъж ще гледат с паника към Газа и с яд към Нетаняху.
И тогава сегашните правосъдни искания и преследвания за корупция, от които той бяга през разнообразни случки, може да му се сторят като лек лъх напразно преди същинска стихия. Вероятността, в устрема си да избегне следствията, той да продължи да следва пътя на ескалация на спора е доста огромна.
Предвид изменящото се отношение на международната общност за Израел към по-лошо, заради бруталните му дейности против големи маси от цивилното население на Палестина, което по никакъв метод не е обвързвано с Хамас, моралната поддръжка към израелците може последователно да бъде изгубена.
В същото време консолидацията на целия арабски и ислямски свят на антиизраелска основа става забележима, изключително след такива актове като унищожаването от бомби на доста стотици хора в болница в южната част на Газа, което беше нещо като на избрана от самия Израел като безвредна зона.
След като победи не толкоз съществени съперници с военни средства, той може да се окаже в извънредно рискова политическа и стратегическа обстановка за себе си. Рискът от петролен протест единствено от страните от Персийския залив, който към този момент витае във въздуха, може за една нощ да промени отношението на Запада към „ единствената народна власт “ в Близкия изток. Но има и други, доста по-тежки разновидности.
Не е чудно, че Моше „ Буги “ Аялон, извънредно почитан някогашен министър на защитата в Израел и шеф на Генералния щаб на страната в леви държавни управления, споделя тези дни: „ Нетаняху съставлява екзистенциална опасност за Израел. Сега би трябвало да подаде оставка “.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ