Меркел 30 г. след обединението на Германия: Разделението все още е факт
Когато пада Берлинската стена, Ангела Меркел е на 35 години. В изявление пред сп. " Der Spiegel " тя приказва за фантазиите си като жител на Германска демократична република, сложния разговор сред Изтока и Запада - и възхода на Алтернатива за Германия по време на нейното ръководство.
В изявлението 65-годишният канцлер описа за смисъла на 9 ноември 1989 година и следствията за нейния живот. След обединяването Меркел сполучливо се кандидатира за Бундестага през 1990 година, става министър на дамите в кабинета на партийния си сътрудник Кол.
Какво би станало с нея, в случай че тези дни Германска демократична република празнуваше 70-годишнината си? " В последна сметка бих могла да осъществявам фантазията си ", споделя Меркел. " В Германска демократична република дамите се пенсионираха на 60 години, тъй че преди пет години щях да си взема паспорта и да пътувам до Америка. " Пенсионерите от Германска демократична република се радваха на независимост на пътешестване.
Описвайки по какъв начин би обиколила Щатите, с цел да види нейното разнообразие, Меркел споделя, че въпреки да не обича колите, щяла да направи пътешествието си на колела и то на " нещо, по-добро от " Трабант ".
Канцлерът прави един тип баланс на немските вътрешни връзки 30 години след рухването на Стената. Тя приказва за политически неточности и дефицити в разговора сред Изтока и Запада, подлага на критика дебата за свободата на изложение и вместо това желае повече храброст.
Меркел разказва и акомодацията на източногерманците към метода на живот във Федерална Република Германия след обединяването на двете Германии през 1989 година
По отношение на това по какъв начин се усещат през днешния ден източногерманците, канцлерът дава отговор по този начин: " Има едно нещо, което доста западни германци мъчно съумяват да схванат – че даже в тирания може да има сполучлив живот. Имахме другари и фамилии, с които празнувахме рождени дни и Коледа, или споделяхме горест ", само че това постоянно се предписание като се проявявала зоркост във връзка с страната. Но в това време не всеки ден на източногерманците се е определял от обстоятелството, " че не можехме да пътуваме до Америка, а единствено до Унгария или България ".
Попитана какво е обяснението, че в три източни немски провинции през днешния ден измежду най-влиятелните политически сили се подреди Алтернатива за Германия (АзГ), която е " ксенофобска и частично фашистка ", тя е на мнение, че " 9 ноември 1989 година е и ще остане миг на благополучие в немската история. Толкова доста хора от Германска демократична република са мечтали за независимост сред 1949 и 1989 година - и внезапно стана допустимо да приказваме за това обществено!… И даже през днешния ден всеки може да приказва ".
" Знам, че за източните германци от несъмнено потомство животът стана свободен с мирната гражданска война, само че не постоянно по-лесен. Знам също, че с изключение на сполучливите райони има и такива, в които селата се изпразват, тъй като децата и внуците са напуснали. Независимо от това, през днешния ден, 30 години по-късно, също по този начин би трябвало да е ясно и още нещо: даже човек да не е удовлетворен от публичния превоз, медицинските грижи, дейностите на страната като цяло или от личния си живот, няма право на ненавист и пренебрежение към други хора или принуждение. Не може да има приемливост към сходно държание ", разяснява Меркел.
Попитана не е ли разочарована от това, че доста източногерманци били разочаровани от нея и заради това избрали да поддържат Алтернатива за Германия, Меркел дава отговор: " Не. Виждам моята задача - да работя за всички хора в Германия ".
На констатацията на публицистите от " Der Spiegel ", че в кабинета с изключение на Меркел има единствено още една източногерманка и че шефовете на 30-те най-големи и най-добре представящи се немски компании са западногерманци, Меркел дава отговор: " Някой преди малко ми сподели, че нито един немски университет не се ръководи от един или различен източногерманец. Това не е просто необичайно, а същински недостиг. Предстои ни доста работа. Причината може да се крие във обстоятелството, че мнозина към този момент бяха прекомерно остарели през 1989/90 година С моите 35 години щях мъчно да се изкача по кариерната стълбица в стопанската система. Всеки, който по това време е бил дете, може, несъмнено, да стигне до най-високи позиции. Човек би трябвало да явен и безапелационен, с цел да направи кариера – за което мога да единствено да насърча източногерманците. Но още веднъж: това положение не е положително. "
Превод: БГНЕС
В изявлението 65-годишният канцлер описа за смисъла на 9 ноември 1989 година и следствията за нейния живот. След обединяването Меркел сполучливо се кандидатира за Бундестага през 1990 година, става министър на дамите в кабинета на партийния си сътрудник Кол.
Какво би станало с нея, в случай че тези дни Германска демократична република празнуваше 70-годишнината си? " В последна сметка бих могла да осъществявам фантазията си ", споделя Меркел. " В Германска демократична република дамите се пенсионираха на 60 години, тъй че преди пет години щях да си взема паспорта и да пътувам до Америка. " Пенсионерите от Германска демократична република се радваха на независимост на пътешестване.
Описвайки по какъв начин би обиколила Щатите, с цел да види нейното разнообразие, Меркел споделя, че въпреки да не обича колите, щяла да направи пътешествието си на колела и то на " нещо, по-добро от " Трабант ".
Канцлерът прави един тип баланс на немските вътрешни връзки 30 години след рухването на Стената. Тя приказва за политически неточности и дефицити в разговора сред Изтока и Запада, подлага на критика дебата за свободата на изложение и вместо това желае повече храброст.
Меркел разказва и акомодацията на източногерманците към метода на живот във Федерална Република Германия след обединяването на двете Германии през 1989 година
По отношение на това по какъв начин се усещат през днешния ден източногерманците, канцлерът дава отговор по този начин: " Има едно нещо, което доста западни германци мъчно съумяват да схванат – че даже в тирания може да има сполучлив живот. Имахме другари и фамилии, с които празнувахме рождени дни и Коледа, или споделяхме горест ", само че това постоянно се предписание като се проявявала зоркост във връзка с страната. Но в това време не всеки ден на източногерманците се е определял от обстоятелството, " че не можехме да пътуваме до Америка, а единствено до Унгария или България ".
Попитана какво е обяснението, че в три източни немски провинции през днешния ден измежду най-влиятелните политически сили се подреди Алтернатива за Германия (АзГ), която е " ксенофобска и частично фашистка ", тя е на мнение, че " 9 ноември 1989 година е и ще остане миг на благополучие в немската история. Толкова доста хора от Германска демократична република са мечтали за независимост сред 1949 и 1989 година - и внезапно стана допустимо да приказваме за това обществено!… И даже през днешния ден всеки може да приказва ".
" Знам, че за източните германци от несъмнено потомство животът стана свободен с мирната гражданска война, само че не постоянно по-лесен. Знам също, че с изключение на сполучливите райони има и такива, в които селата се изпразват, тъй като децата и внуците са напуснали. Независимо от това, през днешния ден, 30 години по-късно, също по този начин би трябвало да е ясно и още нещо: даже човек да не е удовлетворен от публичния превоз, медицинските грижи, дейностите на страната като цяло или от личния си живот, няма право на ненавист и пренебрежение към други хора или принуждение. Не може да има приемливост към сходно държание ", разяснява Меркел.
Попитана не е ли разочарована от това, че доста източногерманци били разочаровани от нея и заради това избрали да поддържат Алтернатива за Германия, Меркел дава отговор: " Не. Виждам моята задача - да работя за всички хора в Германия ".
На констатацията на публицистите от " Der Spiegel ", че в кабинета с изключение на Меркел има единствено още една източногерманка и че шефовете на 30-те най-големи и най-добре представящи се немски компании са западногерманци, Меркел дава отговор: " Някой преди малко ми сподели, че нито един немски университет не се ръководи от един или различен източногерманец. Това не е просто необичайно, а същински недостиг. Предстои ни доста работа. Причината може да се крие във обстоятелството, че мнозина към този момент бяха прекомерно остарели през 1989/90 година С моите 35 години щях мъчно да се изкача по кариерната стълбица в стопанската система. Всеки, който по това време е бил дете, може, несъмнено, да стигне до най-високи позиции. Човек би трябвало да явен и безапелационен, с цел да направи кариера – за което мога да единствено да насърча източногерманците. Но още веднъж: това положение не е положително. "
Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ