Когато оценяваме позициите на хора, които говорят и действат на

Когато оценяваме позициите на хора, които приказват и работят на обществената сцена в продължение на десетилетия, ние би трябвало да познаваме историята на техните възгледи и държание през целия този интервал от време. Това е изключително целесъобразно когато въпросните персони практикуват поза на морални престижи и обществени критици, хронично възпалени от статуквото. Може би не всички си спомнят, че доктор Михайлов бе един от главните артисти, убедили през 2003-2004 година Иван Костов да извади „ душата “ от „ мъртвото тяло “ на Съюз на демократичните сили и по този начин се появи 3-4 процентовата партия ДСБ (днес – еднопроцентова). Аргументите – както нормално при доктор Михайлов – бяха разтърсващо „ морални “. Докторът не припознаваше, не припознава и до през днешния ден изключително ясно границата сред междуличностен морал и политика. Лошото е, че самият Иван Костов не припозна тази граница и одобри препоръките на Михайлов за „ чиста монета “. Това разединение на процедура унищожи дефинитивно българската демократична общественост като съществена гражданска и политическа мощ. Макар и да не звучи красиво – след 2004 година българската демократична общественост бе парцелирана на враждуващи между тях „ партии-файтони “. През 2001 година интервенцията „ завръщане на царя “ приключи реформисткото ръководство на СДС-ОДС и изведе на сцената обединението сред Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Въпреки това, Национална движение „Симеон Втори" се оказа мъртво родена политическа групировка, изгубила афективната популистка поддръжка на гласоподавателите си за броени месеци и – дефинитивно – до края на парламентарния мандат през 2005-а. В този миг България остро се нуждаеше от завръщането на демократичните сили на сцената и от възобновяването на реформисткия развой, почнал през 1997 г. За страдание, към 2005 година Съюз на демократичните сили бе дефинитивно разгромена от гореспоменатите вътрешни междуособици на делба сред „ душа “ и „ тяло “, и политически маргинализирана. На власт пристигна „ позакърпената “ от злополуката през 1996-97 година Българска социалистическа партия в коалиция с Движение за права и свободи и останалото от Национална движение „Симеон Втори". Така се образува именитата Тройна коалиция – и до през днешния ден нарицателна за избрани видове държание във властта. Оттам нататък историята е известна. Тройната коалиция бе освободена от политическия си ангажимент с отвращение от гласоподавателите през 2009 година На власт пристигна Бойко Борисов отпред на ГЕРБ – нов политически план, обвързван с наследството на Национална движение „Симеон Втори", само че управляван от надарен политически популист, заменил мъчително посредствения във всяко отношение някогашен цар… След 2004 година доктор Михайлов стана народен представител от ДСБ, горчиво се разочарова и мощно намрази Костов, възлюби Дугин и обширната евразийска сатрапия, и в този момент е това, което чуваме – в това число през днешния ден в „ Дарик “. Историята би трябвало да се помни – и още по-важно да се напомня на обществото, да се предава на младите генерации. Разгромът на българската демократична общественост отвори необятна вероятност за дефинитивно преодоляване на държавната власт от посткомунистическата олигархия, която към този момент притежаваше главния пакет акции от националното благосъстояние – посредством грабежа през 90-те, посредством „ входно-изходната “ стопанска система и манипулираната приватизация, в това число по време на синьото ръководство. Между 2005- 2009 година бе построена инфраструктурата на олигархичния патронаж над националните институции, а след 2009 година – цялостния надзор върху държавната машина от страна на Сарайско-библиотекарската олигархична пирамида. През 2016 година Бойко Борисов малодушно се огъна под великодържавния напън и подкрепя избирането на индивида на Решетников отпред на превзетата от руско-българската олигархия страна. Така навлязохме в последното – към този момент – деяние на българската посткомунистическа драма. Когато човек приказва и работи обществено в продължение на десетилетия, би трябвало да има схващане за отговорност. Всяко нещо, което споделяме или вършим, ангажирайки престижа, с който разполагаме – дребен или огромен – създава света, в който по-късно живеем. Това се отнася за всеки един от нас. Проф. Огнян Минчев, коментар във фейсбук