Ето кое доведе до провала на Емери в Арсенал
Когато настъпи моментът Унай Емери да премисли бедствения си интервал в Арсенал, един въпрос ще го преследва повече от всеки различен: по какъв начин по този начин нещата се обърнаха на зле толкоз бързо?
Може да не повярвате, само че единствено преди 12 месеца „ артилеристите “ се носеха на гребена на вълната, непобедени от месеци и наподобяващи още веднъж на съвременен и прогресивен тим, а почитателите скандираха името на испанеца безкрай. Година по-късно ще имаме като финален спомен от него един опразнен на 3/4 „ Емирейтс “, чиито трибуни го освиркват бурно след кошмарното домакинско проваляне от средняка в Бундеслигата Айнтрахт (Франкфурт) за похлупак на най-лошата форма от 1992 година насам.
Нека сме ясни: това неодобрение и последвалото премахване се дължат на резултатите и играта на отбора. Трябва обаче и да се знае, че Емери нямаше на какво да се опре в спешните моменти – нито заем на доверие, нито преданост при ръководителите, играчите и почитателите на Арсенал.
Той действително беше старши треньорът, не мениджърът, а фокусът му в Лондон бяха подготвителният терен и първият отбор, а не клубът като цяло. Като разследване на това, по този начин и не построи същинска персонална връзка с работещите в него, а даже и вътре в тима си. В резултат, със загубата на религия започнаха безконечните подозрения към методите на испанеца и чиновниците просто чакаха момента да му се покаже вратата.
Когато Арсен Венгер напусна след 22 години престой като управител, интервалът бе разказан от един източник като „ печал “, а за някои това важеше и след раздялата с някогашния изпълнителен шеф Иван Газидис. Реалността е брутална и малко сълзи ще се излеят в този момент за Емери.
За да понесе товара след Венгер, на „ Емирейтс “ не пристигна фигура нито с напредничаво мислене и философия – подобен би бил Микел Артета, нито с задоволително огромно име и темперамент като Карло Анчелоти и Масимилиано Алегри. Вместо това пристигна „ междинният вид “.
Няма по какъв начин да се прави дисекция на компликациите на Емери в Англия без разглеждане на езиковата преграда. Той не отговаряше на апелите на почитателите просто тъй като не ги разбираше, а акцентът му незаслужено бе осмиван навсякъде. Журналистите постоянно се чудеха по какъв начин да сглобят фрази за текстовете си от чутото от него, а играчите си блъскаха главите какво се желае от тях на терена, ядосваха се, че по този начин се удължава времетраенето на тренировките и даже „ изключваха “ при анализи. Все отново сподели храброст и непримиримост и с времето стартира да приказва изцяло чужд до неотдавна език пред прожекторите на международните медии, което бе оценено по достолепие от управлението.
Проблемът обаче е, че макар усъвършенстваните си езикови умения Емери по този начин и не съумя да разкрие явно криещия се у него темперамент. Няма по какъв начин треньор да има такива триумфи – три следващи купи в Лига Европа със Севиля и требъл с Пари Сен Жермен, без да има харизма и вътрешна мощ. Модерната футболна просвета обаче е вманиачена по характерите, а испанецът по този начин и не сподели своя пред публиката в Англия.
Истината в последна сметка е, че всичко това придобива значение единствено когато резултатите и представянията западнат. На никого не му пукаше за минусите на Емери, когато „ артилеристите “ записаха серията си от 11 победи при започване на предишния сезон, а методите му се усещаха свежи и вълнуващи. Апотеозът бе триумфът с 4:2 в дербито с Тотнъм в декемврийския дъжд с нападателен, натоварен и безсърдечен футбол.
После обаче пристигна спадът в постоянството в шампионата с рецесия откъм травми в отбраната към празниците. Появи се въпросът: в случай че при Венгер играчите бяха тренирани прекомерно малко, дали при Емери не бяха тренирани прекалено много? Провалът в задачата за класиране в Шампионската лига, с взимане на едвам 4 точки в последните 5 кръга и последвалото оскърбление от Челси във финала на Лига Европа, стартира да хвърля сянка на подозрение към дълготрайното бъдеще на наставника в клуба.
Положителното възприятие от летния трансферен прозорец след неочакваното овакантяване на селекционния шеф Свен Мислинтат пък бе изтрито след натиска на Лоран Косиелни да си тръгне, което задълбочи неналичието на водачи след раздялата и с други остарели асове като Петер Чех и Аарън Рамзи, а и още няколко играчи на първия отбор.
Тогава пристигна това, което самият Емери назова „ условия “ – събитията, отключили разстройването на „ прочувствения баланс “ на състава. Първо беше всеобщото овакантяване на водачи в съблекалнята, което повлия и на приспособяването на новите попълнения, в това число рекордната покупка Никола Пепе. Опитът за нахлуване против Месут Йозил и Сеад Колашинац също оказа помощ за дестабилизацията, а фиаското към Гранит Джака и капитанската лента напълно я затвърди.
Така случилото се с Косиелни и Джака по превъзходен метод отрази западащия престиж на Емери зад кулисите в клуба. Стигна се даже до такава степен играчите намерено да му се подиграват, да вземем за пример в самолета на връщане от мача с Витория Гимараеш със задаване на всеослушание на въпроса какъв брой капитани има или пък с имитирането му из подготвителната база с разваления му британски и странния му акцент.
Ето по какъв начин последователно Емери просто изпусна юздите. И откакто по този начин и не съумя да се приспособи към спецификите на живота и футбола в Англия и постоянно бързаше при всяка опция да се прибере вкъщи в Ондаррибиа, най-после хвана пътя дефинитивно.
Накрая той беше останал изцяло самичък.
Сам Дийн, „ Дейли Телеграф “ Премиър лийг 13 кръг, събота 23 ноември
Арсенал 2:2краен резулат 
Саутхамптън
Може да не повярвате, само че единствено преди 12 месеца „ артилеристите “ се носеха на гребена на вълната, непобедени от месеци и наподобяващи още веднъж на съвременен и прогресивен тим, а почитателите скандираха името на испанеца безкрай. Година по-късно ще имаме като финален спомен от него един опразнен на 3/4 „ Емирейтс “, чиито трибуни го освиркват бурно след кошмарното домакинско проваляне от средняка в Бундеслигата Айнтрахт (Франкфурт) за похлупак на най-лошата форма от 1992 година насам.
Нека сме ясни: това неодобрение и последвалото премахване се дължат на резултатите и играта на отбора. Трябва обаче и да се знае, че Емери нямаше на какво да се опре в спешните моменти – нито заем на доверие, нито преданост при ръководителите, играчите и почитателите на Арсенал.
Той действително беше старши треньорът, не мениджърът, а фокусът му в Лондон бяха подготвителният терен и първият отбор, а не клубът като цяло. Като разследване на това, по този начин и не построи същинска персонална връзка с работещите в него, а даже и вътре в тима си. В резултат, със загубата на религия започнаха безконечните подозрения към методите на испанеца и чиновниците просто чакаха момента да му се покаже вратата.
Когато Арсен Венгер напусна след 22 години престой като управител, интервалът бе разказан от един източник като „ печал “, а за някои това важеше и след раздялата с някогашния изпълнителен шеф Иван Газидис. Реалността е брутална и малко сълзи ще се излеят в този момент за Емери.
За да понесе товара след Венгер, на „ Емирейтс “ не пристигна фигура нито с напредничаво мислене и философия – подобен би бил Микел Артета, нито с задоволително огромно име и темперамент като Карло Анчелоти и Масимилиано Алегри. Вместо това пристигна „ междинният вид “.
Няма по какъв начин да се прави дисекция на компликациите на Емери в Англия без разглеждане на езиковата преграда. Той не отговаряше на апелите на почитателите просто тъй като не ги разбираше, а акцентът му незаслужено бе осмиван навсякъде. Журналистите постоянно се чудеха по какъв начин да сглобят фрази за текстовете си от чутото от него, а играчите си блъскаха главите какво се желае от тях на терена, ядосваха се, че по този начин се удължава времетраенето на тренировките и даже „ изключваха “ при анализи. Все отново сподели храброст и непримиримост и с времето стартира да приказва изцяло чужд до неотдавна език пред прожекторите на международните медии, което бе оценено по достолепие от управлението.
Проблемът обаче е, че макар усъвършенстваните си езикови умения Емери по този начин и не съумя да разкрие явно криещия се у него темперамент. Няма по какъв начин треньор да има такива триумфи – три следващи купи в Лига Европа със Севиля и требъл с Пари Сен Жермен, без да има харизма и вътрешна мощ. Модерната футболна просвета обаче е вманиачена по характерите, а испанецът по този начин и не сподели своя пред публиката в Англия.
Истината в последна сметка е, че всичко това придобива значение единствено когато резултатите и представянията западнат. На никого не му пукаше за минусите на Емери, когато „ артилеристите “ записаха серията си от 11 победи при започване на предишния сезон, а методите му се усещаха свежи и вълнуващи. Апотеозът бе триумфът с 4:2 в дербито с Тотнъм в декемврийския дъжд с нападателен, натоварен и безсърдечен футбол.
После обаче пристигна спадът в постоянството в шампионата с рецесия откъм травми в отбраната към празниците. Появи се въпросът: в случай че при Венгер играчите бяха тренирани прекомерно малко, дали при Емери не бяха тренирани прекалено много? Провалът в задачата за класиране в Шампионската лига, с взимане на едвам 4 точки в последните 5 кръга и последвалото оскърбление от Челси във финала на Лига Европа, стартира да хвърля сянка на подозрение към дълготрайното бъдеще на наставника в клуба.
Положителното възприятие от летния трансферен прозорец след неочакваното овакантяване на селекционния шеф Свен Мислинтат пък бе изтрито след натиска на Лоран Косиелни да си тръгне, което задълбочи неналичието на водачи след раздялата и с други остарели асове като Петер Чех и Аарън Рамзи, а и още няколко играчи на първия отбор.
Тогава пристигна това, което самият Емери назова „ условия “ – събитията, отключили разстройването на „ прочувствения баланс “ на състава. Първо беше всеобщото овакантяване на водачи в съблекалнята, което повлия и на приспособяването на новите попълнения, в това число рекордната покупка Никола Пепе. Опитът за нахлуване против Месут Йозил и Сеад Колашинац също оказа помощ за дестабилизацията, а фиаското към Гранит Джака и капитанската лента напълно я затвърди.
Така случилото се с Косиелни и Джака по превъзходен метод отрази западащия престиж на Емери зад кулисите в клуба. Стигна се даже до такава степен играчите намерено да му се подиграват, да вземем за пример в самолета на връщане от мача с Витория Гимараеш със задаване на всеослушание на въпроса какъв брой капитани има или пък с имитирането му из подготвителната база с разваления му британски и странния му акцент.
Ето по какъв начин последователно Емери просто изпусна юздите. И откакто по този начин и не съумя да се приспособи към спецификите на живота и футбола в Англия и постоянно бързаше при всяка опция да се прибере вкъщи в Ондаррибиа, най-после хвана пътя дефинитивно.
Накрая той беше останал изцяло самичък.
Сам Дийн, „ Дейли Телеграф “ Премиър лийг 13 кръг, събота 23 ноември
Арсенал 2:2краен резулат Саутхамптън Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ