Когато нашият Господ Иисус Христос, по неизречената Си милост благоволил

Когато нашият Господ Иисус Христос, по неизречената Си благосклонност благоволил да ни избави от погибел посредством доброволното Си страдалчество, кръста, гибелта и възкресението Си, един стотник на име Лонгин, родом от Кападокия, който служел при Пилат, изпълнявал заповедта с бойците си да пази при страданията и разпятието на Иисуса Христа.

Като видял чудесата, станали при кръста Христов: земетресението, слънчевото затъмнение, отворените гробове, станалите от тях мъртъвци и разпукването на скалите, стотникът Лонгин изповядал, че Христос е Син Божий.

За това събитие Божественият евангелист Матей споделя по този начин: „ А стотникът и ония, които с него дружно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко останало, прекалено много се уплашиха и думаха: в действителност Божий Син е бил Тоя Човек! "

Така свидетелства за повярвалия в Христа стотник Лонгин Божественото Евангелие.

А църковното Предание прибавя към засвидетелстваното в Евангелието, че Лонгин е бил оня боец, който пронизал ребрата на разпнатия Господ Иисус Христос и от изтеклата от тях кръв и вода получил излекуване за болните си очи.

Същият Лонгин бил измежду стражите, сложени от Пилат край Животворящото тяло на Иисус Христос, лежащо в гроба. Когато Господ възкръснал преславно и с чудното си ставане от гроба ужасил стражите, Лонгин и още двама воини дефинитивно повярвали в Христа и станали проповедници на Христовото Възкресение, тъй като те възвестили на Пилат и архиереите за всичко, което се случило.

Архиереите и старейте създали заседание, дали на воините много пари, с цел да скрият Христовото възкресение и да кажат, че учениците Му са пристигнали през нощта и са Го откраднали, до момента в който стражите са спали. Но Лонгин не взел парите и не поискал да скрие чудото, а още по-усърдно почнал да свидетелства за него и свидетелството му било истинно.

Затова Пилат и иудейските първенци възненавидели Лонгин и целия си яд, който имали преди към Христа, обърнали в този момент върху него.

А той намерено проповядвал, че Христос е Истинският Бог, и че той е свидетел на животворящата Му гибел и възкресение. Заради това удостоверение Лонгин изпитал ненавистта и гонението на враговете на Иисуса Христа, които почнали да търсят причина, с цел да го погубят, само че като не намирали у него виновност, не се решавали да сторят това, тъй като той бил остарял боец, човек почтен и прочут на самия кесар.

Когато стотникът научил за злото им желание, сметнал, че е по-добре да бъде отритнат от тях и да остане с Христа, в сравнение с да живее в иудейските селения. Той оставил воинската работа, дрехата и пояса си, взел двама приятели, които имали същата ревнивост към Христа, отдалечил се от общение с хората и се посветил на служение на Единия Бог.

Той приел кръщение от светите апостоли, скоро напуснал Йерусалим и с приятелите си се отправил към Кападокия. Там станал просветител и деятел Христов и мнозина обърнал от заблудите към Бога.

После Лонгин напуснал града и заживял в селото на татко си, прекарвайки дните си в мълчание и молебствия.

Скоро на цялото иудейско заседание в Йерусалим станало известно, че стотникът Лонгин популяризира учението си по цяла Кападокия и проповядва за Христовото възкресение. Тогава архиереите и старейте иудейски, изпълнени със злоба и яд, отишли при Пилат с доста блага и почнали да го молят да прати обръщение до кесаря в Рим и да го извести, че Лонгин е отхвърлил воинския ранг, отказал е да се подчинява на римската власт и смущава народа в Кападокия, като им проповядва за различен цар. Пилат приел даровете и се съгласил да извърши молбата на иудеите. Той пратил на кесаря Тиберий обръщение с клюка срещу Лонгин. Заедно с Пилатовото писмо иудеите от свое име пратили на кесаря доста злато и по този начин купили гибелта на свети Лонгин, тъй като скоро от Тиберий пристигнала заповед той да бъде убит като съперник на кесаря. Пилат незабавно изпратил в Кападокия бойци да отсекат главата му и да я донесат в Йерусалим, с цел да се уверят еврейските старей в неговата гибел. По молба на иудеите Пилат заповядал да бъдат убити и тези двама воини, които дружно него оставили воинската работа и проповядвали Христа в Кападокия.

Когато пратениците стигнали в Кападокийската страна, почнали старателно да разпитват за Лонгин. Като научили, че той обитава в селото на татко си, те побързали натам, като се стараели да дават тип, че го търсят не с цел да го убият, а с цел да му окажат някакви почести. Те се страхували Лонгин да не избяга и да не се завърнат с празни ръце при началниците си, по тази причина желали да го заловен скрито.

Но в това време по Божие признание свети Лонгин научил за приготвения му страдалчески венец. Той самичък излязъл отсреща на Пилатовите прислужници и общително ги приветствал. Те не го познавали и по тази причина попитали:

- Къде е Лонгин, който в миналото бе стотник?

- Защо го търсите? - запитал ги светецът.

- Чували сме - дали отговор бойците, - че е добър човек и желаеме да го посетим. Ние сме воини, а той е бил стотник на воини и по тази причина желаеме да го забележим.

Тогава свети Лонгин споделил:

- Моля ви, господа мои, елате в къщата ми и починете след пътя. Зная къде живее Лонгин и ще му оповестя за вас, и той самичък ще пристигна при вас, тъй като живее наоколо.

Воините влезнали в дома му и той им предложил несметно пиршество. А когато настъпила вечерта и те доста се развеселили от виното, му разказали защо са пратени. Но авансово го предиздвикали да се закълне, че няма да открие тази загадка на никого, тъй като се страхували Лонгин да не избяга от тях. При това споделили на стопанина си:

- Пратени сме да отсечем главите на Лонгин и на двамата му другари, тъй като кесарят заповяда по този начин на Пилат.

Като чул, че търсят него и приятелите му, с цел да ги убият, Лонгин пратил пo-скоро да ги повикат. Но до момента в който не дойдат другарите му, не поискал да каже на воините, че той е индивидът, който търсят. Когато воините заспали, той застанал на молитва и цяла нощ старателно се молел на Бога, приготвяйки се за гибелта. На сутринта воините побързали да тръгнат на път и го помолили да им покаже индивида, който търсели. Тогава той им споделил:

- Почакайте, господа мои. Пратил съм за него и той ще пристигна незабавно. Повярвайте ми, че този, който търсите, самичък ще се съобщи в ръцете ви, единствено малко почакайте.

После Лонгин научил, че другарите му към този момент идват, излязъл отсреща им, целунал ги и споделил:

- Радвайте се, раби Христови, мои съратници, радвайте се дружно с мене, тъй като се приближи вашето забавление, пристигна време да се освободите от бремето на плътта. Сега ние дружно ще застанем пред нашия Господ Иисус Христос. Ние Го видяхме измъчен, разпнат, заровен и възкръснал със популярност, а в този момент ще Го забележим седящ отдясно на Бога и ще се наситим да съзерцаваме славата Му.

Като споделил това на приятелите си, Лонгин им съобщил, че от Пилат и иудейския синедрион са пристигнали воини, с цел да ги убият поради свидетелството за Христовото възкресение. А те се зарадвали, че ще се сподобят да станат причастници на мъченическия венец и скоро ще застанат пред своя Господ, Когото обикнали с цялата си душа. После отвел другарите си при воините и споделил:

- Ето Лонгин и двамата му другари! Аз съм Лонгин, който търсите, а това са двамата мои приятели, които дружно с мен видяха възкресението Христово и повярваха. Правете с нас това, което ви е заповядано.

Воините се изумили и изначало не повярвали, че пред тях е самият Лонгин. А след това, като се уверили, че това е истина, се засрамили и не желали да предадат на гибел своя покровител.

Но той ги приканвал да изпълнят заповедта и споделил:

- С нищо не можете да ми благодарите повече за любовта ми към вас, с изключение на като ме пратите при моя Господ, Когото от дълго време искам да видя.

После се облякъл в бяла погребална риза и като показал към близкия рид, Лонгин заповядал на домашните си да погребат там него и двамата му приятели. След това се помолил, отдал на всички последно целувание и дружно с другарите си преклонил глава под меча. Воините ги посекли, взели главата на свети Лонгин и си тръгнали. А телата на светиите били заровени с почести на мястото, което светецът самичък показал.

Когато стигнали в Йерусалим, воините отнесли честната глава на светията на Пилат, с цел да се уверят той и иудейския синедрион в гибелта на Лонгин. Пилат и иудеите заповядали да хвърлят главата на светеца отвън града и тя останала дълго там измежду сметта, до момента в който не била засипана с прахуляк.

А Господ, Който пази всички кости на Своите угодници, запазил и главата на свети Лонгин, захвърлена в сметта. И когато изискал да популяризира раба Си на земята измежду хората, както към този момент го популяризирал на небето измежду ангелите, разкрил главата на светия по следния метод. Една вдовица, християнка от Кападокия, ослепяла с двете очи и дълго търсела помощ от лекари, само че не получавала излекуване. Тогава тя решила да иде в Йерусалим да се поклони на светите места и да потърси Божия помощ за ослепелите си очи. Тя взела единствения си наследник и тръгнала на път с него. Но когато стигнала до светите места, той се разболял и след няколко дни умрял. Вдовицата била горчиво опечалена от гибелта на сина си, който бил неин лидер и светлина за очите й. И до момента в който тя плачела горчиво и безутешно, във привидение й се явил свети Лонгин, утешил я и й заречен, че тя ще види сина си в небесна популярност и ще получи светлина за очите си. Той разказал всичко за себе си - по какъв начин участвал на страданието, разпятието, погребението и възкресението на Христа, по какъв начин след това проповядвал Христа в Кападокия и потърпевш за Него дружно с другарите си. При това й заповядал да отиде отвън града и да откри главата му, покрита с прахуляк и забравена в сметта.

- Отредено ти е да я намериш за своето излекуване - споделил свети Лонгин.

Утешена в тъгата си, вдовицата станала и помолила да я отведат отвън града. По пътя тя споделила на водачите си:

- Оставете ме там, където видите огромна купчина боклук. Те по този начин и създали. Завели я при една огромна купчина боклук и тя почнала да я разрива с ръце и да отхвърля прахта. И въпреки че не виждала нищо с очите си, тя имала мощна религия към думите, казани й във видението от свети Лонгин. И тутакси по Божия промисъл получила търсеното и ненадейно видяла слънчевата светлина, тъй като очите й се отворили и тя съзряла главата на светеца, захвърлена в праха. Жената се зарадвала не толкоз на това, че вижда светлината, колкото на това, че намерила главата на светеца, с помощта на която получила просветление. И прославяла Бога и величаела Неговия раб - свети Лонгин.

Тя взела и целунала главата на светеца, а след това с наслада я отнесла в дома си. Там я умила и помазала с благовония и по този начин се радвала на това духовно богатство, че не запомнила тъгата по умрелия си наследник. На идната нощ свети Лонгин още веднъж й се явил в доста светлина, посочил сина й в блестяща брачна дреха и като го прегърнал с бащина обич, споделил на вдовицата:

- Жено, виж сина, за който скърбиш и плачеш. Виж неговата чест и популярност - гледай го и се утешавай. Бог го е причислил към небесните чинове в Своето Царство. А аз го взех в този момент от Спасителя и той в никакъв случай няма да бъде надалеч от мене. Ето, вземи моята глава и неговото тяло, погреби ги в един ковчег и не плачи за единственото си чадо. Нека не се смущава сърцето ти, тъй като огромна популярност, наслада и безспирно забавление са дадени на сина ти от Бога.

Когато дамата чула това, побързала да стане и да постави главата на мъченика в един ковчег с тялото на умрелия си наследник, а след това се завърнала в дома си, прославяйки и хвалейки Бога. Като се завърнала в отечеството си, тя погребала на почтено място тялото на сина си и главата на мъченика и освен това разсъждавала това по този начин:

- Сега зная, че „ на ония, които любят Бога... всичко съдействува към положително ". Аз търсех излекуване за телесните си очи, а открих излекуване и за душевните. Бях обзета от тъга поради гибелта на моя наследник, а в този момент го имам на небето, иден пред Бога в популярност, дружно с пророците и мъчениците. Той постоянно се радва с тях и със свети Лонгин носи кръста, знамението на успеха, в Христовото Царство измежду ангелите, и като негов възпитаник, радостно възпява: „ Наистина Тоя Човек е бил Син Божий! ", Той е и ще бъде. Царството Му е царство за епохи и владичеството му минава от жанр в жанр. Слава на Него вовеки. Амин.