Какво се случва с опожарената катедрала Нотр Дам
Когато на 15 април 2019 година пожарникарите влизат в горящата катедрала Нотр Дам, те знаят тъкмо кои творения на изкуството би трябвало да спасят и в какъв ред. Действията им са избрани от протокол, който е създаден особено за сходни бедствия.
Една от ограниченията била да поддържат налягането на водата, с която гасят, ниско. Друга - да не обливат витражите, с цел да не се спукат горещите стъкла от студената вода. За благополучие напъните им бяха възнаградени и доста от скъпите предмети в катедралата са избавени.
Сега ориста на катедралата и нейната реорганизация са в ръцете на учените, които си служат със начини от всички области на познанието - от геология до металургия.
Те употребяват случая, с цел да проведат и спомагателни проучвания, с цел да получат доста спомагателна информация за средновековното минало - даже за това какъв е бил климатът по това време.
Много от пробите, които учените изследват, са взети с роботи, заради рискове като отравяне с олово, да вземем за пример. То идва от изгорелите покрив и кула. Изследователите позволяват, че при пожара може да е била нечиста с олово и река Сена. Затова и ще ревизират дали то се открива в избрани количества чак на 100 километра по течението.
Камъните, от които е построено зданието, са най-вече от варовик, а той е доста сензитивен към високите температури. С покачването им той трансформира цвета си и става все по-ронлив, до момента в който най-после, при 800 градуса по Целзий, не се трансформира в прахуляк от калциев карбонат. Именно по цвета на камъните учените ще преценяват и кои от тях може да бъдат употребявани още веднъж в реконструкцията на катедралата, и кои са рискови.
Някои значими елементи от катедралата са доста нестабилни и поради обстоятелството, че варовиковите камъни са изпълнени с пори и напоени с вода от гасенето на пожара, само че и от дъжда. Изпаряването на водата с времето трансформира тежестта им и салдото на постройката, която е отчасти укрепена.
Още детайлности ще научите във видеото, предоставено от Science.
Една от ограниченията била да поддържат налягането на водата, с която гасят, ниско. Друга - да не обливат витражите, с цел да не се спукат горещите стъкла от студената вода. За благополучие напъните им бяха възнаградени и доста от скъпите предмети в катедралата са избавени.
Сега ориста на катедралата и нейната реорганизация са в ръцете на учените, които си служат със начини от всички области на познанието - от геология до металургия.
Те употребяват случая, с цел да проведат и спомагателни проучвания, с цел да получат доста спомагателна информация за средновековното минало - даже за това какъв е бил климатът по това време.
Много от пробите, които учените изследват, са взети с роботи, заради рискове като отравяне с олово, да вземем за пример. То идва от изгорелите покрив и кула. Изследователите позволяват, че при пожара може да е била нечиста с олово и река Сена. Затова и ще ревизират дали то се открива в избрани количества чак на 100 километра по течението.
Камъните, от които е построено зданието, са най-вече от варовик, а той е доста сензитивен към високите температури. С покачването им той трансформира цвета си и става все по-ронлив, до момента в който най-после, при 800 градуса по Целзий, не се трансформира в прахуляк от калциев карбонат. Именно по цвета на камъните учените ще преценяват и кои от тях може да бъдат употребявани още веднъж в реконструкцията на катедралата, и кои са рискови.
Някои значими елементи от катедралата са доста нестабилни и поради обстоятелството, че варовиковите камъни са изпълнени с пори и напоени с вода от гасенето на пожара, само че и от дъжда. Изпаряването на водата с времето трансформира тежестта им и салдото на постройката, която е отчасти укрепена.
Още детайлности ще научите във видеото, предоставено от Science.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ