Как да узнаем възрастта на находките?
Когато музеи и колекционери купуват археологически предмети за своите сбирки, те навлизат в скъпа и евентуално рискова комерсиална среда. Често им се оферират ловко фалшифицирани продукти, които и най-големият специалист не може да разпознае на око, без да употребява профилирана инсталация.
Специализираните научни способи за различаване на находките могат да уверят купувачите, че продуктът им не е подправен, като обезпечават научна убеденост за евентуалната възраст на артефакта.
Археолозите имат два съществени метода да разкрият възрастта на артефактите и местата, от които са пристигнали – релативно датиране и безусловно датиране.
До средата на ХХ век единственият метод за различаване на възрастта на находките е относителното датиране. Този способ в археологията допуска възрастта на артефакт, сравнявайки го с други предмети, намиращи се наоколо до него. Ограниченията на относителното датиране са, че не може да обезпечи точна година или съответна дата на потреблението на антиката.
Стилът на артефакта и неговото археологическо местонахождение са стратиграфски нужни за постигане на относителна дата. Например, в случай че се откриете артефакт, да кажем газова лампа, ситуирана на същия етаж на жилище, а този етаж може да бъде датиран в археологически термини заради моделите, употребявани в мозайката, тогава се допуска, че лампата е на същата възраст като пода.
Част от относителното датиране е и стратиграфският разбор в археологията. Той дефинира възрастта на един предмет от позиция на по този начин наречената суперпозиция. Този термин значи, че по-старите артефакти нормално се намират под по-младите предмети. При разкопаване на археологически обект, той се изследва по исторически насъбраните пластове и на предметите във всеки пласт се дава относителна възраст.
Абсолютното датиране се употребява относително неотдавна. То е допустимо с помощта на радиовъглеродния разбор. Чрез него се дефинира възрастта на античните изкопаеми мостри посредством премерване на наличието на въглерод-14. Въглерод-14, или радиовъглерод, е естествено срещащ се радиоактивен изотоп, който се образува, когато галактическите лъчи в горните пластове на атмосферата удрят азотни молекули, които по-късно се окисляват до въглероден диоксид.
Зелените растения гълтам въглеродния диоксид, тъй че молекулите с въглерод-14 се натрупват непрестанно, до момента в който растението не почине. Въглерод-14 също се предава на животните, които ядат тези растения. След гибелта количеството въглерод-14 в органичния пример понижава с разпадането на молекулите. Въглерод-14 има интервал на полуразпад към 5800 години, което значи, че на всеки 5 700 години или повече, обектът губи половината от насъбрания в него въглерод-14.
Проби от последните 70 000 години, направени от дърво, въглен, торф, кост, рог или един от доста други карбонати, могат да бъдат датирани с тази техника.
