Жена износи внуците си, след като ракът остави дъщеря ѝ безплодна
Когато Микаела Гъмп-Джонсън е диагностицирана с рак, тя научава, че лекуването ще я остави безплодна. Служителката в детска градина в Илиноис е на 23 и светът ѝ се разпада, до момента в който майка ѝ Шийла не ѝ прави предложение, което не може да откаже – да износи детето ѝ.
В диалог с Fabulous, предаден от The Sun, двете дами описват историята си.
Погледнах към монитора и докторът сподели: „ Ето ги. И двамата “
Две дребни точки, две нежни сърчица.Този пръв ултразвук си заслужаваше цялото очакване, интервенции и хормони. Виждах скъпите си близнаци. Но не моят стомах бе под наблюдаване. " Знаех си! ”, извика в еуфория майка ми Стела, стискайки ръката ми. Не можех да допускам – майка ми беше бременна с децата ми!
Преди две години пациентът бях аз. Живееща на високи обороти 23-годишна с 3-годишен наследник, опитваща за второ дете. Предполагах, че имам гъбична зараза, когато лекарят видя проблем в маточната шийка и пожела да създадем биопсия. Паниката ме заля като ледена вода. Знаех, че се случва нещо извънредно. Две седмици по-късно чух новината, която прекатурна света ми. Имах рак. Разпаднах се на две.
" Как да кажа на майка ми? " , помислих си. Тя е най-хубавият ми другар. Родила ме е едвам 16-годишна и бяхме повече като сестри. Говорим си всеки ден. Това щеше да я разбие. Но тя реагира удивително с репликата: „ Обичам те. Ще минем през това. “
Беше с мен на идващия обзор. Оказа се, че имам извънредно рядка и нападателна форма на рак. Докато докторът говореше за цялостна хистеректомия, химио и лъчетерапия, стаята се завъртя към мен. „ Искам това нещо незабавно вън от мен! “, помислих си, а по-късно: „ След като стартира лекуването в никакъв случай повече няма да имам деца! “. Единственият ми късмет бе да основа ембриони незабавно. Но даже да го направя,
Не можех да си разреша сурогатна майка
„ Ако ми разрешат да бъда аз, ще го направя. “, съобщи майка ми изрично. Бях изумена – невероятната ни майка оферираше тялото си в услуга на моето благополучие. Никога не я бях обичала повече.
Отделих ембрионите. И след това пристигна бруталната част – цялостно премахване на матката, химиотерапия и лъчетерапия. Повръщането се трансформира в метод на битие и се простих с косата си. Майка ми беше неразделно до мен. Три месеца след края на лекуването ми разбрах, че ракът си е отишъл.
Можехме да опитаме за дете, само че майка ми бе на 42. Слава Богу, лекарите ѝ разрешиха да бъде сурогатен родител. Месеци по-късно бяхме в болничното заведение за инвитро. След процедурата и двете плакахме, надявайки на знамение. Десет дно по-късно получих на телефона си изменяща живота ми фотография – на позитивен тест за бременност.
Първият ултразвук разсъни въпроса, който не ми даваше мира идващите осем месеца – чаках деца, само че не бях бременна. Щях ли да се свържа с тях прочувствено?
