Мисля си, че всяка болка идва, за да ни върне в пътя - ИВАН БАЛСАМАДЖИЕВ
.
Когато ми оповестиха диагнозата рак, припаднах. Като се свестих, се разсъниха нов човек. Допреди това живеех в личните си затвори. Терзаех се дали ще ми възпламени колата, дали ще стане представлението, дали ще завали дъжд, какво ще хапвам на старини, кой какво казал… Докато от момента, в който се разсъниха, съм благополучен всеки момент от тези 24 прелестни часа.
Ако човек не се трансформира, до момента в който е жив, по-добре да не се ражда.
Нещастията, които ни се спохождат, не са инцидентни. Няма инцидентни неща. Поради тази причина човек би трябвало да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е положително, или неприятно. Дали е болест, или страдалчество.
Няма значение, значимото е вярваш, че постоянно се намира излаз от лабиринта… Мисля си, че всяка болежка идва, с цел да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката.
Практикувах 30 години йога, с цел да схвана, че съм тръгнал от краката за главата. Правех асаните доста добре, само че душата ми оставаше мирска – т.е. аз мразех, завиждах, притеснявах се, опасявах се.
Докато е трябвало да бъде тъкмо противоположното – да подчиня всичко на Божията воля и оттова нататък асаните да са единствено средство, с което да отправям силата. Защото човек може да стигне до просветлението и сега, в който мие чинии, да вземем за пример.
Има една алегория: Перачка на чаршафи на Ганг се обърнала към Буда и го попитала по какъв начин да доближи просветлението. Той й споделил: „ Ами наблюдавай ръцете си, до момента в който переш. “ Т. е. удовлетворението, приемането. Това сякаш е в основата на всичко.
Източните учения са в моето схващане от 14-годишен. И разбрах, че не прочетеното и наученото трансформира, трансформира методът на живот. Стига сме учили и чели, стига сме вярвали на гурута! Буда е споделил: Не вярвай на пророци, не вярвай на написано, не вярвай на учители, не вярвай на постулати, без значение от това, че идват от древността. Провери всичко самичък и се увери, че това е част от истината!
Най-важното в човешкия живот е смирението. Най-големият камшик е страхът. Той е в основата на всеки грях: лакомия, злоба и ненавист. Защото какво е алчността – боязън от това да не останеш гладен. А какво е завистта – боязън от това, че някой съумява, а ти – не. Ами омразата какво е – боязън някой не получи това, което смяташ, че се поставя на теб.
Болните упоритости раждат пристрастеностите, а пък пристрастеностите разрушават.
Не си коства човек да живее поради голи упоритости и в преследване на материалното.
Петролът, кюмюрът, жълтият метал, финикийските знаци разделят брат от брата. Затова не би трябвало да обръщаме внимание на материалното, не би трябвало да си вършим идоли. Не би трябвало да сме гадни, зли, алчни. Не би трябвало да ненавиждаме, не би трябвало да се гневим.
Трябва да отворим любовта, а не да я демонстрираме лицемерно. Да я дочакаме умерено и доброжелателно. Да й позволим да пристигна. Като знаем, че тя идва не в озъбения, настръхнал и остър таралеж, а в мекотата на птичите крила, в това, което ни дава обятието.
Живея с необятно отворени очи, наблюдавайки света, без да го проучвам. Но му се дивя! Мъча се също по този начин да си давам отговори. На човек би трябвало да му се случат някои неща, с цел да го научат на други.
Бог е един. Той Е. Пътищата към него са доста. Религията ти оказва помощ да погледнеш към себе си. Да откриеш Бог вътре в теб. Религията е обръщение, спуснато от горната страна, с цел да бъде човек по-добър, по-състрадателен. За да бъде повече Човек.
Вярвам в прераждането. Чувал съм, че на някой от вселенските събори християните са отстранили от Библията тези пасажи. Не знам дали това е по този начин. Но ми се коства по-логично да има прераждане. Иначе не мога да си обясня за какво един добър човек страда. Защо един образован човек е хром.
Достигнах до въпросите какво е отвъд, когато най-хубавият другар на моя наследник умря. Тогава си помислих: „ Добре, за какво това 6-годишно дете напусна този свят и остави моето без другар? “.
Зарових се в духовните книги и разбрах, че по този начин му е било писано. Дошло е за малко, с цел да извърши задачата си на земята и да продължи към идващия живот. Защото, съгласно някои учения, ние сами избираме ориста си тук, с цел да научим уроците, които са ни нужни за нашето израстване.
