Колко тежи един облак?
Когато летите със аероплан над завивка от облаци, етажите от бяло и сиво наподобяват меки, пухкави и по-леки от въздуха. Но не се заблуждавайте - тези реещи се на тип облаци са доста, доста по-тежки, в сравнение с наподобяват, написа Live Science. Колко тъкмо тежи един облак? И по какъв начин може да се мери? Ето какво споделят специалистите.
Облаците са формирани основно от въздух и милиони дребни водни капчици, които се образуват, когато водата се кондензира към парченце „ семе ". Частиците може да бъдат всевъзможни - от азотна киселина до изпарения, отделяни от дърветата, само че нормално са доста дребни.
Има няколко метода за премерване на тежестта на облак. Първият е да претеглите водната пара, която го сформира - с цел да извършите това, „ би трябвало да знаете нещо за размерите на облака ", сподели Армин Сорошян, хидролог от Университета на Аризона. Също по този начин би трябвало да знаете какъв брой компактно са опаковани капките.
Преди няколко години Маргарет Лемоне от Националния център за атмосферни проучвания в Боулдър, Колорадо разсъждавала над тежестта на водата в междинен купест облак. Първо тя измерила размера на сянката на облака и решила височината му, придавайки му почти кубична форма.
Облаците нормално не са с форма на куб, само че купесто-дъждовните облаци постоянно са толкоз високи, колкото и необятни, тъй че това помогнало за усъвършенстване на изчислението на размера. След това, въз основа на предходни проучвания, тя оценила плътността на водните капки на към 0,5 грама на пространствен метър. „ Стигнах до към 550 тона вода ", споделя Лемоне.
Това е почти тежестта на 100 слона, висящи над главата ви. „ Наистина е впечатляващо ", отбелязва Сорошян. Разбира се, другите типове облаци имат друго тегло. Например „ перестите облаци са доста по-леки, тъй като имат доста по-малко вода на единица размер ", споделя Лемоне.
А купесто-дъждовните облаци (тъмните гръмотевични чудовища, които виждате тъкмо преди буря) нормално са доста по-тежки. Но „ целият размер на облака не е единствено капчици; има и въздух ", споделя Сорошян. Ако някой желае да направи още една стъпка в изчисленията на Лемоне, може да вземе поради тежестта на въздуха сред всяка капчица.
Но в случай че облаците са толкоз тежки, за какво не падат? От една страна, „ капките са толкоз дребни, че не падат доста бързо ", изяснява Лемоне. Средната водна капка в облак е почти 1 милион пъти по-малка от дъждовна капка - почти съотношението на размера на Земята към Слънцето.
Вятърните течения на огромна надморска височина издухват тези дребни капчици, задържайки ги във въздуха доста по-дълго, в сравнение с в случай че бяха статични. Конвективният топлообмен също оказва помощ за задържането на капките горе. „ Облакът в действителност е по-малко компактен от въздуха тъкмо под него ", споделя Сорошян. Когато топлият въздух (и топлата вода) се издигат, той става по-плаващ от студения въздух (и студената вода) под него, като пласт пяна върху лате.
Разбира се, може да се каже, че облаците „ валят " под формата на дъжд. Когато облачните капчици се охладят и кондензират, те порастват, като в последна сметка стават толкоз тежки, че падат на Земята. Въпреки че дъждовната капка е доста по-голяма от облачната капка, всяка дъждовна капка има диаметър единствено 2 милиметра съгласно
Университетския център за атмосферни проучвания.
Тези дребни капки разпределят тежестта задоволително, с цел да не се стоварят 550 тона вода върху главата ви едновременно. Така че идващият път, когато видите благополучен дребен облак да минава над вас, просто помнете: 100 слона. И благодарете на щастливата си звезда за конвективния топлообмен.
Облаците са формирани основно от въздух и милиони дребни водни капчици, които се образуват, когато водата се кондензира към парченце „ семе ". Частиците може да бъдат всевъзможни - от азотна киселина до изпарения, отделяни от дърветата, само че нормално са доста дребни.
Има няколко метода за премерване на тежестта на облак. Първият е да претеглите водната пара, която го сформира - с цел да извършите това, „ би трябвало да знаете нещо за размерите на облака ", сподели Армин Сорошян, хидролог от Университета на Аризона. Също по този начин би трябвало да знаете какъв брой компактно са опаковани капките.
Преди няколко години Маргарет Лемоне от Националния център за атмосферни проучвания в Боулдър, Колорадо разсъждавала над тежестта на водата в междинен купест облак. Първо тя измерила размера на сянката на облака и решила височината му, придавайки му почти кубична форма.
Облаците нормално не са с форма на куб, само че купесто-дъждовните облаци постоянно са толкоз високи, колкото и необятни, тъй че това помогнало за усъвършенстване на изчислението на размера. След това, въз основа на предходни проучвания, тя оценила плътността на водните капки на към 0,5 грама на пространствен метър. „ Стигнах до към 550 тона вода ", споделя Лемоне.
Това е почти тежестта на 100 слона, висящи над главата ви. „ Наистина е впечатляващо ", отбелязва Сорошян. Разбира се, другите типове облаци имат друго тегло. Например „ перестите облаци са доста по-леки, тъй като имат доста по-малко вода на единица размер ", споделя Лемоне.
А купесто-дъждовните облаци (тъмните гръмотевични чудовища, които виждате тъкмо преди буря) нормално са доста по-тежки. Но „ целият размер на облака не е единствено капчици; има и въздух ", споделя Сорошян. Ако някой желае да направи още една стъпка в изчисленията на Лемоне, може да вземе поради тежестта на въздуха сред всяка капчица.
Но в случай че облаците са толкоз тежки, за какво не падат? От една страна, „ капките са толкоз дребни, че не падат доста бързо ", изяснява Лемоне. Средната водна капка в облак е почти 1 милион пъти по-малка от дъждовна капка - почти съотношението на размера на Земята към Слънцето.
Вятърните течения на огромна надморска височина издухват тези дребни капчици, задържайки ги във въздуха доста по-дълго, в сравнение с в случай че бяха статични. Конвективният топлообмен също оказва помощ за задържането на капките горе. „ Облакът в действителност е по-малко компактен от въздуха тъкмо под него ", споделя Сорошян. Когато топлият въздух (и топлата вода) се издигат, той става по-плаващ от студения въздух (и студената вода) под него, като пласт пяна върху лате.
Разбира се, може да се каже, че облаците „ валят " под формата на дъжд. Когато облачните капчици се охладят и кондензират, те порастват, като в последна сметка стават толкоз тежки, че падат на Земята. Въпреки че дъждовната капка е доста по-голяма от облачната капка, всяка дъждовна капка има диаметър единствено 2 милиметра съгласно
Университетския център за атмосферни проучвания.
Тези дребни капки разпределят тежестта задоволително, с цел да не се стоварят 550 тона вода върху главата ви едновременно. Така че идващият път, когато видите благополучен дребен облак да минава над вас, просто помнете: 100 слона. И благодарете на щастливата си звезда за конвективния топлообмен.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ