Кратка история на горенето на книги
Когато ислямистите от Ал Кайда нахлуват в Мали, а по-късно през 2012 година и в Тимбукту, една от задачите име скъпите ръкописи, които би трябвало да бъдат изгорени. Но вредите можеха да бъдат доста по-лоши, в случай че не бяха хора като Абдел Кадер Хайдара, които рискуват живота си, с цел да защитят средновековните творби. Той и други съумяват да изнесат нелегално зад граница 350 000 ръкописа, доказвайки освен какъв брой са оценени книгите, само че и рисковете, на които елементарните хора са подготвени да се подложат, с цел да ги спасят. Това е забележителна победа в дългата история на палежите на книги – и относително рядка.
Нацисти горят книги
Хората горят книги и библиотеки от хиляди години, от време на време съзнателно, а от време на време като непряк резултат от война. През 213 година прочие н. е. китайският император Цин Ши Хуанг изгаря книги, с цел да затвърди властта си в новата си империя. Според историка Лоис Май Чан, „ главната му цел не е била толкоз да заличи изцяло наличието им, едвам ги сложи под държавен надзор. “ Книгите с лирика, философия и история са особено определени по този начин, че новият император да не може да бъде сравняван с по-добродетелни или сполучливи владетели от предишното. Въпреки че точното количество изгубена информация не е известно, Чан написа, че жанрът история претърпява най-голяма загуба.
Цин е единствено едно от дълъг лист с имена на антични владетели, които се усещат застрашени от концепциите, изразени в писмена форма, и прибягват до огъня. В „ История на Рим “ на Тит Ливий, приключена през 1 век сл. Хр., историкът споделя за владетели, които подрежда книги с предсказанията на оракули и детайлности за празненства като Вакханалия да бъдат неразрешени и изгорени, с цел да се предотврати възможен безпорядък и разпространяването на непознати традиции. Философите Джордано Бруно и Ян Хус заемат позиции, противопоставящи се на католическата черква – първият за работата си по космологията на Коперник, а втория за рецензия на църковните практики като индулгенцията.
Александрийската библиотека
Но Цин и религиозните водачи като него са единствено дребна част от ранното горене на книги. Много изгаряния са функционалност на войната. Един от най-известните образци е унищожаването на Александрийската библиотека. Известната постройка е изгорена по време на голям брой политически катаклизми, в това число през 48 година прочие н. е., когато Цезар прогонва Помпей в Египет и когато халиф Омар нахлува в Александрия през 640 година
Печатна преса
Това, което трансформира всичко, е печатната преса, изобретена от Йоханес Гутенберг през 1440 година Не единствено, че внезапно има доста повече книги, само че има и повече познание. Заради пресата се случва големият напредък на грамотността и актуалната просвета. Някои хора по върховете на властническите режими по света обаче желаят да го забавят.
Така претекстовете зад изгарянето на книги се трансформират. Макар че войните не престават да са мотив – унищожаването на Конгресната библиотека на Съединени американски щати във войната през 1812 година или всичките библиотеки, унищожени в Европа по време на Втората международна война – хората към този момент виждат знанието като метод да трансформират себе си и света и по този начин то се трансформира в надалеч по-опасна стока, която към този момент не се управлява извънредно от елита. И по тази причина какъв по-добър метод да измененията салдото на силите и по едно и също време с това да изпратите ясно обръщение от изгарянето на книги?
Обединяващият фактор сред всички типове целенасочени изгаряния на книги през 20 век е, че причинителите се усещат като жертви, даже и да са тези, които са на власт. Може би най-скандалните изгаряния са подредените от Адолф Хитлер и нацистите, които постоянно стартират разказ, в който се показват като жертви на евреите. По същия метод, когато Мао Дзъдун поема властта в Китай и задейства Културната гражданска война, всяка книга, която не подхожда с партийната агитация, като тези, които предизвикват капитализма или други рискови хрумвания, е унищожена.
Дори когато самото познание не е възпрепятствано да доближи до обществеността, символиката на изгарянето на книги има своята тежест. „ Книгите не са безусловно мъртви неща – те съдържат в себе си силата на живота “, написа Джон Милтън, създател на „ Paradise Lost “, в своята книга „ Areopagitica “ от 1644 година „ Който убива човек, убива едно рационалното същество… само че който унищожава добра книга, убива самия разсъдък “ – концепция, която продължава да бъде разпространявана и в актуалната просвета като в „ Fahrenheit 451 “ на Рей Бредбъри.
