Щастието по празници - от журналистическа гледна точка
Когато има няколко почивни дни, без значение дали за всички или самостоятелно - да вземем за пример отпуск или друга причина да не си в нормален режим, това носи благополучие. И главната причина е, че се отърваваш най-малко за малко от ежедневните проблеми.
Доста от тях са едни и същи за всички, доста обаче са разнообразни - съгласно това с какво се занимаваме. Понеже години наред се занимавам с информация и отразяване на събития, поглеждам от моята камбанария. Или казано по-неангажиращо - моите проблеми са си най-важни, тъй като са мои (пък и сигурно на удовлетворен брой колеги).
И по този начин - от какво се отърваш, когато ти се падне да си в отмора по празници:
1. Няма потребност да слушаш и отразяваш приветствията на Бойко Борисов, Корнелия Нинова, а към този момент и на Делян Пеевски. Съответно - не се ядосваш, като си помислиш, че в случай че не е написано в календара или няма някоя пиарка да гледа, тези хора като нищо ще пропущат множеството такива събития, които възхваляват като голямо достижение съгласно тематиката.
2. Не следиш всякакви хора, които нямат какво да вършат на тези празници и си търсят камера и микрофон, пред които да кажат следващото нещо, представящо ги в добра светлина. А ние, публицистите и тези, които по-задълбочено наблюдават осведомителния поток, добре си ги знаем какви са и какво желаят - преди всичко все е нещо за себе си!
3. Няма потребност да проверяваш малките екрани кой е ходил по неизвестно за какво продължаващите им и на празник публицистични студиа! Не им стига по цяла седмица, та би трябвало и на 24 май (3 март, 6 септември, 22 септември и т.н.) обезателно да изтипосат някой, който няма какво да каже, с изключение на все същите клишета?
4. Не се занимаваш с следващия талант, който си мисли, че може по-добре от теб да свърши това, което вършиш от години, единствено тъй като има Фейсбук профил. Това се отнася и за други специалности - на правилото кучето е най-хубавият касапин, тъй като доста е гледало!
Така като се замисля, на публицистиката в действителност ѝ би трябвало ковид резултат - само че не информативен, тъй като той единствено я надува, а този на самоизолирането. За да разберем, че на този свят малко неща са непреходни и сигурно лудешкото надпреварване за още едно повече не е измежду тях!
Автор: Ивайло Ачев
Доста от тях са едни и същи за всички, доста обаче са разнообразни - съгласно това с какво се занимаваме. Понеже години наред се занимавам с информация и отразяване на събития, поглеждам от моята камбанария. Или казано по-неангажиращо - моите проблеми са си най-важни, тъй като са мои (пък и сигурно на удовлетворен брой колеги).
И по този начин - от какво се отърваш, когато ти се падне да си в отмора по празници:
1. Няма потребност да слушаш и отразяваш приветствията на Бойко Борисов, Корнелия Нинова, а към този момент и на Делян Пеевски. Съответно - не се ядосваш, като си помислиш, че в случай че не е написано в календара или няма някоя пиарка да гледа, тези хора като нищо ще пропущат множеството такива събития, които възхваляват като голямо достижение съгласно тематиката.
2. Не следиш всякакви хора, които нямат какво да вършат на тези празници и си търсят камера и микрофон, пред които да кажат следващото нещо, представящо ги в добра светлина. А ние, публицистите и тези, които по-задълбочено наблюдават осведомителния поток, добре си ги знаем какви са и какво желаят - преди всичко все е нещо за себе си!
3. Няма потребност да проверяваш малките екрани кой е ходил по неизвестно за какво продължаващите им и на празник публицистични студиа! Не им стига по цяла седмица, та би трябвало и на 24 май (3 март, 6 септември, 22 септември и т.н.) обезателно да изтипосат някой, който няма какво да каже, с изключение на все същите клишета?
4. Не се занимаваш с следващия талант, който си мисли, че може по-добре от теб да свърши това, което вършиш от години, единствено тъй като има Фейсбук профил. Това се отнася и за други специалности - на правилото кучето е най-хубавият касапин, тъй като доста е гледало!
Така като се замисля, на публицистиката в действителност ѝ би трябвало ковид резултат - само че не информативен, тъй като той единствено я надува, а този на самоизолирането. За да разберем, че на този свят малко неща са непреходни и сигурно лудешкото надпреварване за още едно повече не е измежду тях!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ