В петъчния златен Стандарт: Ехото от Белия дом носи пренареждане
Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва. Макар недописана, гениалната пиеса на Яворов звучи настоящо към този момент 115 години. Та до през днешния ден, когато целият свят се пробва да разчете скрития код на бъдещето в резултатите от междинните избори в Америка. Макар републиканците да се поздравяват с удържането на крепостта в Сената, успеха е пирова – изгубиха Долната камара. Колкото и демократите да ликуват от завладяването на Камарата на представителите, предстоящата „ синя вълна " е надалеч от хоризонта. А " големият триумф ", както Тръмп разяснява резултатите, е по-скоро „ дребен урок ", който той получи на полувремето на президентски мач.
Дали ще обърне резултата и ще им върне „ жеста " след две години в огромния край, е рано да се каже. Но е реалност, че след края на най-скъпите и безредни избори, Америка излиза по-разделена от всеки път. А новата й политическа настройка ще принуди Доналд Тръмп да бъде по-ограничен в маневрите, по-гневен в страстите и още по-непредсказуем в дейностите.
Промяната ще проличи напълно скоро, изключително във външната политика. Дали частичната победа на демократите ще успее да забие спирачки в международния курс към антиглобализация и протекционизъм или процесът е необратим?
Първите отговори ще дойдат през май от Европа, където е идващият предопределен за света избор.
Сега, повече от всеки път, Брюксел ще разчита на демократите като медиатор за стопляне на мощно охладнелите партньорски връзки сред Вашнгтон и Европейски Съюз. При триумф, това ще е скъп подарък в предизборната кошница на обичайните европейски партии по пътя на търсената победа против популисти и националисти. Както и мощно оръжие за симпатизантите на Джордж Сорос, понесли провали след офанзивата на унгарския министър председател Виктор Орбан.
Българското ехтене от политическата мълния над Белия дом надали ще е оглушително. Но ще носи пренареждане. Още повече, че идва в навечерието на 29-тата годишнина от началото на прехода, който скъса оковите на тоталиаризма и прогласи демокрацията. А също по този начин незабелязано смени адреса на Големия брат от Москва на Вашингтон.
За тези 30 години не успяхме да доближим Американската фантазия, само че прегърнахме с ненаситност евроатлантическите полезности. За да сме част от западния свят, издържахме всевъзможни проби за преданост, обучихме хиляди наши фрагменти зад океана, минахме през стотици финансови инспекции от МВФ и Световната банка.
И до през днешния ден думата на американския дипломат е равнозначна на закон, а пропуските за визити в амбасадата тежат повече от партийните книжки. Затова години наред те даваха самочувствието на " градската десница ", че е събрала в ядрото си най-умните и красивите всред нас.
Днес, изпадналите от Народното събрание български почитатели на Джордж Сорос, още веднъж ще надигнат глава. И ще стартират да мечтаят за огромното си завръщане с вярата, че успеха на демократите в Долната камара, ще пренареди политическите карти у нас и ще ги върне в играта. Разбира се, с очакване за нов финансовия запас от познатите за тях грантове. И с готовността да ги проработят с вълна от митинги в името на приватизираната от тях народна власт. Ще се опитат да ги провеждат незабавно. Защото последната вест, която външният министър Екатерина Захариева донесе от Вашигтон, надали им харесва. Подготвяната от месеци аудиенция на премиера Борисов в Америка, към този момент е контрактувана. И още през зимата министър-председателят ще влезе в Белия дом за среща с президента Тръмп.
А до тогава американският дипломат Ерик Рубин ще продължи с обиколките си по партийните централи. И няма потребност от остарели медиатори, с цел да се осведоми кой от главните играчи какво е намислил в навечерието на поредицата от избори у нас. Сам ще реши коя партийна стратегия подсигурява устойчива стопанска система, отбрана на демокрацията и обществена правдивост. Още повече, че изборите в Америка демонстрираха ясна наклонност, която сегашната власт, няма по какъв начин да не регистрира. Републиканците отстъпиха позиции, макар че техният президент Доналд Тръмп завъртя икономическите обороти до невиждани стойности. Независимо от рекордните макропоказатели и вдигнатия витален стандарт, гласоподавателите демонстрираха, че Америка остава знак на демокрацията. И че парите са средство, само че не и полезност. Когато устоите на обществото са разтърсени, а доверието не е задоволително, успеха няма по какъв начин да е еднопосочна. Още по-малко безапелационна.
Дали ще обърне резултата и ще им върне „ жеста " след две години в огромния край, е рано да се каже. Но е реалност, че след края на най-скъпите и безредни избори, Америка излиза по-разделена от всеки път. А новата й политическа настройка ще принуди Доналд Тръмп да бъде по-ограничен в маневрите, по-гневен в страстите и още по-непредсказуем в дейностите.
Промяната ще проличи напълно скоро, изключително във външната политика. Дали частичната победа на демократите ще успее да забие спирачки в международния курс към антиглобализация и протекционизъм или процесът е необратим?
Първите отговори ще дойдат през май от Европа, където е идващият предопределен за света избор.
Сега, повече от всеки път, Брюксел ще разчита на демократите като медиатор за стопляне на мощно охладнелите партньорски връзки сред Вашнгтон и Европейски Съюз. При триумф, това ще е скъп подарък в предизборната кошница на обичайните европейски партии по пътя на търсената победа против популисти и националисти. Както и мощно оръжие за симпатизантите на Джордж Сорос, понесли провали след офанзивата на унгарския министър председател Виктор Орбан.
Българското ехтене от политическата мълния над Белия дом надали ще е оглушително. Но ще носи пренареждане. Още повече, че идва в навечерието на 29-тата годишнина от началото на прехода, който скъса оковите на тоталиаризма и прогласи демокрацията. А също по този начин незабелязано смени адреса на Големия брат от Москва на Вашингтон.
За тези 30 години не успяхме да доближим Американската фантазия, само че прегърнахме с ненаситност евроатлантическите полезности. За да сме част от западния свят, издържахме всевъзможни проби за преданост, обучихме хиляди наши фрагменти зад океана, минахме през стотици финансови инспекции от МВФ и Световната банка.
И до през днешния ден думата на американския дипломат е равнозначна на закон, а пропуските за визити в амбасадата тежат повече от партийните книжки. Затова години наред те даваха самочувствието на " градската десница ", че е събрала в ядрото си най-умните и красивите всред нас.
Днес, изпадналите от Народното събрание български почитатели на Джордж Сорос, още веднъж ще надигнат глава. И ще стартират да мечтаят за огромното си завръщане с вярата, че успеха на демократите в Долната камара, ще пренареди политическите карти у нас и ще ги върне в играта. Разбира се, с очакване за нов финансовия запас от познатите за тях грантове. И с готовността да ги проработят с вълна от митинги в името на приватизираната от тях народна власт. Ще се опитат да ги провеждат незабавно. Защото последната вест, която външният министър Екатерина Захариева донесе от Вашигтон, надали им харесва. Подготвяната от месеци аудиенция на премиера Борисов в Америка, към този момент е контрактувана. И още през зимата министър-председателят ще влезе в Белия дом за среща с президента Тръмп.
А до тогава американският дипломат Ерик Рубин ще продължи с обиколките си по партийните централи. И няма потребност от остарели медиатори, с цел да се осведоми кой от главните играчи какво е намислил в навечерието на поредицата от избори у нас. Сам ще реши коя партийна стратегия подсигурява устойчива стопанска система, отбрана на демокрацията и обществена правдивост. Още повече, че изборите в Америка демонстрираха ясна наклонност, която сегашната власт, няма по какъв начин да не регистрира. Републиканците отстъпиха позиции, макар че техният президент Доналд Тръмп завъртя икономическите обороти до невиждани стойности. Независимо от рекордните макропоказатели и вдигнатия витален стандарт, гласоподавателите демонстрираха, че Америка остава знак на демокрацията. И че парите са средство, само че не и полезност. Когато устоите на обществото са разтърсени, а доверието не е задоволително, успеха няма по какъв начин да е еднопосочна. Още по-малко безапелационна.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ