Зелените данъци носят политически рискове, а Макрон научава този урок по трудния начин
Когато Еманюел Макрон пристигна на власт, той сложи околната среда в центъра на дневния си ред. 18 месеца по-късно гневът от тази политика подхрани митинги, които са голямо предизвикателство за френския президент.
Размирници подпалиха коли и здания в центъра на Париж през вчерашния ден след две седмици на митинги, почнали частично поради по-високия данък върху горивата, който съгласно Макрон е нужен за битка с измененията в климата.
Някои от участниците в митингите приканиха президента да подаде оставка.
Трудното състояние на Макрон е прегледен образец за един комплициран ребус: по какъв начин политическите водачи да стартират политика, която ще е потребна за околната среда в дълготраен проект, без да аргументи спомагателни разноски за гласоподавателите, което би могло да навреди на възможностите им за преизбиране?
Това е въпрос, който стои пред водачите в целия свят на фона на договарянията сред делегати в полския град Катовице тази седмица, в опит да се направи " справочник " с елементи към използването на Парижкото съглашение за битка с климатичните промени от 2015 година.
" Разбираемо, страните, където неравенствата са най-големи, са тези, където тези отстъпления са най-вероятни ", съобщи във връзка политическите опасности Франсоа Жемен, експерт по екологичната геополитика в Университета по политически науки в Париж.
Като назова категорично Италия, Съединените щати и Англия като страни, където има риск природозащитните ходове да провокират отрицателна реакция от страна на гласоподавателите, той сподели: " Допускам, че това е една от аргументите, заради които популистките водачи са склонни да бъдат доста скептични за измененията в климата и екологичните ограничения. "
Протестите във Франция въодушевиха сходно придвижване в прилежаща Белгия, където стачкуващи излязоха по улиците в петък.
В Канада също има митинги, само че не толкоз огромни, против проекта на премиера Джъстин Трюдо да наложи федерален налог върху въглеродните излъчвания за провинциите, които не желаят да се борят против климатичните промени.
Това, което в миналото бе възприемано от държавните управления като преход към по-чисти сили, от който всички печелят, в този момент наподобява повече като обстановка, която предизвиква разноски в кратковременен проект, със мощни обществени земетресения, последвани от вероятни облаги в дълготраен.
Друго предизвикателство, пред което са изправени водачите, е за това по какъв начин да употребяват постъпленията от политиките, замислени да оказват помощ на околната среда: би трябвало ли парите, събрани от въглеродни налози, да бъдат употребявани непосредствено за битка с климатичните промени или за запълване на дупките в националните бюджети?
Въглеродни налози
След последните митинги в Париж Макрон събра министри, с цел да обсъдят рецесията, откакто се прибра от Аржентина, където взе участие в срещата на върха на Г-20. Премиерът Едуар Филип пък се отхвърли от проектите си да отиде в Катовице за срещата на върха за климата.
Макрон вкара нови въглеродни налози, с цел да насърчи водачите да трансформират държанието си и да пазят околната среда.
Френският президент смекчи някои от предизборните си обещания в региона на екологията, откогато встъпи в служба. Неговият известен министър на околната среда подаде оставка през август поради мудния прогрес в тази сфера. Макрон обаче не сподели изключително предпочитание за компромис, изправен пред митингите.
Акцизът върху горивата е съпроводен от други ограничения, в това число тласъци за поощряване на хората да си купуват електрически автомобили.
Представяйки предходната седмица енергиен проект за Франция в средносрочен проект, Макрон " подаде маслинова клонка ", като сподели, че ще преразглежда цените на горивата на всеки три месеца, само че добави, че въглеродните налози ще останат.
Целта му е Франция да понижи въглеродните си излъчвания с 40% до 2030 година и по едно и също време с това да увеличи използването на по-чисти енергийни източници. Емисиите в този момент се усилват и 75% от употребяваната във Франция сила идва от изкопаеми горива.
" Когато приказваме за дейностите на страната в отговор на провокациите на климатичните промени, би трябвало да признаем, че сме създали малко ", съобщи Макрон.
Той сподели още, че ще се бори, с цел да избави Парижкото съглашение за климата, което има за цел да ограничи световното стопляне до сред 1,5 и 2 градуса по Целзий - сериозен предел.
Учените са все по-обезпокоени, че страните не извършват своите цели, и ги приканват да бъдат по-амбициозни. Гражданите обаче са разтревожени за живота си в директно бъдеще.
" Политики на преход "
В Канада, отговаряйки на въпроса по какъв начин държавните управления употребяват парите от въглеродни налози, държавното управление на Трюдо даде обещание да върне средствата, събрани от провинциите, непосредствено на данъкоплатците.
Във Франция обаче по-голямата част от насъбраните доходи ще бъдат употребявани за запълване на недостига в националния бюджет. Това ускори гнева против Макрон, който левите му съперници назовават " президента на богатите ".
От 34-те милиарда евро, които френското държавно управление ще събере от акциза върху горивата през 2018 година, единствено 7,2 милиарда са планувани за природозащитни ограничения.
Саймън Далби, експерт по политическата стопанска система на климатичните промени в университета Уилфрид Лорие в Канада, споделя, че е належащо въглеродните налози да бъдат част от по-общи ограничения за променяне на метода на живот на хората, в това число по-добър, " по-зелен " превоз и здания.
" Всичко опира да политиката на преход към един свят, който ще остави зад себе си изкопаемите горива - нещо, което би трябвало да бъде направено бързо, с цел да бъдат избегнати най-лошите от плануваните климатични промени през идващите десетилетия ", съобщи Далби.
Жемен сподели, че е малко евентуално митингите във Франция да приключат в скоро време и че те може да избухнат и в други страни, в миг, когато те подхващат по-решителни дейности за излъчванията.
Опасността, съобщи той, е бездействието или прекомерно късното деяние за попречване на световното стопляне. В същото време политиците би трябвало да са в положение да покажат, че работят заслужено и независимо. /БТА
Размирници подпалиха коли и здания в центъра на Париж през вчерашния ден след две седмици на митинги, почнали частично поради по-високия данък върху горивата, който съгласно Макрон е нужен за битка с измененията в климата.
Някои от участниците в митингите приканиха президента да подаде оставка.
Трудното състояние на Макрон е прегледен образец за един комплициран ребус: по какъв начин политическите водачи да стартират политика, която ще е потребна за околната среда в дълготраен проект, без да аргументи спомагателни разноски за гласоподавателите, което би могло да навреди на възможностите им за преизбиране?
Това е въпрос, който стои пред водачите в целия свят на фона на договарянията сред делегати в полския град Катовице тази седмица, в опит да се направи " справочник " с елементи към използването на Парижкото съглашение за битка с климатичните промени от 2015 година.
" Разбираемо, страните, където неравенствата са най-големи, са тези, където тези отстъпления са най-вероятни ", съобщи във връзка политическите опасности Франсоа Жемен, експерт по екологичната геополитика в Университета по политически науки в Париж.
Като назова категорично Италия, Съединените щати и Англия като страни, където има риск природозащитните ходове да провокират отрицателна реакция от страна на гласоподавателите, той сподели: " Допускам, че това е една от аргументите, заради които популистките водачи са склонни да бъдат доста скептични за измененията в климата и екологичните ограничения. "
Протестите във Франция въодушевиха сходно придвижване в прилежаща Белгия, където стачкуващи излязоха по улиците в петък.
В Канада също има митинги, само че не толкоз огромни, против проекта на премиера Джъстин Трюдо да наложи федерален налог върху въглеродните излъчвания за провинциите, които не желаят да се борят против климатичните промени.
Това, което в миналото бе възприемано от държавните управления като преход към по-чисти сили, от който всички печелят, в този момент наподобява повече като обстановка, която предизвиква разноски в кратковременен проект, със мощни обществени земетресения, последвани от вероятни облаги в дълготраен.
Друго предизвикателство, пред което са изправени водачите, е за това по какъв начин да употребяват постъпленията от политиките, замислени да оказват помощ на околната среда: би трябвало ли парите, събрани от въглеродни налози, да бъдат употребявани непосредствено за битка с климатичните промени или за запълване на дупките в националните бюджети?
Въглеродни налози
След последните митинги в Париж Макрон събра министри, с цел да обсъдят рецесията, откакто се прибра от Аржентина, където взе участие в срещата на върха на Г-20. Премиерът Едуар Филип пък се отхвърли от проектите си да отиде в Катовице за срещата на върха за климата.
Макрон вкара нови въглеродни налози, с цел да насърчи водачите да трансформират държанието си и да пазят околната среда.
Френският президент смекчи някои от предизборните си обещания в региона на екологията, откогато встъпи в служба. Неговият известен министър на околната среда подаде оставка през август поради мудния прогрес в тази сфера. Макрон обаче не сподели изключително предпочитание за компромис, изправен пред митингите.
Акцизът върху горивата е съпроводен от други ограничения, в това число тласъци за поощряване на хората да си купуват електрически автомобили.
Представяйки предходната седмица енергиен проект за Франция в средносрочен проект, Макрон " подаде маслинова клонка ", като сподели, че ще преразглежда цените на горивата на всеки три месеца, само че добави, че въглеродните налози ще останат.
Целта му е Франция да понижи въглеродните си излъчвания с 40% до 2030 година и по едно и също време с това да увеличи използването на по-чисти енергийни източници. Емисиите в този момент се усилват и 75% от употребяваната във Франция сила идва от изкопаеми горива.
" Когато приказваме за дейностите на страната в отговор на провокациите на климатичните промени, би трябвало да признаем, че сме създали малко ", съобщи Макрон.
Той сподели още, че ще се бори, с цел да избави Парижкото съглашение за климата, което има за цел да ограничи световното стопляне до сред 1,5 и 2 градуса по Целзий - сериозен предел.
Учените са все по-обезпокоени, че страните не извършват своите цели, и ги приканват да бъдат по-амбициозни. Гражданите обаче са разтревожени за живота си в директно бъдеще.
" Политики на преход "
В Канада, отговаряйки на въпроса по какъв начин държавните управления употребяват парите от въглеродни налози, държавното управление на Трюдо даде обещание да върне средствата, събрани от провинциите, непосредствено на данъкоплатците.
Във Франция обаче по-голямата част от насъбраните доходи ще бъдат употребявани за запълване на недостига в националния бюджет. Това ускори гнева против Макрон, който левите му съперници назовават " президента на богатите ".
От 34-те милиарда евро, които френското държавно управление ще събере от акциза върху горивата през 2018 година, единствено 7,2 милиарда са планувани за природозащитни ограничения.
Саймън Далби, експерт по политическата стопанска система на климатичните промени в университета Уилфрид Лорие в Канада, споделя, че е належащо въглеродните налози да бъдат част от по-общи ограничения за променяне на метода на живот на хората, в това число по-добър, " по-зелен " превоз и здания.
" Всичко опира да политиката на преход към един свят, който ще остави зад себе си изкопаемите горива - нещо, което би трябвало да бъде направено бързо, с цел да бъдат избегнати най-лошите от плануваните климатични промени през идващите десетилетия ", съобщи Далби.
Жемен сподели, че е малко евентуално митингите във Франция да приключат в скоро време и че те може да избухнат и в други страни, в миг, когато те подхващат по-решителни дейности за излъчванията.
Опасността, съобщи той, е бездействието или прекомерно късното деяние за попречване на световното стопляне. В същото време политиците би трябвало да са в положение да покажат, че работят заслужено и независимо. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ