Учени откриха най-дълбокия калмар в света
Когато екип от подводни откриватели приключва най-дълбокото до момента гмуркане – до корабокруширал транспортен съд – новината се популяризира по целия свят. Екип от Caladan Oceanic открива, че корабът Джонстън, който потъва по време на интензивна морска борба през 1944 година, е изумително добре непокътнат, като оръдията му към момента са ориентирани по посока на врага. Няколко дни преди да създадат своето рекордно гмуркане обаче, откривателите правят едно втурване до морското дъно, което в последна сметка е на няколко километра от задачата.
Но макар че не съумяват да намерят останките, те откриват нещо друго.
След като фрагментите от спускането са свалени, Алън Джеймисън, дълбоководен откривател от Университета на Западна Австралия, седи в офиса си на борда на експедиционния транспортен съд и превърта кадър след кадър морска вода, търсейки нещо, което може да съставлява интерес.
Двуместната подводницата, ръководена от Виктор Весково, американския вложител, който основава Caladan Oceanic, наподобява не е предходна около нещо по-любопитно от тиня по време на дългото си пътешестване през Филипинския пасив, който се намира на 6200 метра под повърхността, източно от Филипините.
Но по-късно, единствено за няколко секунди, нещо необичайно се реалокира в далечината. Джеймисън връща и пуска отново фрагмента. И пак…
На екрана му, уловена в светлината от фаровете на подводницата, се вижда мъглява, само че разпознаваема форма: калмар. Той минава тъкмо над морското дъно – на километър и половина по-дълбоко, в сравнение с някой в миналото е виждал калмари.
Джеймисън бързо изряза клипче от фрагментите, снима няколко неподвижни изображения и изпраща всичко на Майк Векионе, зоолог от Смитсонианския институт. От очертанията на съществото Векионе съумява да разбере, че това е представител на типа Magnapinna – тип калмари, присъщи с огромните си пипала.
„ Те са в действителност странни “, споделя Векионе. „ Те се носят с разтворени ръце, а в действителност дългите им, кльощави, сходни на спагети пипала, висящи под тях. “ Микроскопичните смукатели на тези влакна разрешават на калмарите да улавят плячката си.
Но животното, което Джеймисън и Векионе виждат на фрагментите, снимани на 6212 метра под повърхността на океана, е малко. Те пресмятат, че мантията му е дълга 10 сантиметра – към една трета от размера на най-големия прочут образец от типа. А особено дългите пипала, следени при други, не се виждат във видеото. Това може да значи, споделя Векионе, че този калмар е още млад.
Ако калмарите населяват тази част на океана на някакъв стадий от живота, това може да ги направи уязвими за избрани човешки действия. „ Утайките и разрушаването от разнообразни действия на морското дъно могат да окажат действително влияние върху тези популации “, споделя Робисън.
Кадри от останките на кораба Джонстън оставят Джеймисън с сходни опасения. Въпреки че следите, изорани от потърпевшия транспортен съд, са направени преди 77 години, „ наподобява все едно е паднал през вчерашния ден “, споделя той.
Има признаци на морски живот в околните седименти, само че не и в самата наслойка, което допуска, че когато морското дъно на такива дълбочини е нарушено – както би било по време на добивни интервенции – то може да отблъсне морските организми за десетилетия наред.
Намирането на калмар толкоз надълбоко допуска, че има доста за отбраняване в тези едва разбрани региони. Джеймисън споделя, че постоянно се пробва да оспори схващането, че най-дълбоките елементи на океана са лишени от живот.
Това не е първият път, когато той и Векионе документират някакъв биологичен тип на изключителна дълбочина. През 2020 година двойката разгласява изследване за най-дълбоката среща с октопод, което също става допустимо от експедициите на Caladan Oceanic. И почти по същото време, когато откриват калмара, компанията снима и фрагменти на медуза почти на същото място на удивителната дълбочина от 10 000 метра.
„ Видяхме най-дълбоката медуза в миналото “, споделя Джеймисън, който не може да сдържи смеха си от неспокойствие. Сега той работи върху документ, който публично ще опише и това изобретение.
