Когато Джоузи Лаурес и Антоан Сени излизат от две отделни

Когато Джоузи Лаурес и Антоан Сени излизат от две обособени пещери в във Френските Алпи, прекарвайки към 12 седмици в цялостна изолираност, откривателите откриват, че са изгубели освен това от седмици естествен живот.

Джоузи излиза на 12 март 1965 година и прекарва към 88 дни в своята пещера. Смята, че е 25 февруари. Антоан излиза на 5 април същата година и прекарва към 126 дни без слънчева светлина. Той счита, че датата е 5 февруари. Двамата съумяват да реализират по един международен връх за живот в цялостна изолираност, прекаран в пещера.

Докато получават премиите си, науката съумява да вземе даже малко повече. Прекараното време в изолираност и мрак демонстрира, че и двамата са трансформирали своята визия за време, а с това и сънят си. Сени постоянно може да спи към 30 часа, като събуждането ще пристигна с визията, че е спал за малко. Джоузи също страда от фрапантни проблеми и постоянно не може да легне и да спи обикновено, като тази наклонност остава месеци наред, откакто напуща пещерата.

Подобни проучвания в годините обратно демонстрират, че тялото ни е готово да се наглася на база седмичните привички, само че когато се изолира от слънчева светлина, тялото губи цялостна идея за време.

Защо това се случва и какво е въздействието му върху психическото положение? Отговорът идва от Джонатън Емънс, който работи като лекар по изолираност, психотерапия и първокласен сън. За да имаме по-ясна визия от неговото пояснение, дано обърнем внимание на нашия биологичен часовник. Човешкото тяло е една съвършена машина, която употребява контролирани цикли на всички процеси, те се балансират от 24-те часа в денонощието. Въпросните дефинират ритъма на сърцето и изиграват съществена роля в заспиването през нощта и събуждането сутринта.

Ритъмът на сърцето се дефинира от нашия вътрешен часовник, който също носи името – сърдечен часовник. Можем да си представим целия развой като един пейсмейкър, който дефинира кой да е ритъма благодарение на електрически импулси. Освен него, можем да открием, че има още един в мозъка. Той дава отговор за целия 24-часов темп. Първият пейсмейкър управлява сърдечния темп, като той ще бъде по един удар на всяка секунда, мозъкът ще има картата за всички 24 часа.

Всичко е разграничено на времеви шпации, в които 24-часовия модел може да се трансформира на база физическа интензивност, кофеин в системата, работите на промяна и други. Сърцето е най-активно и стартира да работи на по-високи обороти денем. Очите са главния активатор. Ретините ни разполагат със специфични кафези, които са фотосенсетивни и щом стартират да бъдат огрявани със светлина, те автоматизирано стартират да изпращат сигнали до мозъка. Връзката е толкоз мощна, че може да се усети даже през клепачите, а от време на време ще се задейства и от изкуствена светлина.

Сърдечният пейсмейкър ще се рестартира по-рано или по-късно според от времето, интензитета на светлината, дължината на светлинния лъч и други.

Какво се случва, когато сме в непрекъснат мрак?

Биологичния ден на един човек е 24 часа и 9 минути. При дамите може да бъде малко по-къс, до момента в който при мъжете може да е и малко по-дълъг. Не сме чак толкоз съвършени, с цел да се съберем в 24 часа, само че въпреки всичко сърдечният темп мъчно би могъл да се изправи против Грегорианския календар. Часовникът ни се трансформира толкоз пъти, колкото забележим слънцето. Всичко работи в един идеален график, само че когато изгубим един от най-важните фактори, започваме да го нарушаваме. Ако през единият ден не сме се натоварвали, започваме да спим по-малко, тъй като мозъчният регулатор дава тъкмо толкоз време, колкото е належащо. Ако сме прекарали тежък ден, започваме да имаме потребност от повече сън. За страдание, когато изключим напълно светлината от нашия фактор, то най-вероятно ще бъдем толкоз надалеч от действителността, че от ден на ден ще губим връзката с графика за денонощно. При напускането на пещерата, Джоузи се усеща толкоз изморена, като че ли е работила тежък труд през последните няколко седмици. Разказва, че е чела книги, по-късно е слушала музика, нов един миг е почнала да губи предпочитание.

Мечтаела за деня, когато ще види слънцето още веднъж. Промяната на съня се отразява и незабавно на настроението, като това е по-често срещана диря измежду множеството хора. Когато 33-ма чилийски миньора са затворени в пещера за към 69 дни през 2010 година лекарите изпращат специфична светлина, която би трябвало да имитира денонощно, с цел да може да запазят своя цикъл на време. При цялостния мрак стартира да се вижда нарушение на сънния цикъл, тогава слънчевите лъчи са в действителност извънредно нужни за рестартиране и инспекция на цялото тяло.

Подобен проблем се следи и при слепите хора. Засегнати са всички със загуба на зрението сред 55-70%. В тази категория се губи напълно връзката със светлината. Ситуацията е тъкмо толкоз действителна, колкото и в пещерата. Проблемите ще доведат до нощно будуване, бодърствуване и други. Медицината се принуждава да дава избрани медикаменти, които да укрепват мелатонина в тялото и да разрешават здравословен, само че и неестествен метод за рестартиране на тялото и дневния цикъл. Съществуват и хора, които могат да се родят с нарушен цикъл, само че това най-често също се лекува.