Децата избират родителите си в нашия свят. Не вярвах, докато не чух разказите на децата си
Когато децата към този момент стартират да приказват, само че към момента не могат умишлено да структурират изреченията, те от време на време споделят невероятни неща. Някои си спомнят живота в утробата, други си спомнят различен свят, където са седели и са избрали родителите си. После децата порастват и не помнят всичко.
В тази публикация няма да разказвам отново истории от интернет. Ще опиша единствено това, което са ми разказали моите деца. Ще бъда почтена с вас и историите ще бъдат без разкрасяване.
Защо взех решение да ги споделя? Просто се интересувам от тази тематика от много време. Още като студентка в педагогическия институт бях на стаж в детска градина. Не помня по какъв начин със съучениците ми започнахме този диалог с децата, само че си припомням, че децата започнаха да ни описват забавни, от време на време фантастични неща:
„ Спомням си, че на някои екрани ни посочваха чичовци и лели. Избрах майка си и татко си. Бяха толкоз положителни и красиви “, сподели едно момиче за избора си там горе. “
Синът ми ми описа неща, които ме разстроиха
Беше на 4 години, разхождахме се. Той доста искаше да се качи на дървото, само че аз към момента не му позволявах. Тогава си спомних какъв брой доста обичах да се катеря по дърветата като дете и се предадох. А самата аз стоях изпод и продължавах да се безпокоя.
Когато се изкачи съвсем до върха, той ми сподели оттова:
– Знаеш ли, мамо, аз се родих при теб по простъпка. Избрах друга майка там горе. Имаше алена коса и беше красива.
Отначало си помислих: що за нелепости и мечти са това? А и някак си всичко това звучеше обидно. Оказва се, че съм грозна за сина си.
„ И тогава ми споделиха, че би трябвало да избера не нея “, продължи той, „ А теб. А желаех да отида при нея. “
– Тогава за какво не отиде при нея? – попитах.
– Беше невероятно. Отидох при теб, само че беше неточност.
Каква неточност? Не беше ясно. Детето ми неточност ли е? Никога не съм мислила по този начин. Това е благополучие, обещано от Бога. Но беше тъжно да чуя обстоятелството, че то не е желало да избере мен.
Днес той е на 9 години. Попитах го за нашата разходка и нашия диалог, само че той не помни нищо. Жалко.
Но на 4 години той към момента не знаеше по какъв начин да лъже. И да си измисля такива неща.
Дъщеря ми ми описа надалеч по-хубави неща
Дъщеря ми е на 2,2. Тя не произнася всички звуци, само че можете да я разберете. Ако синът ми ми описа за другия си живот преди раждането единствено един път, то щерка ми приказва за това доста постоянно:
– Видях те от горната страна, а ти си толкоз дребна.
Уау, става известно, че нашите бъдещи деца даже могат да видят нашето детство. Наблюдават ли ни?
– Къде го видя? На екрана? – попитах това, тъй като си припомням по какъв начин в детската градина едно момиче говореше за екрани.
– Не, от горната страна.
– Къде е това? От облаците?
– Когато спях – отговори тя.
И по този начин, тя просто ме е видяла като малко момиченце в съня си. А не в някакъв оттатъшен живот. Може би той и не съществува, а децата просто сънуват всичко това?
Но тогава тя ми сподели неща, които не би могла да знае, без да ме наблюдава;
– Ти плака и ние се видяхме насън. Разхождахме се и ядохме сладкиши. Купи кукла с рокля, само че изхвърли шапката.
И в действителност, един ден преди да се роди, сънувах момиченце, което ме утешаваше и ядяхме сладолед дружно в парка. А един път купих кукла младоженка в един магазин. Беше облечена в розова рокля и розов воал. Купих я няколко дни преди сватбата.
Само тъй като куклата приличаше на мен и булчинската ми рокля също беше розова. Само дето аз бях без воал и по тази причина изхвърлих воала от куклата. Откъде неродената ми щерка може да знае това?
Каза ми също, че е чакала доста дълго време да ме види, че даже се е изморила да чака. Но те й споделили, че още не е време, че момчето ще отиде първо. Наистина първото ми дете беше момче, а по-късно момиче.
Радвам се, че щерка ми е избрала родителите си и с неспокойствие очакваше нашата среща. За разлика от сина ми, който просто ме „ умъртви “ с неговото „ родих ти се по простъпка “.
Жалко е, че децата порастват толкоз бързо и не помнят всичко. Но те са толкоз сладки дребни ангелчета! Съгласни ли сте?
