Когато Dain Yoon започна да рисува върху собствената си кожа,

Когато Dain Yoon стартира да рисува върху личната си кожа, с цел да основава сюрреалистични автопортрети, хората в Южна Корея я гледаха като на „ dokkaebi “, тип корейски гоблин, сподели тя. Вирусна фотография, която демонстрира лицето й в миниатюра, нарисувано върху ноктите и украсена със личната й разпусната черна коса, в това време беше разказана от хора в интернет като „ окосмен маникюр “.

„ Мислех, че това е сладко, когато го направих “, сподели тя за фотографията, говорейки пред CNN по време на видео диалог от Съединени американски щати, където живее в този момент. „ Но допускам, че доста хора считат, че е ужасно. “

С блестящо розова коса и риза, шарена със сюрреалистични щампи на безплътни елементи на тялото, Юн може да е привлякла глави в родния си Сеул, само че в Ню Йорк никой не трепва - и тя го обожава.

30-годишната сподели, че нейните фотоси са получили максимален отзив в Европа и Съединени американски щати. Едва когато беше видяна в чужбина, откакто работата й стана вирусна през 2016 година, хората започнаха да обръщат внимание вкъщи, добави тя. „ Това, което правят оценка, беше, че получих внимание от американската преса “, сподели Юн. „ Не единствено аз, само че и доста корейски актьори или артисти. Ако получат внимание от чужбина, тогава корейците го правят оценка. ”

Фотореалистичните, умопомрачителни оптични илюзии на Yoon я доведоха в орбитата на музиканти като Halsey и James Blake, с които тя си сътрудничи, и даже й завоюваха присъединяване в „ Шоуто на Ellen DeGeneres “. Оттогава тя работи върху реклами за Estée Lauder, BMW, Apple и Adidas и украси страниците на Vogue и Harper's Bazaar със жанр на изобразяване по тялото, който кара хората да се чудят къде свършва тя и стартира фонът - и дали има включен фотошоп.

Юн споделя, че в никакъв случай не манипулира изображенията си в постпродукцията. Това е единствено тя, огледало, камера и багра за тяло, сред три и 12 часа на снимане. Този дълъг развой е една от аргументите, заради които тя престана да употребява модели за работата си - тя не искаше да лишава толкоз доста от времето на различен човек.

Сюрреалистични селфита: Тази художничка употребява личното си тяло като платно

Завладяващи изкривявания

На Юн е казано, че творбите й са зашеметяващи и на моменти притеснителни – помислете си за изкривени и пренаредени черти на лицето като господин картофена глава, полуразтопена свещ, издълбана по нейно сходство, покрита с немигащи очи, или лице, което наподобява като че ли е сплетено и се бели на поточета като разглобена дамска чанта. Изнервянето на феновете в никакъв случай не е било нейната цел (художничката сподели, че даже не харесва тъмните работи, предпочитайки да вкарва хумор), само че защото лицето й постоянно е платното за нейното изкуство, хората от време на време му предписват повече значение, в сравнение с тя има намерение, добави тя.

През множеството време Юн наподобява игрива и показва вътрешния си свят. Тя е взета да рисува автопортрети като прочувствени моментни фотоси на това по какъв начин се усеща. По-рано тази година тя се почувства доста остра и сензитивна, което се отразява в произведение в кубистичен жанр, което вижда лицето й накриво от призма от триъгълници, през които едното око дава явен, рязък взор. В друго парче, „ Let it flow “, вълничките и водовъртежите на щрихите с четка прегръщат извивките на лицето и шията на Юн, до момента в който в „ Мис Вселена “ лицето й – като се изключи яркочервените й устни и розовата й коса – е изцяло прикрито от хващащи пръсти.

„ Това е някак спорно, саркастично “, сподели тя, размишлявайки върху последното парче. „ Защото за мен това е красиво. “

В нейното произведение „ От какво съм направена “ лицето на Юн е напълно изрисувано от емотикони, гоблен от усмихнати лица, електрически крушки, сърца и други изрази на нейната еднаквост. Те са замъглили чертите й, с цел да я оставят единствено незадълбочено разпознаваема, само че вместо да прикрива коя е, Юн сподели, че емоджитата улавят по какъв начин се е чувствала и по какъв начин е общувала през годината, когато се е преместила в Съединени американски щати.

„ Разбрах, че откогато се реалокирах в Америка, употребявам толкоз доста емотикони, тъй като просто ми е по-лесно, в сравнение с да приказвам на британски. Това е като ха-ха емоджи, емоджи, емоджи “, сподели тя, като имитира текстови известия. „ В предишното се пробвах да обясня с думи и фрази, само че в този момент единствено едно малко емоджи демонстрира всичко. “

Това проучване на това да бъдеш чужд в един чудноват нов свят е част от нова креативна посока, която я отдалечава от справяне с сложните усеща, които е изпитвала като млада жена в Южна Корея. „ Станах по-стабилен, по-силен човек “, сподели Юн за преместването си в Ню Йорк.

„ Има като един скришен дневник, в който постоянно пиша, когато се усещам доста печален или нерадушен “, сподели Юн. „ Преди пишех един път седмично, а в този момент последният път, когато писах, беше преди два месеца (преди). “