Когато бяхме на шест, с моя приятелка с проблем с

„ Когато бяхме на шест, с моя другарка с проблем с ушенцето – нямаше ушна мида, си играехме двете… на какво? На лекари. “ Така стартира разказът на Анастасия Александрова.Тя е психолог терапевт и работи по метода EMDR – Eye Movement Desensitization and Reprocessing, в превод – Десенсиализация и повторна преправка на информация. Това е психотерапия, която оказва помощ на прочувствени и душевен контузии. Облекчение получават претърпели война, естествени бедствия, автомобилни произшествия, принуждение, загуба на обичан човек. Помага на хора със зависимости, с високо равнище на тревога, с отрицателна визия за личното си тяло, с паник офанзиви, с мигрени и с хронични екземи. Повод да ви разкажем за този способ бяха тежките прояви на принуждение в последно време.

EMDR се появи в живота ми, изяснява Анастасия, по пътя на моето лично търсене по какъв начин да се оправя. С какво? Родена съм с проблем в гръбначния дирек, който родителите ми са разкрили, когато съм била на девет месеца. И е почнало едно безспирно вървене по лекари. Преживях две тежки интервенции, при първата едвам не изгубих живота си. Наложи се тялото ми да бъде обездвижено за 2 година и 3 м. Тогава бях едвам на 11 години. И това ме поведе по пътя на логиката на психиката. Станах доктор, само че не на тела, а на души. Търсейки по какъв начин да се оправя със спомените и с ежедневния дискомфорт от болката, изследвах през себе си разнообразни лечебни и нетерапевтични подходи – като йога, лечение на контузиите на вътрешното дете, фамилни констелации, неврофийтбек, и най-после попаднах на една книга, в която се загатваше за EMDR и успеваемостта на метода за справяне с травматични прекарвания. Тялото на всеки от нас е като резервоар с цялата информация на нашето случване. Страховете имат причина – или са ни втълпени, или са резултат от прекарване, което може даже да сме не запомнили, само че то въздейства на отношението ни към света и към живота.