Когато британският естествоизпитател Чарлз Дарвин излага теорията си за еволюцията

...
Когато британският естествоизпитател Чарлз Дарвин излага теорията си за еволюцията
Коментари Харесай

Учени предлагат нов мащабен природен закон, който надгражда еволюцията

Когато английският естествоизпитател Чарлз Дарвин излага теорията си за еволюцията в книгата „ За произхода на типовете “ от 1859 година, в която предлага биологичните типове да се трансформират с течение на времето посредством придобиване на характерности, благоприятстващи оцеляването и размножаването, това провокира гражданска война в научната мисъл.

Сега, 164 години по-късно, девет учени и философи предложиха в понеделник нов естествен закон, който включва биологичната еволюция, разказана от Дарвин, като ослепителен образец за доста по-широко събитие, което се демонстрира на равнището на атомите, минералите, атмосферата, планетите, звездите и други

Според него комплицираните естествени системи еволюират към положения на по-голяма шаблонизация, многообразие и трудност.

„ Разглеждаме еволюцията като повсеместен развой, който се ползва към голям брой живи и неживи системи, които с течение на времето усилват разнообразието и шаблоните си “, споделя минералогът и астробиолог от Института Карнеги Робърт Хейзън, съавтор на научната публикация, описваща закона, в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Наречен „ закон за възходящата функционална информация “, той гласи, че еволюиращите системи, биологични и небиологични, постоянно се образуват от голям брой взаимодействащи си градивни детайли като атоми или кафези и че съществуват процеси – като клетъчната разновидност – които генерират голям брой разнообразни конфигурации. Според нея еволюцията настава, когато тези разнообразни конфигурации са подложени на селекция за потребни функционалности.

„ Имаме добре документирани закони, които разказват такива ежедневни феномени като сили, придвижвания, гравитация, електричество и магнетизъм и сила “, споделя Хейзън. „ Но тези закони, поотделно или дружно, не разказват и не изясняват за какво Вселената продължава да става все по-разнообразна и комплицирана в мащабите на атоми, молекули, минерали и други. “

В звездите, да вземем за пример, единствено два детайла – водород и хелий – са били главните съставки в първото звездно потомство след Големия гърмеж преди към 13,8 милиарда години, сложил началото на Вселената.

Това първо потомство звезди в термоядрените котли в ядрата си е основало към 20 по-тежки детайла като въглерод, азот и О2, които са били изхвърлени в космоса при детонацията в края на виталния им цикъл. Следващото потомство звезди, формирано от остатъците на предходното потомство, по същия метод е основало още съвсем 100 детайла.

На Земята живите организми получават все по-голяма трудност, в това число и в основния миг, когато поражда многоклетъчният живот.

„ Представете си система от атоми или молекули, която може да съществува в безчет трилиони разнообразни подредби или конфигурации “, споделя Хейзън. „ Само дребна част от всички вероятни конфигурации ще „ работят “ – т.е. ще имат някаква потребна степен на действие. Така че природата просто избира тези функционални конфигурации. “

Хейзън добавя, че „ функционалността “ може да значи, че дадена цялост от атоми прави постоянен минерален кристал, който може да се резервира, или че звездата поддържа динамичната си конструкция, или че „ дадена форма на живот научава нов „ трик “, който ѝ разрешава да се конкурира по-добре от съседите си “.

Авторите оферират три универсални концепции за селекцията: главната дарба да се издържа; трайният темперамент на дейните процеси, които могат да разрешат еволюцията; и появяването на нови характерности като акомодация към средата.

Някои биологични образци за това „ генериране на новости “ включват организми, разрастващи способността да плуват, да вървят, да летят и да мислят. Нашият тип се е появил, откакто човешката еволюционна линия се е разграничила от линията на шимпанзето и е придобила редица черти, в това число изправено вървене и повишен размер на мозъка.

„ Смятам, че тази публикация е значима, тъй като разказва мироглед за космоса, който се корени във функционалността “, споделя астробиологът и планетарен академик от института Карнеги Майкъл Уонг, водещ създател на проучването.

„ Значението на формулирането на подобен закон е, че той дава нова вероятност за това за какво разнообразните системи, които построяват космоса, се развиват по метода, по който се развиват, и може да разреши прогнози за това по какъв начин непознати системи – като органичната химия на луната на Сатурн Титан – се развиват с течение на времето “, добавя съавторът Джонатан Лунин, началник на катедрата по астрономия в университета Корнел, визирайки света, който се изследва за вероятен извънземен живот.

Източник: megavselena.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР