Учени предлагат нов мащабен природен закон, който надгражда еволюцията
Когато английският естествоизпитател Чарлз Дарвин излага теорията си за еволюцията в книгата „ За произхода на типовете “ от 1859 година, в която предлага биологичните типове да се трансформират с течение на времето посредством придобиване на характерности, благоприятстващи оцеляването и размножаването, това провокира гражданска война в научната мисъл.
Сега, 164 години по-късно, девет учени и философи предложиха в понеделник нов естествен закон, който включва биологичната еволюция, разказана от Дарвин, като ослепителен образец за доста по-широко събитие, което се демонстрира на равнището на атомите, минералите, атмосферата, планетите, звездите и други
Според него комплицираните естествени системи еволюират към положения на по-голяма шаблонизация, многообразие и трудност.
„ Разглеждаме еволюцията като повсеместен развой, който се ползва към голям брой живи и неживи системи, които с течение на времето усилват разнообразието и шаблоните си “, споделя минералогът и астробиолог от Института Карнеги Робърт Хейзън, съавтор на научната публикация, описваща закона, в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Наречен „ закон за възходящата функционална информация “, той гласи, че еволюиращите системи, биологични и небиологични, постоянно се образуват от голям брой взаимодействащи си градивни детайли като атоми или кафези и че съществуват процеси – като клетъчната разновидност – които генерират голям брой разнообразни конфигурации. Според нея еволюцията настава, когато тези разнообразни конфигурации са подложени на селекция за потребни функционалности.
„ Имаме добре документирани закони, които разказват такива ежедневни феномени като сили, придвижвания, гравитация, електричество и магнетизъм и сила “, споделя Хейзън. „ Но тези закони, поотделно или дружно, не разказват и не изясняват за какво Вселената продължава да става все по-разнообразна и комплицирана в мащабите на атоми, молекули, минерали и други. “
В звездите, да вземем за пример, единствено два детайла – водород и хелий – са били главните съставки в първото звездно потомство след Големия гърмеж преди към 13,8 милиарда години, сложил началото на Вселената.
Това първо потомство звезди в термоядрените котли в ядрата си е основало към 20 по-тежки детайла като въглерод, азот и О2, които са били изхвърлени в космоса при детонацията в края на виталния им цикъл. Следващото потомство звезди, формирано от остатъците на предходното потомство, по същия метод е основало още съвсем 100 детайла.
На Земята живите организми получават все по-голяма трудност, в това число и в основния миг, когато поражда многоклетъчният живот.
„ Представете си система от атоми или молекули, която може да съществува в безчет трилиони разнообразни подредби или конфигурации “, споделя Хейзън. „ Само дребна част от всички вероятни конфигурации ще „ работят “ – т.е. ще имат някаква потребна степен на действие. Така че природата просто избира тези функционални конфигурации. “
Хейзън добавя, че „ функционалността “ може да значи, че дадена цялост от атоми прави постоянен минерален кристал, който може да се резервира, или че звездата поддържа динамичната си конструкция, или че „ дадена форма на живот научава нов „ трик “, който ѝ разрешава да се конкурира по-добре от съседите си “.
Авторите оферират три универсални концепции за селекцията: главната дарба да се издържа; трайният темперамент на дейните процеси, които могат да разрешат еволюцията; и появяването на нови характерности като акомодация към средата.
Някои биологични образци за това „ генериране на новости “ включват организми, разрастващи способността да плуват, да вървят, да летят и да мислят. Нашият тип се е появил, откакто човешката еволюционна линия се е разграничила от линията на шимпанзето и е придобила редица черти, в това число изправено вървене и повишен размер на мозъка.
„ Смятам, че тази публикация е значима, тъй като разказва мироглед за космоса, който се корени във функционалността “, споделя астробиологът и планетарен академик от института Карнеги Майкъл Уонг, водещ създател на проучването.
„ Значението на формулирането на подобен закон е, че той дава нова вероятност за това за какво разнообразните системи, които построяват космоса, се развиват по метода, по който се развиват, и може да разреши прогнози за това по какъв начин непознати системи – като органичната химия на луната на Сатурн Титан – се развиват с течение на времето “, добавя съавторът Джонатан Лунин, началник на катедрата по астрономия в университета Корнел, визирайки света, който се изследва за вероятен извънземен живот.
