Когато Берлинската стена пада на 9 ноември 1989 година, никой

Когато Берлинската стена пада на 9 ноември 1989 година, никой не стои отпред на бумтовете. Хората просто се събират от двете страни на бетонното ограждение, а тълпата има своя лична живителна мощ.

"Никой не го очакваше. И за това нямахме проект “, споделя някогашният кмет на Западен Берлин Валтер Момпер пред Atlantic.

През идващите дни и седмици Момпер "прави това, което е нужно “ - да свърже градския превоз сред Източен и Западен Берлин, телефонните линии, даже раздава карти на града.

Полицейските чиновници от запад се свързват с тези на изток. Момпер и останалите водачи в града имали бегли хрумвания какво да вършат. Те разчитали най-много да се приспособяват към проблемите, до момента в който пораждат.

В Германия обединяването стартира без правила и без пътна карта. Германските управляващи, управлявали страната в този повратен интервал, могат да предложат доста уроци на света. Но те са най-ценни за последната страна, разграничена от Студена война – Корея.

Според всеки специалист обединяването на острова може да стане единствено по един-единствен метод – посредством немския жанр или по-точно казано, усвояването на Северна Корея съгласно изискванията на Южна Корея. Само по този начин всичко ще се случи спокойно и умерено.

През годините Сеул се е свързвал с доста водачи от онази ера, станали очевидци на рухването на Берлинската стена. Те желаят да попият от тяхното познание, само че в случай че се съди по случилото се в Германия, процесът ще отнеме доста време и доста средства.

Дори и в този момент обединяването на Германия не е приключено. Правителството всяка година разгласява отчет за "статута на обединяването “.

Работещите не престават да заплащат "данък взаимност “, който е 5,5% от прихода им – средства, които отиват към Изтока. Когато теглят чертата, специалистите осъзнават, че обединяването на Германия до в този момент им е коствало близо 2 трилиона $.

Корейците ще би трябвало да поемат по-голяма тежест.

През 1990-те западногерманците изкарват два или три пъти повече пари от източногерманците. През 2017 година БВП-то на глава от популацията в Южна Корея е 29 743 $. За същата година в Северна Корея е 1214 $. Ще минат доста генерации, преди приходите в двете половини на острова да се изравнят.

Според едно от проучванията, обединяването на Северна с Южна Корея ще коства 10 трилиона $ или седем пъти годишният БВП на Южна Корея.

"Южна Корея се опасява от обединяване по немски жанр, споделя Андрей Ланков, шеф на корейска организация за оценка на риска. - Светът в никакъв случай не е виждал сливането на две страни, които са толкоз разнообразни стопански. “

Съдбата на Германия демонстрира някои съществени точки – даже и през днешния ден, заплатите в източната половина не са толкоз огромни, колкото в западната. Икономиката на района изостава, миграцията от него към Запада е огромна. Подобно преселване на хора от Северна в Южна Корея също ще се случи.

Нито една от водещите компании в Германия няма седалище в източната половина. По-голямата част от немския хайлайф е с корени в Запада. Без изненада 57% от жителите на Източна Германия споделят, че към момента се усещат като второкласна работна ръка.

В Южна Корея се намират Hyundai, LG и Samsung – компании, с водещи позиции в международната стопанска система. Трудно е да си представим, по какъв начин при вероятно обединяване, те ще устоят на желанието да основат заводи в Северна Корея, които да им носят евтина работна ръка.

За да не бъде експлоатиран труда на по-ниско квалифицираното население, би трябвало да бъде основано лоби. Ще е нужно самообладание. А в Германия, приватизацията продължава и до през днешния ден.

Но най-големият боязън на тези, които изследват сливането на Корея идва не от стопанската система, а от опазването на здравето.

Повечето хора в Северна Корея не просто нямат достъп до съответно лекуване, само че и множеството от тях са заболели от туберкулоза, хепатит Б и други болести. Едно цяло потомство, родено след глада през 90-те, е с понижени познавателни качества.

"Ще вземете ли половината лекари от Юга с цел да ги изпратите на Север? “, пита Брус Бенет, специалист, който проучва евентуалното обединение на Корея.

"Това са неща, за които би трябвало да се мисли, само че не съм видял сходно нещо “, изяснява той.

После идва и сигурността – изненадващо, разпускането на източногерманската войска минава без проблеми. Тези, които вземат решение да останат във въоръжените сили сменят униформите си с тези на немския Бундесвер. Но в Корея това ще е доста по-голям проблем. Съюз на съветските социалистически републики може и да складира своите нуклеарни оръжия в Германия, само че страната няма свои лични.

Пхенян от своя страна има сред 20 и 30 нуклеарни бойни глави складирани в над 10 хиляди подземни уреди в цялата страна. Демилитаризацията и денуклеаризацията на Северна Корея, която има непрекъсната войска от 1,2 милиона, освен ще употребява обединено корейско държавно управление, само че и ще изисква интернационална помощ (по-специално тази на Китай, която действа като интернационален бранител на Северна Корея).

Според Бенет, армията на Северна Корея надали ще се съобщи толкоз елементарно, колкото тази на Източна Германия.

"Те ще стартират да се занимават с престъпна активност. Имат тренинга, имат оръжията. Това ще е просто призрачен сън “, изяснява той.

Теоретично Южна Корея е по-подготвена от Западна Германия. Поне на хартия те имат проект.

Пред тях стои и казусът с психическото здраве на севернокорейците.

Те може би ще бъдат изолирани или самите те ще изолират тези, които са ги предали и са избягали на Юг. И защото в Северна Корея не можеш да избираш нищо, те ще имат и проблем даже и с това, какво да си поръчат в ресторант като свободни хора.