Легендата за Айме Ривери – френската особа, която застана начело на Османската империя
Когато Айме Дюбук дьо Ривери изчезва в морето, митове стартират да запълват празнините в наличието й. Носят се клюки, че тя е пленена от пирати, продадена в иго и определена за обичана наложница на султана на Османската империя. След което съумява да се възкачи на чело на цялата империя.
Айме Ривери е роденa на карибския остров Мартиника в фамилията на богат плантатор. Тя е родственик на императрица Жозефин дьо Боарне, обичаната жена на Наполеон Бонапарт, и фактически изчезва по непонятен метод, до момента в който плува на лодка през 1788 или 1778 година, зависи кой е източникът ви.
Острата липса на информация за това по какъв начин тъкмо е изчезнала естествено основава предпоставки да се появи легенда, която свързва Айме Дюбук дьо Ривери с наложницата на османския султан Абдул Хамид I на име Накшидил валиде султан, за която се твърди, че има френски генезис.
Но какъв брой общо има с истината тази легенда за дъщерята на плантатор от остров Мартиника, която се изкачва до върха на една от най-силните империи в Европа след серия от малко евентуални събития?
Жозефин дьо Боарне
„ Тичах, скачах, танцувах от заран до вечер; никой не е спирал дивия ход на моето детство “, написа Мари Роз Жозефа Таше дьо Ла Пажери, по-късно императрица Жозефин от Франция, за своето детство в Мартиника. Нейната братовчедка й Айме Дюбук дьо Ривери евентуално би споделила, че също има сходно детство – джунглите и реките на острова евентуално са детската й площадка, по същия метод, както и за императрицата.
Накшидил валиде султан, която се отъждествява с Мари Март Айме Дюбук дьо Ривери
Изглежда множеството аспекти от живота на Ривери са неразбираеми. Някои източници настояват, че тя изчезва, до момента в който плува през океан, през 1778 година, единствено година преди и самата императрица Жозефин да преплува, което в последна сметка я довежда на трона. Според други източници тя изчезва през 1788 година, откакто напуща френски манастир и е отвлечена от Берберски пирати. Според трета история тя е отвлечена още на 2-годишна възраст, а съгласно четвърта – тя се удавя при корабокрушение.
Султан Абдул Хамид I
В разследване на легендите Ривери постоянно се свързва с Накшидил, брачна половинка на османския султан Абдул Хамид I и майката на султан Махмуд II от Османската империя. Когато Накшидил умира през 1817 година, тъщата на френския дипломат в Османската империя написа:
„ Говори се, че умрялата султана е била французойка… че едвам на две години родителите й са тръгнали с нея за Америка и са били пленени от пират, който ги е завел в Алжир, където са загинали… Тя е изпратена при Абдул Хамид, който я намира за красива и я издига до ранга на Кадинe, т.е. дами се за нея… Тя го подарява с Махмуд, който ще стане ръководещият султан. Махмуд постоянно е имал огромно почитание към майка си. Говори се, че тя надминава по любезност и корсиканците, и грузинците – нещо, което не е изненадващо, защото е французойка. “
Тази сметка беше маркирана в Кралските френски дами в харема на османските султани: Политическата приложимост на изфабрикуваните сметки от шестнадесети до двадесет и първи век от Кристин Изом-Верхаарен.
Това се показва в „ Royal French Women in the Ottoman Sultans’ Harem: The Political Uses of Fabricated Accounts from the Sixteenth to the Twenty-First Century by Christine Isom-Verhaaren. “ Според същия източник, Ривери и султана в действителност са еднакъв човек. След като беше продадена в иго от пирати като дете, Ривери е определена да влезе в харема на султана поради хубостта си. Оттам тя го очарова и по-късно ражда неговия наследник, бъдещия султан, Махмуд II.
През 1860 година султан Абдул Азиз, синът на Махмуд II, загатва пред пресата при посещаване в Париж, че баба му и Наполеон III са роднини. Това в допълнение подтиква слуховете, че Ривери и Накшидил са една и съща жена.
Но за какво толкоз доста се натиска на тази доктрина по това време?
Отговорът, наподобява, е политиката. От позиция на Османската империя основаването на френска връзка е просто добра външна политика. За французите слухът укрепва претенциите на Наполеон III за връзка с кралския двор, защото той не е обичайно от благородно семейство.
Махмуд II
Селаники, османски админ от края на 16 век, е първият човек, за който знаем, който допуска, че има връзка сред кралските фамилии на Франция и Османската империя. Той твърди, че френският крал е „ Нашият принц и от нашата раса “.
По този метод е комфортно да се свърже една изгубена френска госпожица със синя, въпреки и малко неясно синя, кръв със султана, с цел да се втвърдят политическите връзки и да се слеят двете кралства.
Въпреки това романсът сред робинята-наследница на плантатор и султан на империя обаче се оказа мощно опияняващ.
