Кое е по-важно: крайната цел или пътят до нейното осъществяване?
Кое е по-важно, когато планираме обещано деяние: крайната цел или пътят до нейното реализиране?
Учени от Института Макс Планк по когнитивни и невронауки в Лайпциг са разкрили, че преди всичко за нас стои задачата. Те доказват това в границите на изследване, извършено с професионални пианисти, при което се оказва, че умствените процеси са съсредоточени в доста по-голяма степен върху хармоничността на дадена мелодия, в сравнение с върху позицията на пръстите по време на осъществяване на обособените акомпанименти.
Пръстите на един пианист се движат виртуозно по клавишите на пианото и с привидна лекост сътворяват мелодия, която пленява публиката. Какви тъкмо процеси обаче протичат в мозъка на пианиста, до момента в който той извършва обещано произведение?
Пианистът би трябвало да мисли както за това какво свири, т.е. кои клавиши натиска, с цел да се получи мелодия, а също така и за това по какъв начин свири, т.е. кои пръсти употребява.
„ Вече знаем, че музикантът не преценява двете неща по едно и също време. Той първо обръща внимание на мелодията, която би трябвало да изсвири, и по-късно мисли за съответните придвижвания на пръстите. Тоест преди всичко стои въпросът КАКВО и по-късно КАК “ , изяснява Даниела Замлер, която работи по проучването.
Подобна е обстановката при един футболист, който преди всичко концентрира вниманието си върху това да вкара топката във вратата без да мисли съответно какви придвижвания тъкмо би трябвало да извършат краката му за тази цел.
Невроучените откриват тези взаимовръзки като целеустремено внасят комплициране в процеса на свирене при професионални пианисти. За задачата те пускат на музикантите мелодия, която те по-късно би трябвало да пресъздадат на пианото. Изведнъж обаче в мелодията се появява непредвиден акомпанимент, който не се вписва в музикалната скица и който се възприема от слуха на музиканта като подправен.
„ Колко бързо пианистът ще реагира на това и ще изсвири непредвидения звук зависи от това какъв е времевият диапазон сред стартирането на мелодията и нейното повтаряне от пианиста. С колкото повече време разполага да се нагоди към мелодията, толкоз по-изненадан е пианистът, когато слухът му разпознае подправения звук “ , изяснява Роберта Бианко, водещ създател на сегашното изследване и докторант към Института Макс Планк.
Причина за забавянето е фактът, че пианистът в действителност към този момент е почнал обмисляне на верните придвижвания с оглед осъществяване на една благозвучна мелодия и в един миг се постанова да спре и да препрограмира всичко. Подобни процеси никога не протичат единствено при пианистите. Същото се получава и когато използваме майчиния си език и неговата граматика. Така да вземем за пример чакаме изречението „ Ще изям един “ да приключи със съществително име и бихме се озадачили, в случай че вместо това последва глаголът „ чета “, да вземем за пример.
„ Подобно на съставянето в мозъка на изречение на майчиния език, един професионален пианист до известна степен е „ въплътил “ разпоредбите на музиката в своите пръсти “ , изяснява италианката, която в същото време е и музиколог по специалност.
Резултатите демонстрират, че мозъкът непрестанно сканира нашето обграждане за разкриване на регулярности с оглед гарантиране осъществяването на ежедневни действия и реализирането на взаимоотношения. На съображение получената информация той прави заключения за това какво би могло да следва и приготвя протичането на нужните за задачата процеси. Ако се случи нещо ненадейно, той се нуждае от известно време, с цел да се нагоди към нововъзникналата обстановка.
„ Учудващото в тази ситуация е най-много това, че в мозъка на един пианист по време на виртуозно музикално осъществяване кардинално протичат същите умствени процеси, както при всеки един от нас при осъществяване на ежедневни действия като да вземем за пример игра на футбол или варене на кафе “ , прецизира Бианко.
