Кобе Брайънт ще остане завинаги на 41 години, а всички

Кобе Брайънт ще остане вечно на 41 години, а всички почитатели ще го запомнят като един от най-великите баскетболисти на всички времена.

Той е роден през 1978 година. Той приключи дейната си спортна кариера през 2016 година. Пет пъти е първенец на НБА, 18 пъти е селектиран за присъединяване в Мача на звездите. Двукратен олимпийски първенец е със звездния тим на Съединени американски щати от Игрите през 2008 година в Пекин и четири години по-късно в Лондон. 

През 2018 година получи " Оскар " за филмирането на анимирана късометражна версия на поемата, озаглавена " Скъпи баскетбол ". Озвучена е от самия него.

Ето го текстът, можете да видите и видеото на творбата.

" Скъпи баскетбол,

От момента, в който започнах да обувам чорапите на татко си и да изстрелвам мислени победни стрелби в " Great Western Forum " (старото име на залата на Лейкърс), знаех, че едно нещо е същинско:

Влюбих се в теб.

Това бе толкоз дълбока любов, че ти дадох всичко - от мозъка и тялото до душата си.

Като шестгодишно дете, влюбено в теб, не виждах края на тунела. Виждах единствено себе си, тичащ на открито.

Просто тичах. Тичах нагоре-надолу по всяко игрище и след всяка топка. Заради теб. Ти изиска моя хъс, аз ти дадох сърцето си.

Защото то просто искаше да даде повече.

Играх, макар потта и всяка болежка, не поради предизвикването, а тъй като ТИ ме викаше. Направих всичко за теб, тъй като това прави човек, когато някой го кара да се почувства толкоз жив, колкото ме караше да се усещам ти.

Ти даде на едно шестгодишно момче неговата " Лейкърс " фантазия и заради това ще те обичам постоянно. Но не мога да те обичам по този начин завладяващо още дълго. Този сезон е всичко, което към момента мога да дам. Моето сърце може да поеме ударите, мозъкът може да понесе компликациите, само че тялото ми знае, че е време да каже довиждане.

И това е обикновено. Готов съм да те пусна. Искам да го знаеш в този момент, с цел да можем и двамата да се насладим на всеки миг, който ни е останал дружно. На хубавото и неприятното. Дали сме си толкоз доста. Всъщност - всичко, което имаме.

И двамата знаем, без значение какво ще върша по-късно, че аз постоянно ще бъда твоето дете.

С опънати чорапи, кошче за отпадък в ъгъла...

5 секунди на часовника, с топката в ръцете си.

5... 4... 3... 2... 1...

Ще те обичам постоянно,

Кобе "


Това е късото филмче, за което Коби Брайънт получи " Оскар "