Коалицията За да остане природа в България изпрати Отворено писмо

...
Коалицията За да остане природа в България изпрати Отворено писмо
Коментари Харесай

Сезират Денков за забраната на глифозат

Коалицията „ За да остане природа в България ” изпрати Отворено писмо до премиера Денков и 4 министри по отношение на възбраната за импорт на глифозат и съдържащите го хербциди у нас.

ДО:

АКАД. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

КИРИЛ ВЪТЕВ

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

 

ЮЛИЯН ПОПОВ

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

 

ПРОФ. Д-Р ХРИСТО ХИНКОВ

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ОТНОСНО: Забрана на глифозат и глифозат съдържащите се хербициди в България

Коалиция „ За да остане природа в България “ и фермерски органиции, подписали това писмо упорстват държавното управление на Р България да забрани потреблението на глифозат в страната .

На 16.11.2023 година гласуването на Апелативната комисия в Брюксел не реализира квалифицирано болшинство за предлагането на Европейска комисия за продължение с 10 години на периода за потребление на глифозата[1]. Лицензът на глифозата за потребление в Европейски Съюз изтича на 15.12.2023.

Вероятно Европейска комисия ще продължи лиценза на глифозат макар неналичието на единодушие:
10 страни, представляващи 58% от популацията на Европейски Съюз не поддържаха предлагането на Европейска комисия за продължение на лиценза на глифозат. Над 2,5 милиона жители на Европейски Съюз връчиха публично петиция за възбрана на глифозата Многобройни научни проучвания потвърждават канцерогенността на глифозата, страшните последствия за пчелите, биоразнообразието, отравянето на почвата и водите. [2-6]
Като се има поради необятната приложимост на артикули с глифозат, пренебрегването на тези неподходящи резултати съставлява недопустим риск за здравето както за селскостопанските служащи, по този начин и за необятната общност. В светлината на горепосочените доказателства глифозатът не дава отговор на критериите за утвърждение, избрани в Регламент (ЕС) № 1107/2009, съгласно които дейните субстанции в пестицидите, продуктите и остатъците от тях, пуснати на пазара, не би трябвало да имат нездравословно влияние върху хората, животните или неприемливи последствия за околната среда. Освен това, когато има доказателства, че даден пестицид може да аргументи щета, Комисията и страните членки имат право да се базират на правилото на защитните ограничения, който е в основата на Договора за действието на Европейския съюз и на Регламент (ЕС) № 1107/2009.

За страдание заради недемократичните правила в Европейския съюз, крайното решение е взето от самия вносител на предлагането – Европейска комисия. Това решение е и противоположното на това, което страни като Германия и Франция заявиха до преди месец.

Комисията евентуално няма да се съобрази:
нито с големия брой доказателства на учените, нито с волята на европейските жители.
И това решение нито е демократично, нито научно.

Европейска комисия няма да се съобрази и със законите на Европейски Съюз – Регламента за пестицидите [7], както и с правилото на предпазливостта, който изисква законодателите да подхващат защитни ограничения и да се потвърди неналичието на какъвто и да е риск.

Отчитайки, че Европейска комисия делегира правата и отговорността на страните членки за националните позволения за потребление на препарати за растителна отбрана, в това число и тези, съдържащи глифозат, Коалицията „ За да остане природа в България “ и фермерските органиции настояваме за възбрана на глифозат в България.

Забраната може да се реализира на 2 стадия:
Забрана на глифозат съдържащи хербициди в България в:
1.1 – зелените площи в детски градини и детски площадки,

– частни овощни и зеленчукови градини,

– спортни площадки и игрища, голф стадиони,

– паркове и зелени площи в обитаеми места,

– зелени площи в бизнес и жилищни комплекси и междублокови пространства

1.2. Забрана на продажбата на глифозат и глифозат съдържащите се хербициди в агроаптеки и онлайн магазини.

Предложеният от нас период за осъществяване 3 месеца е изцяло реален, отчитайки настояванията, които сме изпращали от 2020 година до момента [8].
Забрана на глифозат съдържащи хербициди в България в аграрни площи.
За осъществяването на тази цел:
Министерството на земеделието и храните би трябвало да преразгледа плана за Националния проект за деяние за устойчива приложимост на пестициди в България [9], който е обсъждан през 2012, преразглеждан през 2020, само че към момента няма признат и настоящ План. Министерството на земеделието и храните, дружно с Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването да отчетат последните научни доказателства за използването на глифозат съдържащите се хербициди, да включат нови условия и да вкарат в деяние препоръчаните планове. Министерството на земеделието и храните да изиска от българските учени и откриватели създадените от тях или на задгранични създатели и компании други възможности на глифозат съдържащите хербициди и да ги даде на земеделските производители. МЗХ да финансира научни проучвания за намиране на други възможности на глифозата, като могат да се пренасочат дотациите за закупуване на рискови пестициди към научни проучвания на други възможности. МЗХ да направи оценка за приложението на Наредба № 9 от 26 февруари 2021 година за интегрирано произвеждане на растения и растителни артикули и контрола върху интегрираното произвеждане и предложи ефикасното ѝ приложение [10] Да се подхващат законови стъпки за възбрана за потребление на глифозат съдържащи пестициди в предпазените територии и зони.
Къде има възбрана на глифозата ?

В 39 страни по целия свят има разнообразни равнища на възбрана за потреблението на глифозат [11].

– Люксембург е първата страна в Европейски Съюз, която вкара от 01.02.2020 година тотална възбрана на глифозат съдържащи хербициди.

– Австрия, Белгия, Германия, Нидерландия, Италия, Франция, и Малта не разрешиха потреблението на глифозат при третирането на публични и частни градини, паркове и места за спорт.

– От 1 януари 2020 година във Франция е неразрешено потреблението на рискови пестициди, включително и глифозат на разстояние по-малко от 20 метра от здания, включително учебни заведения, домове, офис здания, както и за частни градини и лозя. За използването на наредбата са отделени 25 млн евро, а други 14 млн ще подкрепят проучванията за въздействията на химикалите върху човешкото здраве и околната среда [12].

– В Словения е неразрешено потреблението на пестициди в предпазените територии, като изключение се прави след преценка и особено позволение от инстутицията, даваща позволение за потребление на пестициди.

Препратки:
https://www.pan-europe.info/press-releases/2023/11/no-qualified-majority-glyphosate-renewal-eu-commission-will-now-decide https://glyphosatestudy.org/press-release/global-glyphosate-study-reveals-glyphosate-based-herbicides-cause-leukemia-in-early-life/ https://www.iarc.who.int/featured-news/media-centre-iarc-news-glyphosate/ https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27552246/ https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1383574218300887
4.https://www.soundtrack.bg/2018/06/28/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE-%D1%892%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D1%81/ 5.
https://wickedleeks.riverford.co.uk/opinion/organics/its-time-reject-glyphosate-bread https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A32009R1107 https://www.peticiq.com/zabrana_na_glyphosate_v_bulgaria https://www.mzh.government.bg/bg/normativni-aktove/proekti-na-normativni-aktove/proekt-na-reshenie-na-ministerskiya-svet-za0406202/ https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=156381 https://sustainablepulse.com/2015/10/22/gm-crops-now-banned-in-36-countries-worldwide-sustainable-pulse-research/#.XsePuDozaDI https://www.france24.com/en/20190912-five-french-cities-paris-nantes-grenoble-ban-use-pesticides

За контакти:

Д-р инж. Светла Николова, Сдружение АГРОЛИНК, 0888359239, [email protected]

В обединението „ За да остане природа в България ” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за различен туризъм, Българското сдружение за отбрана на птиците, Българското сдружение по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие ”, Грийнпийс България, Екологично съдружие „ За Земята ”, Инициативата „ Зелени Закони “, Информационния и образователен център по екология, Народно читалище „ Бъдеще Сега ”, Сдружение “Агролинк ”, Сдружение „ Белият бряг ”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „ Природа назаем ”, Сдружение с нестопанска цел “Зелени Балкани ”, Сдружение „ Природен Фонд ”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „ Св. Кл. Охридски ”, Софийско гражданско съдружие „ Щастливеца ”, гражданска група „ Да спасим Иракли ”, „ Граждани за Рила ” и WWF Дунавско–Карпатска стратегия България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и начинания. http://forthenature.org
Източник: plovdiv-online.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР