КНСБ активно участваше с мнения и становища в периода на

КНСБ интензивно участваше с отзиви и мнения в интервала на показване на другите версии и планови фишове от Плана за възобновяване и резистентност. За страдание, окончателната версия на Плана не беше показана за разискване, а новите планове, за които бяхме осведомени под формата на „ публично разискване “, не бяха подложени на публични съвещания, защото не получихме навременен достъп до тях. Това оповестяват в своя позиция от КНСБ. В утвърждения към този момент от Европейска комисия План за възобновяване и резистентност и в този момент липсва информация на равнище планови фишове и приложението „ Мilestones and Тargets “, което отразява в елементи поетите задължения пред Европейска комисия за осъществяване на дълбоки секторни промени. Според нас в енергийната част на Плана има редица задължения, които будят терзания за енергийната сигурност на страната и не могат действително да допринесат за възобновяване и резистентност в бранша: 1.Поетият ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания от производството на електрическа енергия с 40% до 2026 по отношение на 2019 година включва обвързващи краткосрочни стъпки за поетапно затваряне на енергийни мощности през 2024 и 2026 година, като са посочени всички въглищни централи. Не излиза наяве какви промени ще има в бранша след 2030 година и 2035 година,а крайният период от 2038 година наподобява по-скоро пожелателен. КНСБ упорства да се преразгледа уговорката за обезпечаване на 40% понижение на годишните излъчвания на СО2 от бранш електроенергетика до 2026 година по отношение на 2019 година, тъй като това ще ни обвърже с условия за дълбока смяна в комплекса „ Марица изток “ още в идващите 3 години. В рамките на настоящата ценова и ресурсна рецесия, които няма изгледи да бъдат преодолени скоро, е неприемливо да се стопират надеждни енергийни мощности на лични въглища! 2.Предвидената промяна за възстановяване на корпоративното ръководство на държавните компании в енергийния бранш, при което те да бъдат отделени от БЕХ, ще породи тежки административни и финансови проблеми, които ще рефлектират върху индустриалните и капиталови стратегии на основни енергийни предприятия, в които работят хиляди хора. 3.Премахване на ролята на НЕК като публичен снабдител и унищожаване на квотите за контролирания пазар през 2022 година ще имат обилни последствия върху цените за крайните консуматори. Недопустимо е в актуалното положение на ценова рецесия да се възнамерява либерализация на пазара на дребно, която включва първи стадий още през идната година 2023 година и ще продължи през 2025 година! КНСБ смята, че отпадането на тъй наречените кръстосано субсидиране за сдруженията в границите на БЕХ, комбинирано с либерализацията на пазара през 2023 и 2025 година, ще докара до равнене на цените за бита с тези на свободния пазар, което ще бъде непостижимо за по-голяма част от семействата. 4.Заложеният план за национална инфраструктура от уреди за предпазване на електрическа сила с общ заряден енергиен потенциал от 6000 MWh не откри поддръжката на професионалните среди и не е включен като алтернатива в нито един стратегически разбор за развиване на електроенергийния бранш у нас, които ние обсъждахме в последните три месеца. КНСБ смята за оправдано да се ограничи обсегът на плана за „ батерийните масиви “, който в сегашния си тип ще натовари финансово ЕСО, ще се осъществя доста по-рано, по отношение на ВЕИ централите, които би трябвало да обслужва, и ще сътвори причина за конкуренция с ПАВЕЦ на НЕК. 5.Териториалните проекти за обективен преход са упоменати незадълбочено в ПВУ и са трансферирани към нова Комисия по енергиен преход и Консултативен съвет за Европейската зелена договорка. За реализиране на фактически обективен преход във въглищните райони, КНСБ предложи да се извърши картографиране на уменията на работещите в засегнатите предприятия, както и основаване на държавно дружество „ Конверсия на въглищни региони”. И към двете оферти съгласно нас не се показва нужното схващане и ангажимент за реализация. По същия метод задължението за разполагане на произвеждане на акумулатори в комплекса „ Марица изток “ не намира място в общия проект за деяние. В умозаключение, КНСБ смята, че в най-кратки периоди би трябвало да бъде призната Национална енергийна тактика за 2030 година с небосвод до 2050 година, която да подсигурява запазването на енергийната сигурност на страната, обективен енергиен преход и справяне със обществените и икономическите провокации в бранша. КНСБ ще упорства за предприемане на стъпки към смяна на модела в бранш Енергетика единствено след задълбочено разискване със обществените сътрудници.