Книга, написана през XVII век, която предсказва извънземен живот на

Книга, написана през XVII век, която предсказва извънземен живот на Сатурн и Юпитер, бе  открита в Англия и евентуално ще бъде продадена на търг прескъпо, написа IFLS.

В тъмните епохи нещата са били доста по-прости. Човечеството е знаело своето място във Вселената - в центъра й. Около пъпа на света, за който са се считали земляните, се въртели Слънце, Луна, шест други планети. Имало и някакъв огромен купол с петна от звезди, който крепял цялото нещо като гигантско снежно кълбо...
Но настъпила научната гражданска война и хвърлила човечеството в ужас. Мястото на Земята в центъра на Слънчевата система било узурпирано от Слънцето и още по-лошо, някои хора почнали да допускат, че Вселената в действителност може да е доста по-голяма от това, което се вижда нощем на небето като вдигнем взор. Изведнъж Земята към този момент не била задачата на сътворението – тя станала единствено една дребна канара в безкрайна сбирка от планети.
А това породило забавна главоблъсканица. Ако вярвате в Бог – и защото това е Европа през 17 в., съвсем несъмнено го вършиме – идва непроменяемо мисълта: какъв би бил смисълът?
Това е отправната точка на книгата, написана през 1698 година от холандския математик, физик, астроном, на чието име бе кръстена галактическата сонда, починала на Сатурн през 2017 година, Кристиан Хюйгенс. Защо, пита той, Бог ще сътвори други планети „ единствено с цел да бъдат гледани “ от Земята?
Разбира се, разсъждава той, те би трябвало да имат някаква цел - и тази цел би трябвало да е да поддържат живота. Произведението с епично заглавие Celestial World в началото е написано на два езика - британски и латински.

„ Книгата се пробва да опише по какъв начин биха изглеждали извънземните същества, по какъв начин прекарват времето си, даже по какъв начин звучи музиката им “, споделя оценителят на книги Джим Спенсър, който разкрил античното томче на гратис събитие за оценка на антики в Fosseway Garden Centre, Moreton-In-Marsh.„ Изглежда съвсем комично, само че се основава на научни разсъждения. И кой знае по какъв начин нашите лични мисли по тези въпроси ще наподобяват на хората, гледащи обратно след 324 години “.

Хюйгенс счита, че извънземните имат ръце и крайници: „ Какво бихме могли да измислим или да си представим, че може да бъде толкоз тъкмо приспособено към всички използва на земните форми, каквито са ръцете? “ И още: „ Че имат крайници, никой не може да се съмнява… Освен в случай че не са разкрили изкуството да летят в някои от тези светове. ”
Ученият си показва извънземните като същества с висок разсъдък - астрономи и майстори навигатори, които волно прелитат до многото луни на двете планети. Те „ се любуват освен на материалните облаги, само че и на удоволствията, предоставени им от високо развитото им общество като диалог, обич, смешки и усещания “. Според създателя обожават музика и свирят на разнообразни принадлежности.

„ С музиката е същото, както и с геометрията - на всички места е непроменяемо едно и също и постоянно ще бъде по този начин “, написа Хюйгенс. „ Защото цялата Хармония се състои в Съгласието, а Съгласието е целият свят, закрепен съгласно една и съща неизменима мярка и съразмерност... в случай че изпитват приятност от Хармонията, това е двадесет към едно,  че са изобретили музикални принадлежности. "

Но животът на други планети не е единствено някаква утопична визия, предизвести той. Жителите на Юпитер и Сатурн евентуално страдат от „ несгоди, войни, премеждия, беднотия “, написа ученият.

 „ Ако хората би трябвало да прекарат целия си живот в ненарушен непрестанен мир, без боязън от беднотия, без заплаха от война, не се колебая, че биха живели малко по-добре от зверовете, без да знаят или да се любуват на тези преимущества, които карат живота ни да минава на драго сърце и полза. С други думи: няма болежка, няма самодоволство. "

Първото издание на книгата, се чака да бъде продадена на търг на библиотеката Hansons в Стафордшир, Англия на 5 юли.

„ Любопитно е чувството, когато препрочитам тази книга. Темата принадлежи на бъдещето или научната фантастика, само че писателят ни приказва от предишното “, разяснява Спенсър. „ Темата е толкоз завладяваща, тъй като ни кара да се смеем на това, което те не са знаели, до момента в който взирайки се през днешния ден в небето осъзнаваме, че към момента всичко е тайнственост “.