Планина от грозде се вдига през септември край Дунав
Кметицата на селото Малина Рангелова бере по звук дневно
След средата на септември тихото и съвсем безлюдно крайдунавско село Станево кипи от звук и врява… По улиците, където другояче рядко се мярка човек, сноват коли и камиони, а по хълмове към Дунав трещят изстрели, пукат се разноцветни ракети и ечи хор от вувузели като че ли край селото тече мач най-малко сред „ Реал “ и „ Барселона “… Отмине ли човек крайните къщи обаче повода за данданията става ясна – мач няма, край Дунав с цялостна пара върви гроздоберът. До пътя към реката са струпани стотици касети с грозде, служащи смъкват от трактори нови купища каберне и мерло, а рояци оси обикалят с жужене обляната със захарен сок планина от грозде като че ли я пазят от хората… Най-опасните нашественици обаче се големите ята косове, които се вият на облаци над масивите и по тази причина пазачи с вувузели и газови пищови гърмят като на война. Гроздоберът е в разгара си, а край Станево са простират едни от най-големите лозови масиви в района – над 1000 декара.
– Започнахме прибирането на реколтата на 15 септември. Стана същински празник – с погачи и музика. Наехме над 100 служащи и към този момент приключихме с бялото грозде и берем алените сортове. Добивите са доста положителни – от 800 кг до звук от декар. Грозде има доста, само че няма кой да го бере, събираме хора от цялата местност, споделя отговорничката на масивите Милка Велкова. Гроздето е последното благосъстояние и май единствената вяра за оцеляване на крайбрежните селца в Ломско. В предишното Станево имало над 3000 поданици, на пристанището му спирали пътнически кораби, учебното заведение било цялостно с деца, а хората изкарвали хляба си по полето и в кошарите цялостни с животни. В последните десетилетия на комунизма обаче заводите в градовете глътнали някогашните земеделци, след измененията рухнало и кооперативното стопанство и селото почнало да пустее… Днес в Станево живеят малко над 200 души, множеството от които са над 70 годишни. Единствените заплати се дават в кметството и пощата и единствено лозовите масиви обезпечават някаква работа и приходи на жителите на потънали в треви и шубраци къщи. За да изкара някой лев над заплата, в гроздобера се е присъединила и кметицата на Станево – Малина Рангелова.
– В края на лятото в кметството няма доста задания. Бабите и дядовците са щастливи – при доста от тях на посетители са били деца и внуци. Щъкат из дворове и градини, приготвят си запасите за зимата. Поисках отпуск, с цел да поработя на полето, не съм била цялостен живот кмет, споделя младата жена.
– Малина е доста работлива, върви из редовете като комбайн и цялостни стремително касетите с грозде. На ден бере по един звук. И най-мързеливите около нея се стараят, споделят останалите. През няколко реда от кметицата чепките с каберне реди в кошница и най-опитната берачка, една от най-старите жителки на Станево – баба Цанка.
82-годишната жена върви без бастун и очила из масивите и не пропуща и зрънце от лозовите пръчки. Докато къса гроздовете, старицата не пропуща с орлов взор какво става край нея и пришпорва по-младите да не се помайват. А когато слънцето напече, баба Цанка хвърля по някой подбив и и пали смях, който прогонва като пресен вятър умората. Преди дни, до момента в който пълнела касетките, баба Цанка обяснила на всички по какъв начин след работа ще отиде на събора на прилежащото село да друсне едно хоро на площада. Щом свършила работата обаче ненадейно декларирала, че се отхвърля от празника.
– Много ми се радостни, но до момента в който мъкнех касетките с грозде по тия баири си насиних коленете. Как в този момент да си сложа в този момент късия фустан – ще стана за смях!, оправдала се белокосата шегаджийка. По-младите всеки ден кандърдисват старицата да си стои в къщи и да почива, само че баба Цанка не отстъпва и от зори е в масивите.
– Мене работата ме не плаши, а самотата. По хубаво през целия ден да съм измежду хора, в сравнение с да кукувам в празните стаи. А и още ме бива, не мога да заставам със скръстени ръце, споделя пенсионерката. Баба Цанка има 6 внуци и двама правнуци и доста се гордее с тях. С парите от гроздето несъмнено ще им купи нещо за новогодишните празници, кани се тя.
– Ако всичките ни служащи бяха като кметицата Малина и баба Цанка щяхме да приберем гроздето до края на септември. Но няма задоволително хора за работа, изяснява отговорничката Милка Велкова. За прибирането на реколтата стопаните на масивите заплащат по 7 ст на кг грозде и някои печелят по 40-50 лв. дневно. Други обаче желаят да работят на надник – по 25 лв., само че без норма – колкото наберат. Брането на грозде се заплаща в края на всяка седмица и част от берачите – най-много от мургавото малцинство, като вземат парите изчезват – до момента в който изядат и изпият извоюваното. После идват отново и почват пазарлъците, изясняват стопаните. В Станево има 800 дка лозя, множеството засадени по европрограми през последните 15 години. Заради банкрути на компании масивите на няколко пъти сменяли притежателите си, а от няколко години са закупени от китайски предприемач. Новите шефове са се заели съществено със запазването и развиването на масивите, садят и нови лозя, заплащат в точния момент на служащите. „ Абе, напряко ставаме като китайци! “, разясняват локалните. След положените грижи гроздето тази есен е доста положително и като добиви и като качество, регистрират експертите. Захарност му е 26-27 градуса, зърната са здрави. За каберне и мерло край Дунав идват кервани с камиони от винзаводи в Южна България. Купуват и редови фенове на хубавото вино – цената за всички сортове е по лев килото.
– Хубаво вино става от хубаво грозде, а хубаво грозде става с доста труд и обич, споделя отговорничката за масивите Милка Велкова. Преди повече от 20 години тя е била банкова служителка, само че в годините на измененията решила да се заеме с бизнес и избрала лозарството. Учела се в придвижване и към този момент стопанисва 392 дка лозя край село Долно Линево, дава отговор и за 1200 дка в Станево.
– Най-хубавото вино става от мерло – тежко, само че мощно грозде. Най-добре е захарността да е 22-23 градуса, с цел да не се поставя в допълнение захар. Гроздето би трябвало да се смеле и чепките да се изхвърлят. В семето има задоволително танин за виното, поучава Милка. В буретата би трябвало да се поставя да кипи единствено сока, без киселини или прахове за избистряне. Виното от мерло без химикали е балсам и лекарство, само че би трябвало да се пие с мярка, тъй като е доста мощно, поучава опитната лозарка.
– Абе с виното би трябвало да се внимава – хване ли те маята, ще си строшиш главата!, добавя и помъкналата следващата касета с мерло баба Цанка. След гроздобера, част от берачите ще се заемат със закриване на новопосадените 300 дка с лозя край Дунав, а след това още през януари ще стартират и резитба. За да има добра годишна продукция, лозята би трябвало да се работят целогодишно, безапелационни са специалистите. Кметицата Малина ще се върне в кабинета си и ще стартира работа за асфалтиране на пътя до крайдунавското село. Ще търси и места по обществени стратегии за безработните, които да проправят пътеки през преспите до самотните старци и да ги доставят с самун. А малцината локални поданици гледат да изпълнят най-малко по едно буре с вино в мазето – да ги топли в студената зима, да лекуват с него настинките и да посрещат родственици и другари. Защото без лозя и вино животът край Дунав ще бъде още по-беден и труден…
След средата на септември тихото и съвсем безлюдно крайдунавско село Станево кипи от звук и врява… По улиците, където другояче рядко се мярка човек, сноват коли и камиони, а по хълмове към Дунав трещят изстрели, пукат се разноцветни ракети и ечи хор от вувузели като че ли край селото тече мач най-малко сред „ Реал “ и „ Барселона “… Отмине ли човек крайните къщи обаче повода за данданията става ясна – мач няма, край Дунав с цялостна пара върви гроздоберът. До пътя към реката са струпани стотици касети с грозде, служащи смъкват от трактори нови купища каберне и мерло, а рояци оси обикалят с жужене обляната със захарен сок планина от грозде като че ли я пазят от хората… Най-опасните нашественици обаче се големите ята косове, които се вият на облаци над масивите и по тази причина пазачи с вувузели и газови пищови гърмят като на война. Гроздоберът е в разгара си, а край Станево са простират едни от най-големите лозови масиви в района – над 1000 декара.
– Започнахме прибирането на реколтата на 15 септември. Стана същински празник – с погачи и музика. Наехме над 100 служащи и към този момент приключихме с бялото грозде и берем алените сортове. Добивите са доста положителни – от 800 кг до звук от декар. Грозде има доста, само че няма кой да го бере, събираме хора от цялата местност, споделя отговорничката на масивите Милка Велкова. Гроздето е последното благосъстояние и май единствената вяра за оцеляване на крайбрежните селца в Ломско. В предишното Станево имало над 3000 поданици, на пристанището му спирали пътнически кораби, учебното заведение било цялостно с деца, а хората изкарвали хляба си по полето и в кошарите цялостни с животни. В последните десетилетия на комунизма обаче заводите в градовете глътнали някогашните земеделци, след измененията рухнало и кооперативното стопанство и селото почнало да пустее… Днес в Станево живеят малко над 200 души, множеството от които са над 70 годишни. Единствените заплати се дават в кметството и пощата и единствено лозовите масиви обезпечават някаква работа и приходи на жителите на потънали в треви и шубраци къщи. За да изкара някой лев над заплата, в гроздобера се е присъединила и кметицата на Станево – Малина Рангелова.
– В края на лятото в кметството няма доста задания. Бабите и дядовците са щастливи – при доста от тях на посетители са били деца и внуци. Щъкат из дворове и градини, приготвят си запасите за зимата. Поисках отпуск, с цел да поработя на полето, не съм била цялостен живот кмет, споделя младата жена.
– Малина е доста работлива, върви из редовете като комбайн и цялостни стремително касетите с грозде. На ден бере по един звук. И най-мързеливите около нея се стараят, споделят останалите. През няколко реда от кметицата чепките с каберне реди в кошница и най-опитната берачка, една от най-старите жителки на Станево – баба Цанка.
82-годишната жена върви без бастун и очила из масивите и не пропуща и зрънце от лозовите пръчки. Докато къса гроздовете, старицата не пропуща с орлов взор какво става край нея и пришпорва по-младите да не се помайват. А когато слънцето напече, баба Цанка хвърля по някой подбив и и пали смях, който прогонва като пресен вятър умората. Преди дни, до момента в който пълнела касетките, баба Цанка обяснила на всички по какъв начин след работа ще отиде на събора на прилежащото село да друсне едно хоро на площада. Щом свършила работата обаче ненадейно декларирала, че се отхвърля от празника.
– Много ми се радостни, но до момента в който мъкнех касетките с грозде по тия баири си насиних коленете. Как в този момент да си сложа в този момент късия фустан – ще стана за смях!, оправдала се белокосата шегаджийка. По-младите всеки ден кандърдисват старицата да си стои в къщи и да почива, само че баба Цанка не отстъпва и от зори е в масивите.
– Мене работата ме не плаши, а самотата. По хубаво през целия ден да съм измежду хора, в сравнение с да кукувам в празните стаи. А и още ме бива, не мога да заставам със скръстени ръце, споделя пенсионерката. Баба Цанка има 6 внуци и двама правнуци и доста се гордее с тях. С парите от гроздето несъмнено ще им купи нещо за новогодишните празници, кани се тя.
– Ако всичките ни служащи бяха като кметицата Малина и баба Цанка щяхме да приберем гроздето до края на септември. Но няма задоволително хора за работа, изяснява отговорничката Милка Велкова. За прибирането на реколтата стопаните на масивите заплащат по 7 ст на кг грозде и някои печелят по 40-50 лв. дневно. Други обаче желаят да работят на надник – по 25 лв., само че без норма – колкото наберат. Брането на грозде се заплаща в края на всяка седмица и част от берачите – най-много от мургавото малцинство, като вземат парите изчезват – до момента в който изядат и изпият извоюваното. После идват отново и почват пазарлъците, изясняват стопаните. В Станево има 800 дка лозя, множеството засадени по европрограми през последните 15 години. Заради банкрути на компании масивите на няколко пъти сменяли притежателите си, а от няколко години са закупени от китайски предприемач. Новите шефове са се заели съществено със запазването и развиването на масивите, садят и нови лозя, заплащат в точния момент на служащите. „ Абе, напряко ставаме като китайци! “, разясняват локалните. След положените грижи гроздето тази есен е доста положително и като добиви и като качество, регистрират експертите. Захарност му е 26-27 градуса, зърната са здрави. За каберне и мерло край Дунав идват кервани с камиони от винзаводи в Южна България. Купуват и редови фенове на хубавото вино – цената за всички сортове е по лев килото.
– Хубаво вино става от хубаво грозде, а хубаво грозде става с доста труд и обич, споделя отговорничката за масивите Милка Велкова. Преди повече от 20 години тя е била банкова служителка, само че в годините на измененията решила да се заеме с бизнес и избрала лозарството. Учела се в придвижване и към този момент стопанисва 392 дка лозя край село Долно Линево, дава отговор и за 1200 дка в Станево.
– Най-хубавото вино става от мерло – тежко, само че мощно грозде. Най-добре е захарността да е 22-23 градуса, с цел да не се поставя в допълнение захар. Гроздето би трябвало да се смеле и чепките да се изхвърлят. В семето има задоволително танин за виното, поучава Милка. В буретата би трябвало да се поставя да кипи единствено сока, без киселини или прахове за избистряне. Виното от мерло без химикали е балсам и лекарство, само че би трябвало да се пие с мярка, тъй като е доста мощно, поучава опитната лозарка.
– Абе с виното би трябвало да се внимава – хване ли те маята, ще си строшиш главата!, добавя и помъкналата следващата касета с мерло баба Цанка. След гроздобера, част от берачите ще се заемат със закриване на новопосадените 300 дка с лозя край Дунав, а след това още през януари ще стартират и резитба. За да има добра годишна продукция, лозята би трябвало да се работят целогодишно, безапелационни са специалистите. Кметицата Малина ще се върне в кабинета си и ще стартира работа за асфалтиране на пътя до крайдунавското село. Ще търси и места по обществени стратегии за безработните, които да проправят пътеки през преспите до самотните старци и да ги доставят с самун. А малцината локални поданици гледат да изпълнят най-малко по едно буре с вино в мазето – да ги топли в студената зима, да лекуват с него настинките и да посрещат родственици и другари. Защото без лозя и вино животът край Дунав ще бъде още по-беден и труден…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ