Видео от сватба разкрива шокиращия живот на жените в Узбекистан
Клип от женитба в Узбекистан шокира света.
На него се вижда по какъв начин жених удря мощно булката си в главата, откакто тя го побеждава на игра за разопаковане на сладки, написа Съревнованието е за развлечение. Подобни игри се вършат на доста места по света, като задачата им е да покажат, че влизащите в брак младежи знаят по какъв начин да се оправят с провокации, умеят да одобряват мощните страни на колегата си и да им се радват, защото към този момент са екип. В случая обаче се случва тъкмо противоположното. Играта изважда на показ евентуално един предстоящ фамилен тиранин, който в никакъв случай няма да признава триумфите на жена си, камо ли да я предизвиква и поддържа да реализира такива.
Още по-шокиращо е, че цялата срамна преживелица не провокира никаква ответна реакция на присъстващите. Музиката продължава да си дъни, младоженецът все по този начин си се пъчи, до момента в който зашеметената му младоженка е отведена от две по-възрастни дами. Всичко наподобява на сцена от несъвършен филм, само че в действителност е част от същинския живот в Узбекистан. И надали някой щеше доста да се трогне в някогашната съветcка република от това видео, в случай че то не бе споделено в обществените мрежи от локална правозащитничка и не стигна до медии по целия свят.
Чак, откакто това се случи, дъщерята на узбекистанския президент Шавкат Мирзийоев осъди дейностите на младоженеца и ги назова “отвратителни”. “Не би трябвало да мълчим за такива случаи, не би трябвало да се вършим, че са еднократни. Нуждаем се от обучение, което отваря хоризонти и прави дамите самостоятелни и силни”, написа 37-годишната Саида Мирзийоева във фейсбук. Като зам.-председател на Агенцията за информации и всеобщи връзки тя има основна роля във връзките с обществеността в Узбекистан. Така че намесата ѝ в проблема е обяснима, изключително откакто той получи толкоз сериозен международен отзив.
Любопитно е обаче какво се случи в самата страна.
Съобщено бе, че полицията е издирила побойника, само че казусът към този момент е бил решен от съвет на старейшините в обитаемото му място. След като изслушали младите и техните родители, водачите на обществеността помогнали на младоженеца и булката да се помирят и те заживели дружно, както се поставя на фамилни хора.
Но прави усещане, че нито имената им се оповестяват, нито какво мислят самите те по въпроса, което основава терзания, че евентуално узбекистанското общество не си е взело никаква поука от тази толкоз шокираща преживелица. Максималното наказване, което може да бъде наложено на младоженеца, е 15 дни затвор или санкция, защото проявата му се дефинира от правоприлагащите органи като дребно безчинство.
През 2019 година се появи сходно видео от друга женитба в Узбекистан. На него се вижда по какъв начин жених удря пестник на булката си, от който тя полита и сяда на стола зад себе си. Причината още веднъж е игра - храни го с торта, само че си дърпа ръката с парчето. На клипа момичето наподобява уплашено. Навело е глава и изобщо не поглежда бъдещия си брачен партньор, до момента в който би трябвало да извърши този по принцип закачлив обред.
Според правозащитничката Акида Ханум появяването на сходни видеа е единствено върхът на айсберга, тъй като узбекското общество възприема такова поведение на мъж по отношение на жена като нещо нормално. “Много от коментиращите по света се чудеха за какво булката не го напуснала след случилото се. Казваха, че в случай че не си тръгне в този момент, животът с подобен човек ще бъде пет пъти по-зле. Но желая ясно да заявя, че освен побойникът е отговорен. Той просто счита, че е добре да вдигне ръка на жена.
Това значи, че татко му е правил същото с майка му вкъщи. Хората към тях са приемали това за обикновено. За страдание, в нашата страна мъж да бие жена, е задоволително и това е проблемът”, разяснява Ханум. Тя обаче е обнадеждена, че въпреки всичко към този момент има мъже в Узбекистан, които не мислят по този начин. Промяната се следи, откакто под напън на интернационалните правозащитни организации страната приема през 2019 година законодателство против домашното принуждение и по този метод дава късмет на жертвите му да потърсят помощ.
“Всички ме осъждаха. Съседи и родственици ми споделяха, че съм сбъркала като съм си тръгнала, тъй като първите 10 година от брака нормално са такива. Наричаха ме нетърпелива, само че когато живеех с него, непрестанно се опасявах, нямаше мир в сърцето ми”, споделя 30-годишната Нигора пред Ройтерс. Мъжът ѝ стартира да я бие седмица след сватбата и не стопира през 18-те месеца, в които са дружно. “Казваше, че татко му се е държал по същия метод, когато е бил дете и в този момент е негов ред”, спомня си Нигора, която на няколко пъти е била призовавана да опита да продължи брака си от родственици и институции.
“Когато жена се оплаква, че е жертва на домашно принуждение, инспекторът по фамилни въпроси провежда среща с нея и брачна половинка ѝ, с цел да подпишат документ. Канят ги по едно и също време. Това е нечовешко”, разкрива правозащитничката Ирина Матвиенко.
По думите ѝ в доста случаи дамите, които са получили заповеди за отбрана, не престават да живеят с потисника. Приемат се в приюти единствено в крайни случаи. “Има стандарт, че е неверно да се унищожават фамилии. В Узбекистан жертвите на домашно принуждение не приказват за тестването си. Те считат, че това е обикновено и разгласяването му ще донесе позор на семейството”, изяснява Матвиенко.
В случая с шокиращото видео от сватбата се случва тъкмо това. Говори се, че 25-годишният жених по принцип е спокоен човек, работи с братята си на пазар за коли. За булката не се оповестява нищо, като се изключи че е на 19 година “За страдание, в Узбекистан дамата е безусловно в дъното на обществената подчиненост. Тя би трябвало да търпи побоища, да страда. Какво може да направи полицията, в случай че няма недоволство от потърпевшия след побой?! Това семейство няма да се разведе, тъй като на момичето ще се каже кой има потребност от нея и къде ѝ е мястото”, показва правозащитничката Акида Ханум.
Токсичните сътрудници към този момент са по-рафинирани
Публично пердашене на сътрудник като това в Узбекистан рядко може да се види в развитите страни, където по тематиката за домашното принуждение се приказва доста и има по-добри закони против него. Това обаче не значи, че то е изчезнало. Напротив, редица страни, в това число и България, записаха увеличение на случаите на домашно принуждение по време на пандемията. Освен това се трансформират и методите, по които то се упражнява.
“Станало е доста повече от физическо принуждение. Превърнало се е в необятно публикувана, подла и постоянно невидима епидемия”, споделя американската адвокатка Уенди Патрик, която има 25-годишен опит с каузи за фамилен тормоз. Насилниците са много по-рафинирани и не се виждат елементарно. На обществено място те могат да наподобяват умни, надеждни и очарователни, само че уединено да са същински призрачен сън.
Често държат да управляват всичко и са ревностни. Изолират жертвите си от близки, другари, работата и всевъзможни други източници на поддръжка. Някои имат избухлив манталитет и след злоупотребяващ епизод се разкайват, пробват се да привлекат колегата си назад с сексапил и любов и обещания да се трансформират, само че насилственото държание рядко стопира.
Обикновено токсичните връзки имат три съществени стадия – идеализиране, девалвиране и изоставяне, споделя американският психолог Стефани Саркис. През първия жертвата безусловно е подлагана на любовна бомбардировка. Обсипвана е с похвали, дарове и оферти за обвързване. След като се увери, че тя е отдадена на него, токсичният сътрудник се усеща свободен да стартира тактиката си за прочувствено принуждение. Да прави забележки, да злоупотребява с интимна информация, която му е споделена и по този метод да девалвира облика на индивида до себе си и да го държи в послушание.
Ако решите да го напуснете, той ще се опита да ви всмуче назад във връзката, без значение че наподобява, че от дълго време ви е захвърлил като сътрудник. Ще обещае неща, които преди ви е отказвал, и ще твърди, че този път нещата ще бъдат разнообразни. “Дори да съблюдава обещанието си през първите дни, имайте поради, че по-късно даденото ще изчезне и връзката ще бъде също толкоз дисфункционална, в случай че не и повече”, изяснява лекар Саркис.
На него се вижда по какъв начин жених удря мощно булката си в главата, откакто тя го побеждава на игра за разопаковане на сладки, написа Съревнованието е за развлечение. Подобни игри се вършат на доста места по света, като задачата им е да покажат, че влизащите в брак младежи знаят по какъв начин да се оправят с провокации, умеят да одобряват мощните страни на колегата си и да им се радват, защото към този момент са екип. В случая обаче се случва тъкмо противоположното. Играта изважда на показ евентуално един предстоящ фамилен тиранин, който в никакъв случай няма да признава триумфите на жена си, камо ли да я предизвиква и поддържа да реализира такива.
Още по-шокиращо е, че цялата срамна преживелица не провокира никаква ответна реакция на присъстващите. Музиката продължава да си дъни, младоженецът все по този начин си се пъчи, до момента в който зашеметената му младоженка е отведена от две по-възрастни дами. Всичко наподобява на сцена от несъвършен филм, само че в действителност е част от същинския живот в Узбекистан. И надали някой щеше доста да се трогне в някогашната съветcка република от това видео, в случай че то не бе споделено в обществените мрежи от локална правозащитничка и не стигна до медии по целия свят.
Чак, откакто това се случи, дъщерята на узбекистанския президент Шавкат Мирзийоев осъди дейностите на младоженеца и ги назова “отвратителни”. “Не би трябвало да мълчим за такива случаи, не би трябвало да се вършим, че са еднократни. Нуждаем се от обучение, което отваря хоризонти и прави дамите самостоятелни и силни”, написа 37-годишната Саида Мирзийоева във фейсбук. Като зам.-председател на Агенцията за информации и всеобщи връзки тя има основна роля във връзките с обществеността в Узбекистан. Така че намесата ѝ в проблема е обяснима, изключително откакто той получи толкоз сериозен международен отзив.
Любопитно е обаче какво се случи в самата страна.
Съобщено бе, че полицията е издирила побойника, само че казусът към този момент е бил решен от съвет на старейшините в обитаемото му място. След като изслушали младите и техните родители, водачите на обществеността помогнали на младоженеца и булката да се помирят и те заживели дружно, както се поставя на фамилни хора.
Но прави усещане, че нито имената им се оповестяват, нито какво мислят самите те по въпроса, което основава терзания, че евентуално узбекистанското общество не си е взело никаква поука от тази толкоз шокираща преживелица. Максималното наказване, което може да бъде наложено на младоженеца, е 15 дни затвор или санкция, защото проявата му се дефинира от правоприлагащите органи като дребно безчинство.
През 2019 година се появи сходно видео от друга женитба в Узбекистан. На него се вижда по какъв начин жених удря пестник на булката си, от който тя полита и сяда на стола зад себе си. Причината още веднъж е игра - храни го с торта, само че си дърпа ръката с парчето. На клипа момичето наподобява уплашено. Навело е глава и изобщо не поглежда бъдещия си брачен партньор, до момента в който би трябвало да извърши този по принцип закачлив обред.
Според правозащитничката Акида Ханум появяването на сходни видеа е единствено върхът на айсберга, тъй като узбекското общество възприема такова поведение на мъж по отношение на жена като нещо нормално. “Много от коментиращите по света се чудеха за какво булката не го напуснала след случилото се. Казваха, че в случай че не си тръгне в този момент, животът с подобен човек ще бъде пет пъти по-зле. Но желая ясно да заявя, че освен побойникът е отговорен. Той просто счита, че е добре да вдигне ръка на жена.
Това значи, че татко му е правил същото с майка му вкъщи. Хората към тях са приемали това за обикновено. За страдание, в нашата страна мъж да бие жена, е задоволително и това е проблемът”, разяснява Ханум. Тя обаче е обнадеждена, че въпреки всичко към този момент има мъже в Узбекистан, които не мислят по този начин. Промяната се следи, откакто под напън на интернационалните правозащитни организации страната приема през 2019 година законодателство против домашното принуждение и по този метод дава късмет на жертвите му да потърсят помощ.
“Всички ме осъждаха. Съседи и родственици ми споделяха, че съм сбъркала като съм си тръгнала, тъй като първите 10 година от брака нормално са такива. Наричаха ме нетърпелива, само че когато живеех с него, непрестанно се опасявах, нямаше мир в сърцето ми”, споделя 30-годишната Нигора пред Ройтерс. Мъжът ѝ стартира да я бие седмица след сватбата и не стопира през 18-те месеца, в които са дружно. “Казваше, че татко му се е държал по същия метод, когато е бил дете и в този момент е негов ред”, спомня си Нигора, която на няколко пъти е била призовавана да опита да продължи брака си от родственици и институции.
“Когато жена се оплаква, че е жертва на домашно принуждение, инспекторът по фамилни въпроси провежда среща с нея и брачна половинка ѝ, с цел да подпишат документ. Канят ги по едно и също време. Това е нечовешко”, разкрива правозащитничката Ирина Матвиенко.
По думите ѝ в доста случаи дамите, които са получили заповеди за отбрана, не престават да живеят с потисника. Приемат се в приюти единствено в крайни случаи. “Има стандарт, че е неверно да се унищожават фамилии. В Узбекистан жертвите на домашно принуждение не приказват за тестването си. Те считат, че това е обикновено и разгласяването му ще донесе позор на семейството”, изяснява Матвиенко.
В случая с шокиращото видео от сватбата се случва тъкмо това. Говори се, че 25-годишният жених по принцип е спокоен човек, работи с братята си на пазар за коли. За булката не се оповестява нищо, като се изключи че е на 19 година “За страдание, в Узбекистан дамата е безусловно в дъното на обществената подчиненост. Тя би трябвало да търпи побоища, да страда. Какво може да направи полицията, в случай че няма недоволство от потърпевшия след побой?! Това семейство няма да се разведе, тъй като на момичето ще се каже кой има потребност от нея и къде ѝ е мястото”, показва правозащитничката Акида Ханум.
Токсичните сътрудници към този момент са по-рафинирани
Публично пердашене на сътрудник като това в Узбекистан рядко може да се види в развитите страни, където по тематиката за домашното принуждение се приказва доста и има по-добри закони против него. Това обаче не значи, че то е изчезнало. Напротив, редица страни, в това число и България, записаха увеличение на случаите на домашно принуждение по време на пандемията. Освен това се трансформират и методите, по които то се упражнява.
“Станало е доста повече от физическо принуждение. Превърнало се е в необятно публикувана, подла и постоянно невидима епидемия”, споделя американската адвокатка Уенди Патрик, която има 25-годишен опит с каузи за фамилен тормоз. Насилниците са много по-рафинирани и не се виждат елементарно. На обществено място те могат да наподобяват умни, надеждни и очарователни, само че уединено да са същински призрачен сън.
Често държат да управляват всичко и са ревностни. Изолират жертвите си от близки, другари, работата и всевъзможни други източници на поддръжка. Някои имат избухлив манталитет и след злоупотребяващ епизод се разкайват, пробват се да привлекат колегата си назад с сексапил и любов и обещания да се трансформират, само че насилственото държание рядко стопира.
Обикновено токсичните връзки имат три съществени стадия – идеализиране, девалвиране и изоставяне, споделя американският психолог Стефани Саркис. През първия жертвата безусловно е подлагана на любовна бомбардировка. Обсипвана е с похвали, дарове и оферти за обвързване. След като се увери, че тя е отдадена на него, токсичният сътрудник се усеща свободен да стартира тактиката си за прочувствено принуждение. Да прави забележки, да злоупотребява с интимна информация, която му е споделена и по този метод да девалвира облика на индивида до себе си и да го държи в послушание.
Ако решите да го напуснете, той ще се опита да ви всмуче назад във връзката, без значение че наподобява, че от дълго време ви е захвърлил като сътрудник. Ще обещае неща, които преди ви е отказвал, и ще твърди, че този път нещата ще бъдат разнообразни. “Дори да съблюдава обещанието си през първите дни, имайте поради, че по-късно даденото ще изчезне и връзката ще бъде също толкоз дисфункционална, в случай че не и повече”, изяснява лекар Саркис.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ