Климатичните промени могат да предизвикат вълна от климатични бежанци
Климатичните бежанци- непознатото лице на климатичните промени. Прогнозите за броя на климатичните бежанци варира в доста необятни граници – от 25 млн. до 1 милиарда души. Но по какъв начин климатичните промени могат да накарат такива големи маси хора да изоставен домовете си? Зорница Спасова разяснява новата публикация на по тази извънредно забавна, само че непозната тематика, която визира живота на милиони души по света. Спасова е част от авторския екип на “Климатека”, основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори към Министерство на здравеопазването. Една от най-големите социално-икономически, а и здравни рецесии, които са способни да провокират климатичните промени, са свързани с така наречен климатични миграции. Екстремните метеорологични феномени като стихии, суши и наводнения са се нараснали трикратно през последните 30 година и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 година насам средногодишният брой на емигрантите заради естествени бедствия надвишава 26 млн. д. През 2050 година се чака броят им да доближи сред 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях заради покачването на морското ниво, и към 50 млн. д. – заради понижената продуктивност на земеделието вследствие на разпространяването на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически безпорядък и всеобща миграция заради климатичните промени, сега надвишава 100. С понятието “климатични бежанци” се сблъскахме едвам през последните няколко години, само че то не е ново – появява се в средата на 70-те години на предишния век. От 2008 година насам средногодишният брой на мигрантите заради естествени бедствия е 26,4 млн. души, което се равнява на един емигрант на секунда. Според някои оценки, вероятността хората да станат бежанци е била 2 пъти по-висока през 2015 година, в съпоставяне със 70-те години на предишния век. Една от аргументите за загуба на земя и местообитание е обвързвана с покачването на морското ниво. Снежните шапки на полюсите и планинските региони на Земята се топят, повишавайки равнището на Световния океан, за което способства и така наречен „ топлинно уголемение на океаните “. От 1900 година до момента покачването на морското ниво е с към 20 см. Ако стоплянето продължава и бъде премината така наречен сериозна точка, оттатък която покачването на температурите става неконтролируемо, е допустимо да се стигне до стопяване на големи маси континентален хладилник и покачване на морското равнище с метри (вж. Фиг. 2). Фиг. 2 Градове, застрашени от потопяване при друго покачване на равнището на Световния океан (Източник: Science world, Climate refugees, 2012). На Фигура 2 са показани застрашените от потапяне градове при вероятно покачване на морското равнище с 6 или 7 м. (ако ледът в Западна Антарктида и Гренландия бъде разтопен). Ако се стигне до разтопяване на ледовете на Антарктида, в Световния океан ще постъпи колосална по количество водна маса, която ще увеличи равнището му с 61 м. Повишението на морското равнище, въпреки и единствено с 20 см през последните десетилетия, към този момент прогонва от домовете им жителите на ниските коралови острови и брегове. Вече е наранена 1/3 от популацията на Тувалу, чието държавно управление подписва контракт за климатична имиграция с Нова Зеландия. Според прогнозите, до 2050 година страната ще бъде необитаема. Тувалу ще бъде първата страна в света, изчезнала заради покачването на океанското ниво, само че сходна орис заплашва също Кирибати, Малдиви, Сейшели, Маршалови острови и други дребни островни страни. Проблемът с покачването на океанското ниво е извънредно сериозен, тъй като понастоящем към половината от популацията на планетата населява крайбрежни територии. Близо 70% от международните мегаполиси са ситуирани на океански и морски брегове. По прогнози на Организация на обединените нации, при повишение на морското равнище с 1 м (очакваното покачване до края на века), броят на засегнатите ще наброяват 60 млн. души единствено в Индия, 26 млн. души в Бангладеш, 12 млн. души в Египет и 10 млн. души във Виетнам. В момента Бангладеш е най-уязвимата във връзка с наводнения страна в света. Високите приливи и бурите предизвикват ерозия на крайбрежието и заливат милиони хектари плодородна земеделска земя със засолена вода. Тази вода се просмуква надълбоко в почвата, „ замърсява “ подземните водоизточници и е причина за увеличение случаите на хипертония измежду локалното население. Друг риск основава топенето на пермарфоста (слоят вечнозамръзнала почва) Това събитие към този момент се следи в Сибир, Канада и Аляска. В Аляска, да вземем за пример, топенето на пермафроста предизвиква срутване на земна маса дружно с къщите и унищожава цели селища. Американското държавно управление обмисля преместването на някои градове, което обаче е извънредно скъпа задача. Фиг. 3 Топенето на пермафроста в Аляска води до занемаряване на цели селища (Източник: kml.gina.alaska.edu)
Недостиг на питейна вода, продължителни засушавания Според проф. Норман Майерс, до 2050 година се чака да се появят към 50 млн. бежанци в следствие понижаване на селскостопанската работливост заради разпространяването на сушата. Този проблем се чака да се задълбочи в страните, които и сега изпитват воден стрес. Близкият Изток и Северна Африка са под изключително огромен риск, тъй като дефицитът на вода се комбинира с бърз растеж на популацията. В африканския район Сахел сушите към този момент са довели до опустиняване на земята, в миналото подобаваща за земеделие. Според някои създатели и рецесията в Сирия е била подкрепена с предшестваща 5 година суша и спор за зърнени ресурси. Валежите в по-голямата част от страната са били под 200 мм годишно, което е абсолютният най-малко за неполивно земеделие. На места е била компрометирана цялата годишна продукция, а 85% от добитъка измира от апетит и жадност. Други екстремални метеорологични явления Освен сушите и покачването на морското равнище, за повишаване броя на климатичните мигранти способстват зачестилите естествени бедствия, като урагани, стихии, наводнения, горски пожари и други Общо честотата на екстремалните метеорологични феномени е повишена трикратно през последните 30 година (Фиг. 4). Фиг. 4 Брой рискови естествени феномени в света, свързани със загуби за обществото, за интервала 1980 – 2016 година Фигурата демонстрира броя на рисковите естествени феномени, които са свързани със загуби за обществото. Вижда се, че до момента в който броят на геофизичните феномени като трусове, цунами и вулкански изригвания остава релативно непрекъснат, то този на рисковите феномени, свързани с времето, нараства с 300 – 400%. Източник: Munich RE
А какъв ще бъде здравният резултат от преместването на такива огромни маси хора? Освен обществено и политическо напрежение, икономическа тежест и риск от военни произшествия, бежанската рецесия е обвързвана и с заплаха от предаване на инфекциозни и трансмисивни болести на нови територии, което съставлява директна опасност за публичното здраве. Какво е бъдещето? Тенденцията е климатичните миграции да са ориентирани преобладаващо вътре в рамките на обособените страни, като най-често жителите на селските региони мигрират към огромните градове. По-малък е относителният дял на пресичащите държавните граници и нормално тези премествания са свързани с най-големи обществени разтърсвания. Тези мигранти даже не попадат под отбраната, която дава Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на бежанците, защото тя е основана през 1951 година и пази единствено преследваните по породист, набожен, народен или политически претекст. Това лишава климатичните бежанци от отбраната на интернационалното право. Европа е център на климатичните миграции и ще остане подобен и за в бъдеще, като изключително мощен се чака да е бежанският поток от Африка и Близкия изток поради сушите и наводненията. На Стария континент съществуват и вътрешни премествания на популацията, както и заради покачване на морското равнище – във Венеция и Нидерландия, да вземем за пример, както и заради топенето на ледниците във високите планини и мощните циклони по Атлантическото крайбрежие. В Италия, Испания и Гърция забележителен брой хора ще мигрират на север поради сушата. Тоест, средиземноморските страни, които сега се пробват да се оправят с мигранти от други елементи на света, може в последна сметка сами да основат мигрантска рецесия. Южните граници на Съединени американски щати ще бъдат подложени на голям напън поради бежанци от Централна Америка и Карибските страни, прогонени поради неприятните реколти, все по-яростни урагани и повишението на морското ниво. Югозападните американски щати ще страдат от по-чести и по-продължителни засушавания, които ще засягат освен земеделието в региона, само че и разрастващите се градове. Ниските области към Мексиканския залив и средноатлантическите щати ще бъдат подложени на все по-чести офанзиви на урагани със силата на Катрина. Може да се наложи популацията на някои дребни острови в Индийския и Тихия океан да се изтегля от тях или да ги напусне вечно. Прогнозират се и огромни премествания на популацията в пояса Сахел, намиращ се на юг от Сахара и включващ елементи от Сенегал, Мали, Нигерия, Чад, Судан и други африкански страни. Според специалистите през идващите 3 – 4 десетилетия е евентуално към 200 млн. души от района да останат без задоволително храна поради сушата. Южна Азия е застрашена от наводнения. Според интернационално проучване, поръчано от Организация на обединените нации, пренаселената делта на Ганг ще бъде наранена от циклони и покачване на водното ниво. Голяма част от бежанците от Бангладеш и Пакистан ще се насочат към прилежаща Индия, което може да изостри в допълнение съществуващите религиозни несъгласия в района. Климатичните промени и миграционният напън върху България
Миграционният напън върху България стартира да се следи редовно от 2011 година Структурата по страни на генезис на миграционните потоци демонстрира, че главните страни на генезис са Афганистан, Сирия, Ирак и Пакистан. Би било неправилно да се счита, че климатичните промени са провокирали миграционните процеси в четирите съществени страни на генезис. Тяхното влияние обаче, съчетано с последствията от политическата и икономическата рецесия и демографските фактори, е асъдействало за задълбочаването на емиграцията. Тенденцията към задълбочаване на климатичните промени ще продължи да оказва влияние като изтласкващ фактор, създаващ усложнения за облекчаване потребностите от сладка вода, проблеми с изхранването, задълбочаване на споровете, като тези фактори ще продължат да образуват в бъдеще миграционни потоци, тръгващи от тези страни и опитващи се да преминат през или около България към крайната си дестинация – Западна Европа. Климатичните миграции и казусът със сигурността
През 2014 година за първи път Междуправителственият панел по климатичните промени към Организация на обединените нации (IPCC) показва, че “се чака климатичните промени през 21 век да усилят процеса на миграция на хората” и “те могат косвено да покачат риска от военни спорове под формата на цивилен войни или междугрупово принуждение, защото влияят в посока на увеличаване на обичайните причинители на тези спорове като бедността и икономическите кризи”. Недостигът на прясна вода и обработваема земя, общественото и политическо напрежение, обвързвано с всеобщите климатични миграции, могат да прераснат във военни спорове, които от своя страна ще понижат благосъстоянието на обществото и способността му да се оправи с последствията от климатичните промени.
Недостиг на питейна вода, продължителни засушавания Според проф. Норман Майерс, до 2050 година се чака да се появят към 50 млн. бежанци в следствие понижаване на селскостопанската работливост заради разпространяването на сушата. Този проблем се чака да се задълбочи в страните, които и сега изпитват воден стрес. Близкият Изток и Северна Африка са под изключително огромен риск, тъй като дефицитът на вода се комбинира с бърз растеж на популацията. В африканския район Сахел сушите към този момент са довели до опустиняване на земята, в миналото подобаваща за земеделие. Според някои създатели и рецесията в Сирия е била подкрепена с предшестваща 5 година суша и спор за зърнени ресурси. Валежите в по-голямата част от страната са били под 200 мм годишно, което е абсолютният най-малко за неполивно земеделие. На места е била компрометирана цялата годишна продукция, а 85% от добитъка измира от апетит и жадност. Други екстремални метеорологични явления Освен сушите и покачването на морското равнище, за повишаване броя на климатичните мигранти способстват зачестилите естествени бедствия, като урагани, стихии, наводнения, горски пожари и други Общо честотата на екстремалните метеорологични феномени е повишена трикратно през последните 30 година (Фиг. 4). Фиг. 4 Брой рискови естествени феномени в света, свързани със загуби за обществото, за интервала 1980 – 2016 година Фигурата демонстрира броя на рисковите естествени феномени, които са свързани със загуби за обществото. Вижда се, че до момента в който броят на геофизичните феномени като трусове, цунами и вулкански изригвания остава релативно непрекъснат, то този на рисковите феномени, свързани с времето, нараства с 300 – 400%. Източник: Munich RE
А какъв ще бъде здравният резултат от преместването на такива огромни маси хора? Освен обществено и политическо напрежение, икономическа тежест и риск от военни произшествия, бежанската рецесия е обвързвана и с заплаха от предаване на инфекциозни и трансмисивни болести на нови територии, което съставлява директна опасност за публичното здраве. Какво е бъдещето? Тенденцията е климатичните миграции да са ориентирани преобладаващо вътре в рамките на обособените страни, като най-често жителите на селските региони мигрират към огромните градове. По-малък е относителният дял на пресичащите държавните граници и нормално тези премествания са свързани с най-големи обществени разтърсвания. Тези мигранти даже не попадат под отбраната, която дава Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на бежанците, защото тя е основана през 1951 година и пази единствено преследваните по породист, набожен, народен или политически претекст. Това лишава климатичните бежанци от отбраната на интернационалното право. Европа е център на климатичните миграции и ще остане подобен и за в бъдеще, като изключително мощен се чака да е бежанският поток от Африка и Близкия изток поради сушите и наводненията. На Стария континент съществуват и вътрешни премествания на популацията, както и заради покачване на морското равнище – във Венеция и Нидерландия, да вземем за пример, както и заради топенето на ледниците във високите планини и мощните циклони по Атлантическото крайбрежие. В Италия, Испания и Гърция забележителен брой хора ще мигрират на север поради сушата. Тоест, средиземноморските страни, които сега се пробват да се оправят с мигранти от други елементи на света, може в последна сметка сами да основат мигрантска рецесия. Южните граници на Съединени американски щати ще бъдат подложени на голям напън поради бежанци от Централна Америка и Карибските страни, прогонени поради неприятните реколти, все по-яростни урагани и повишението на морското ниво. Югозападните американски щати ще страдат от по-чести и по-продължителни засушавания, които ще засягат освен земеделието в региона, само че и разрастващите се градове. Ниските области към Мексиканския залив и средноатлантическите щати ще бъдат подложени на все по-чести офанзиви на урагани със силата на Катрина. Може да се наложи популацията на някои дребни острови в Индийския и Тихия океан да се изтегля от тях или да ги напусне вечно. Прогнозират се и огромни премествания на популацията в пояса Сахел, намиращ се на юг от Сахара и включващ елементи от Сенегал, Мали, Нигерия, Чад, Судан и други африкански страни. Според специалистите през идващите 3 – 4 десетилетия е евентуално към 200 млн. души от района да останат без задоволително храна поради сушата. Южна Азия е застрашена от наводнения. Според интернационално проучване, поръчано от Организация на обединените нации, пренаселената делта на Ганг ще бъде наранена от циклони и покачване на водното ниво. Голяма част от бежанците от Бангладеш и Пакистан ще се насочат към прилежаща Индия, което може да изостри в допълнение съществуващите религиозни несъгласия в района. Климатичните промени и миграционният напън върху България
Миграционният напън върху България стартира да се следи редовно от 2011 година Структурата по страни на генезис на миграционните потоци демонстрира, че главните страни на генезис са Афганистан, Сирия, Ирак и Пакистан. Би било неправилно да се счита, че климатичните промени са провокирали миграционните процеси в четирите съществени страни на генезис. Тяхното влияние обаче, съчетано с последствията от политическата и икономическата рецесия и демографските фактори, е асъдействало за задълбочаването на емиграцията. Тенденцията към задълбочаване на климатичните промени ще продължи да оказва влияние като изтласкващ фактор, създаващ усложнения за облекчаване потребностите от сладка вода, проблеми с изхранването, задълбочаване на споровете, като тези фактори ще продължат да образуват в бъдеще миграционни потоци, тръгващи от тези страни и опитващи се да преминат през или около България към крайната си дестинация – Западна Европа. Климатичните миграции и казусът със сигурността
През 2014 година за първи път Междуправителственият панел по климатичните промени към Организация на обединените нации (IPCC) показва, че “се чака климатичните промени през 21 век да усилят процеса на миграция на хората” и “те могат косвено да покачат риска от военни спорове под формата на цивилен войни или междугрупово принуждение, защото влияят в посока на увеличаване на обичайните причинители на тези спорове като бедността и икономическите кризи”. Недостигът на прясна вода и обработваема земя, общественото и политическо напрежение, обвързвано с всеобщите климатични миграции, могат да прераснат във военни спорове, които от своя страна ще понижат благосъстоянието на обществото и способността му да се оправи с последствията от климатичните промени.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ