Клиентите ми често казват: Трейси, ти правиш всичко да изглежда

Клиентите ми постоянно споделят: „ Трейси, ти правиш всичко да наподобява толкоз елементарно “. Истината е, че за мен фактически е лесно, тъй като реализирам връзка с бебетата. Отнасям се към тях както към всяко човешко създание – с почитание. Това точно, другари мои, е същината на диалозите ми с тях.

Всяко бебе е персона,

която има език, усеща и неповторима индивидуалност… и следователно заслужава почитание. Ако не забравяте да мислите за вашето бебе като за персона , постоянно ще го удостоявате с уважението, което заслужава. Определението, което се дава на тази дума в речника, е: „ отбягване на принуждение или вмешателство “. Чувствате ли принуждение над личността си, в случай че някой говори „ през главата ви “ или на вас вместо с вас или ви допира без ваше единодушие? Когато нещата не са обяснени вярно или някой се отнася неуважително към вас, чувствате ли се ядосани или уязвени?

Същото е и с бебето.

Хората имат податливост да говорят „ през главата “ на бебето и да се държат по този начин, като че ли него го няма там.

Често слушам родителите или детегледачките да споделят „ Бебето направи това “ или „ Бебето направи това “. Това е толкоз безлично и неуважително – все едно говорят за неодушевен предмет. И даже още по-зле – те манипулират дребното сладко творение без никакво пояснение, като че ли възрастният човек има право да нарушава пространството на бебето. Затова предлагам на хората да очертаят въображаема граница към бебето – кръг на уважението , който нямате право да преминавате, без да желаете позволение или да кажете на бебето си какво смятате да вършиме.

Още в родилната зала се обръщам незабавно към бебетата по име. Не мисля за дребното създание като за „ бебето “. Защо да не използваме името на бебето, когато говорим за него? Това ще ви помогне да мислите за него като за мъничката персона, която е, а не като за някаква безпомощна аморфна маса.

Винаги при първата си среща с новородено, без значение дали в болничното заведение, часове след идването му у дома или седмици по-късно, се представям и изяснявам за какво съм пристигнала.

– Здравей, Сами – споделям аз, като се вглеждам в големите му сини очи. – Аз съм Трейси. Знам, че не разпознаваш гласа ми, тъй като още не ме познаваш. Но аз съм тук, с цел да се срещнем и да схвана какво искаш. И ще оказа помощ на майка ти и баща ти да схванат какво казваш.

Случва се майката да ме попита:

– Защо му говориш по този начин? Та той е единствено на три дни. Няма по какъв начин да те разбере.

– Е, ние не знаем това сигурно, нали, скъпа? Представи си какъв брой извънредно би било, в случай че въпреки всичко схваща , а ние не  говорим с него.

Особено през последното десетилетие учените откриват, че новородените знаят и схващат повече, в сравнение с сме подозирали. Изследванията удостоверяват, че бебетата са чувствителни към звуци и миризми и вършат разлика сред обособените видове образна информация. А паметта им стартира развиването си още през първите седмици от живота. Затова, даже да не схваща изцяло думите ми, дребният Сами сигурно може да усети  разликата сред този, който се движи постепенно и има успокояващ глас, и оня, който просто идва и поема управлението. И в случай че схваща, ще му стане ясно, че през цялото време се отнасям към него с почитание.

Не става дума единствено за  говорене

Тайната на „ говоренето с бебета “ значи също да помните, че вашето бебе слуша постоянно и на някакво равнище ви схваща. Сега всяка книга за развъждането на децата поучава родителите „ Говорете на вашите бебета “. Това не е задоволително. Аз споделям на родителите: „ Говорете с вашето бебе “. В отговор вашето бебе няма да ви проговори с думи, само че ще комуникира по своя метод: с гукане, рев и жестове. Затова е по-правилно да говорим за разговор , за двупосочен диалог.

Да говорите с вашето бебе е различен метод да деянията почитание. Не бихте ли разговаряли с човек, за който се грижите? При първата си среща бихте се показали и обяснили какво сте отишли да вършиме. Бихте се държали вежливо, изпъстряйки изреченията си с „ апелирам “, „ благодаря “ и „ в случай че обичате “. И евентуално щяхте да продължите да говорите и да обяснявате. Защо да не удостоите със същото внимание и вашето бебе?

Проява на почитание е също по този начин да откриете какво харесва вашето бебе и какво не харесва. Едни бебета с лекост се движат „ по течението “, други са по-чувствителни или спорни. Трети се развиват в по-бавно движение. Истинската демонстрация на почитание е да одобряваме нашите бебета такива, каквито са , вместо да ги съпоставяме с някаква норма. Вашето бебе има право на своите неповторими реакции към света, който го заобикаля. И колкото по-скоро започнете да водите разговор с това скъпо творение, толкоз по-скоро ще разберете кое е то и какво желае от вас.

Сигурна съм, че всички родители желаят да насърчат децата си да станат самостоятелни, уравновесени човешки същества, които ще почитат другите и от които хората ще се възхищават. Но това стартира още през първите месеци от живота; това не е нещо, на което стартирате да учите детето, когато навърши петнайсет или даже пет години. Помнете също по този начин, че родителството е развой, продължаващ цялостен живот, и че като родител вие служите за образец. Като слушате вашето бебе и се отнасяте към него с почитание, то ще се трансформира в човек, който слуша другите и се отнася с почитание към тях.

Ако отделяте време да наблюдавате вашето бебе и да осъзнавате какво се пробва да ви каже, ще имате предостатъчно бебе и семейство, което не е доминирано от постоянно смутено бебе.

Бебетата, чиито родители вършат всичко допустимо, с цел да схванат какви са техните потребности и да се погрижат за тях, са изпълнени сигурно. Те не плачат, когато ги оставят, тъй като се усещат в сигурност сами. Вярват, че обкръжението им е безвредно – в случай че се появи някакъв проблем или нещо ги заболи, някой ще пристигна да им помогне. Парадоксалното е, че такива бебета в последна сметка се нуждаят от по-малко внимание и се научават да играят сами по-бързо от връстниците си, които са оставяни да плачат или чиито родители постоянно поясняват неправилно знаците им.

Откъс от „ Тайният език на бебетата “ от Трейси Хоуг